Гонитбата на Шута

Избирайте своите куриери на Умението по следните белези. Първо, всеки куриер да има статут поне на калфа. Избирайте чрез търсене на независимост. На дързостта и упоритостта може да се гледа като на качество за това назначение. Силно проявяван егоизъм е качество за един куриер. Суетността понякога е полезна черта, защото суетната жена или самонадеяният мъж винаги са с високо развито чувство за самоличност. Младостта и жизнеността също са предимства.

Един куриер би трябвало да служи не повече от три години, с две години почивка между всяка година служба. Трябва да се възлага специфичен маршрут през стълбове и куриерът трябва винаги да пътува по едни и същи маршрути. По този начин усетът му за място ще се развие добре. Ползващият Умението, който знае къде отива и разпознава къде е, когато пристигне, може по-добре да поддържа самосъзнанието си непокътнато.

Ако куриерът е достатъчно силен да служи като придружител за не-Умел, погрижете се да е търпелив и отговорен. Нека тези, които води, винаги да отдъхват най-малко три дни между всяка крачка на едно пътуване.

Стрела, от котерията на Гантри,

в писанието му за качествата на куриера

Запазих дипломатическото си спокойствие и го удостоих с поклон.

— Много сме ви благодарни. Аз съм принц Фицрицарин Пророк, от Шестте херцогства. Придружава ме Лантърн Звездопад и нашият млад слуга, Настойчивост от Върбов Лес.

След като ги представих, Лант прибра меча си и направи много по-изящен поклон, отколкото изобщо бях могъл да постигна, който включваше много развяване на наметалото му. Потиснах усмивката си, когато Настойчивост направи дързък опит да го наподоби. Посочих небрежно пръснатия ни по земята багаж.

— Сигурно бихте могли да уредите вещите ни да се донесат с нас? Мечката видя сметката на вързаните ни коне и нанесе големи щети на багажа ни. — Това бе рискът, който трябваше да поема с най-голяма неохота. Знаех, че аз бих се възползвал от възможността да претърся багажа на всякакви чужденци, появили се мистериозно между стените на замък Бъкип. Червеният тип ни изгледа с неодобрение, граничещо с презрение.

— Не държим роби тук. След като сте ги носили от толкова далече, още малко няма да ви навреди.

— Добре. — Постарах се да прикрия облекчението си. — И, сър, не помня дали ни удостоихте с името си?

Дискретно напомняне, че бих искал да знам кой е и че вероятно бих споменал за него на кралицата му. Не беше прибрал оръжието си и не изглеждаше уплашен от въпроса ми.

— Аз съм генерал Рапскал, водач на опълчението на Келсингра. Вземете си нещата. Ще ви заведа при моите владетели.

Погледнах към дракона и неговия пазач. Праотецът му каза нещо и бързо се отдръпна. Драконът явно реши, че не сме интересни, обърна се и закрачи тромаво в друга посока.

Чух наблизо грак на врана.

Вдигнахме тежките торби. Не видях никаква следа от пеперуденото наметало и онова, което криеше то, и се постарах да не се оглеждам за него. Бях чул как Спарк проговори, когато пристигнахме; може би това означаваше, че не е в съвсем окаяно състояние. Щом осъзнах, че една торба липсва, все пак се огледах: надявах се да е под наметалото и да не изгубена при преминаването ни. Все едно, липсата ѝ ми позволи да съм без тежък багаж и да изглеждам подобаващо аристократично, когато ни подкараха през Келсингра.