Гонитбата на Шута

Думите му секнаха, щом спря и се взря в нас.

— Това не са крадците, които гонех! Кои сте вие, как дойдохте тук и какво искате? Отговорете с думи или с кръв, за мен е все едно.

Стоеше и държеше меча си в непознат за мен стил. „Официалност. Винаги избери първо официалност.“

Не прибрах меча си, но и не го размахах заканително. Радвах се, че си бях навлякъл хубавото наметало над удобното. Направих възможно най-учтивия поклон.

— Добра среща, почитаеми сър. Ние сме пратеници при кралица Малта и крал Рейн на Драконовите търговци. Идваме от Шестте херцогства. Ще ви бъдем изключително благодарни, ако ни придружите до техния дворец.

Липсата на агресивност у мен го озадачи. Видях, че Лант последва примера ми и наведе върха на меча си. Настойчивост стоеше в готовност. От Шута и Спарк не чух дори шепот. Надявах се изпод прикритието на пеперуденото наметало да не щръкне някой издайнически пръст.

Погледът на Праотеца бавно обходи мен, после Лант и Настойчивост. Знаех, че не сме особено представителни, но съхраних достойнство и не наведох очи.

— Как стигнахте тук? — попита той строго.

Отговорих уклончиво:

— Сър, както несъмнено можете да се досетите, изминахме дълъг и изморителен път. В планините се справихме със студа и дори бяхме нападнати от мечка. Молим само за аудиенция с премилостивите владетели на Келсингра. Нищо повече от това не търсим.

Видях как извърна очи към скалните стръмнини и планинските хребети зад града. Помъчих се да си спомня всичко, което знаех за този град. Идвал бях тук веднъж. Всъщност бях дошъл тук при първото си непреднамерено залитане през портал на Умението, на път да намеря Искрен. Без да извръщам глава, очите ми засякоха кулата, където за първи път бях зърнал сложната карта, оставена от Праотците. Спомних си малкото, което знаех за нея, и реших да рискувам.

— Или ако сте зает по своя лична работа, ще сме щастливи да продължим до Кулата на картата и да изчакаме там, докато вашият крал и кралица ни приемат. Знаем, че пристигането ни е непредизвестено. Не се осмеляваме да се надяваме, че ще ни приемат незабавно.

Чух тропот на ботуши, погледнах зад аления Праотец и видях приближаващия се към нас въоръжен отряд. Бяха хора, не Праотци, и снаряжението и бронята им бяха от по-познат вид от тези на червения мъж. Шестима в челото и още три редици зад тях. Числено превъзходство. Конфликт, който не можеше да бъде спечелен с оръжие.

Нужна ми беше цялата самодисциплина, за да откъсна очи от аления Праотец. Наведох поглед и внимателно прибрах меча си в ножницата все едно ми е неприсъщ акт. След това му се усмихнах искрено — просто един безобиден пратеник.

При дракона бе дошъл друг Праотец. Стоеше до могъщото същество и въпреки височината си изглеждаше пред дракона като мъниче. Този Праотец бе покрит с люспеста броня в зелено и сребристо. Пресегна се и докосна рамото на дракона. Зеленият дракон направи рязко две стъпки напред. Пое отново миризмата ни и каза:

— Един от тях е драконов. Надушвам го на него. — Огромната глава на якия мускулест врат се изви. — Дракон, който не съм надушвал преди — каза, сякаш ровеше в паметта си за име. — Дракон невидян от нас. Жив ли е още? — Главата с кръжащите сребърни очи се изви в другата посока, но погледът му остана впит в мен.

Бляскавите очи на войнствения червен Праотец се присвиха и той ни огледа бавно.

— Непознат дракон? Кой от вас е драконов?

Как да отговоря на това?

— Не разбирам изразите, които използвате. Моля ви. Ако ни придружите до там, където можем да изчакаме за аудиенция с владетелите ви, сигурен съм, че всичко ще се изясни.

— Със сигурност — отвърна той след дълго мълчание, но тонът му не беше нито топъл, нито гостоприемен.

36. Гостоприемството на Праотците