Гонитбата на Шута

— Когато Праотецът Селден пребиваваше при нас преди много години, говореше сияйно за чудесата на вашия град. Сега виждам, че не е преувеличавал. Бихме ли могли да ви притесним, капитане, с молба за топла вода и може би храна и вино, за да се възстановим? Както можете да си представите, странстванията ни бяха пълни с тегоби и лишения.

Следвах една аксиома на Сенч. Винаги се дръж все едно си личността, за която желаеш да те възприемат. Бях пратеник на Шестте херцогства, принц от кралската кръв, и имах право да бъда гостоприемно приет като такъв. Все пак отначало се бях опасявал, че ще бъдем хвърлени в килия или тъмница, докато кралят и кралицата ни преценят. Най-малкото бях очаквал грубо отношение, но капитанът, изглежда, не споделяше тревогите на генерала. Изпрати няколко от мъжете си за храна и пиене, и за вода за измиване, покани ни да се настаним и нареди на хората си да донесат маса и да я сложат пред нас. Пейките, които ни предложи, изглеждаха твърди и студени, но след като се настанихме, се стоплиха и станаха меки като тапициран стол.

Това бе достатъчно да ни впечатли, но нещата не спряха дотук. На масата пред нас бе поставен съд, украсен с фигури с листа и танцьори. Наляха в него студена вода, но след няколко мига тя започна да вдига пара. Бяхме благодарни, че можем да стоплим премръзналите си лица и длани с нея и да ги подсушим с меките кърпи, които ни донесоха. Храната не беше толкова впечатляваща. Месо, зеленчуци и хляб, но просто сготвени и сервирани. Все пак с радост напълнихме коремите си и макар виното, което ни предложиха, да накиселяваше, все пак бе добре дошло.

Стражата не ни остави насаме, но ги пренебрегнахме, докато оправим дрехите си и пригладим косите си. След като се нахранихме и се приведохме във възможно най-приличен вид, седнахме на удобните пейки и зачакахме. И чакахме дълго. Настойчивост бе този, който изрече на глас въпроса, който измъчваше умовете на всички ни.

— Мислите ли, че са читави?

Направих се, че съм го разбрал погрешно.

— Кралят и кралицата на Праотците ли? Сигурен съм, че ще направят всичко възможно да ни видят скоро и да ни предложат същото гостоприемство, с каквото ние удостоихме техните емисари в Бъкип. — Изписах добродушна усмивка на лицето си. — Не трябва да се боиш от тях, момче, колкото и странно да ти изглеждат. Шестте херцогства отдавна имаме сърдечни отношения с всички Търговци.

Лант кимаше, а момчето като че ли схвана намека ми. Седяхме и чакахме. Безкрайно. Утешавах се, че не чувам да се вдига тревога, докато часовете отминаваха бавно. Надявах се Шутът и Спарк да използват добре времето.

Беше започнало да ми се додрямва, когато вратата най-после се отвори отново. Генерал Рапскал се появи с един висок мъж от Дъждовните равнини. Косата му бе разрошена от вятър и макар явно да беше Праотец, не беше толкова фино скроен като генерал Рапскал. Беше по-стар, реших, въпреки че люспестото чело ме затрудняваше да предположа възрастта му. Влезе, погледна ме и след това се обърна към генерала.

— По-бързо щеше да е по-добре, Рапскал. По-късно искам да поговоря с теб.

Станах, щом той тръгна към мен, и се изненадах, когато ми протегна ръка. Подадох своята и той я хвана в поздрава на Търговец, вместо воинското стискане на китките, което почти бях очаквал.

— Вие сте принц Фицрицарин Пророк от Шестте херцогства, нали? — Кимнах важно. Все още не беше пуснал ръката ми. — Моля за извинение за грубото посрещане. Аз съм Рейн Купрус.

Постарах се да не се стъписам. Можеше да се наричам принц, но не бях очаквал да стиснем ръце с техния крал като равни. Върнах си дар словото.

— За мен е висока чест, крал Рейн. Това е лорд Лантърн Звездопад, а това е моят слуга, Настойчивост от Върбов лес. — Двамата вече бяха станали и се покланяха.

Кралят най-сетне пусна ръката ми и махна към вратата.

— Съжалявам за забавянето с посрещането ви. Милейди Малта трябваше да се срещне с едни неочаквани гости и ме остави да довърша сложен финансов отчет с един от корабните ни капитани. Бях се разпоредил да не ме безпокоят, докато описът не бъде завършен, а на вашето пристигане някак си не са погледнали като на необичайно събитие, изискващо незабавното ми внимание. Но достатъчно обяснения засега. Моля, придружете ме и да се настаним на по-удобно място. Рапскал, нареди да им приготвят стаи в Гостната палата и пренесете багажа им там. Не, моля, оставете нещата си както са. Ще бъдат доставени непокътнати в стаите ви. Заповядайте с мен.

Липсата на официалност беше изнервяща и изведнъж отчаяно се помолих дано пристигането ни да не е разстроило някакви споразумения или пактове, които Предан и Елиания грижливо са договаряли. Докато вървях след краля, посегнах в паника с Умението, но затънах в необятния хор на града. Не. Безполезно беше. Трябваше много да внимавам.