Гонитбата на Шута

Върнахме се в голямата входна зала, а след това, за наша изненада, отново излязохме навън в ранната вечер. Градът беше огрян така, че направо сияеше. Когато Нас ахна, разбрах, че не е номер с Умението, а истинска светлина, излъчвана от зданията. Блестяха в драконови цветове: златно и синьо, алено и ярко зелено, жълто-оранжево като разцъфнали невени. Някои бяха нашарени с лози от светлина или стилизирани вълни и спирали, а други просто сияеха. Не ни трябваха факли, за да слезем по стъпалата на улицата. Там с усилие прочистих Умението си от тълпите призрачни Праотци, за да видя много по-рехавото население, движещо се по улиците. Крал Рейн крачеше енергично и отвръщаше с кимане на онези, които го поздравяваха. Привличахме погледи, но той не позволи на никого да ни задържи или да зададе въпроси. В края на улицата стигнахме до здание, което бе много по-скромно от кулата, но много по-високо и величествено от имението на Върбов лес.

— Нашата Гостна палата — каза той. — Намираме я за приятно място за добре дошли гости. Направена е с мащабите за човешки същества. По-малки врати, по-ниски тавани. Понякога се чувствам доста незначителен в някои от другите здания тук. — Усмихна се. — Рисковано е да се живее редом с дракони, както можете да си представите. Елате с мен. Стаите са много удобни. И е това, което наричаме тихо място, в смисъл че в по-горните стаи гласовете на Келсингра не шепнат толкова силно.

Продължи отривисто по стълбите и колкото и уморен да бях, се постарах да не изоставам.

Входната зала бе обзаведена в, както ми се стори, бинградски стил. Имаше изящни масички и столове около тях. Залата все пак ми се стори странно празна, докато не осъзнах, че ѝ липсва голяма камина с огън. Въпреки високите тавани и широките прозорци от жълто стъкло вътре все пак беше топло; сметнах това за поредното доказателство за магията на Праотците в действие. Не спряхме в това помещение, а влязохме в широк коридор с каменен под и ботушите ни закънтяха, докато меките подметки на краля шумоляха тихо. Подминахме няколко изящно резбовани врати, преди той да отвори една и да ни покани с жест вътре.

В центъра на стаята имаше маса с бяла покривка и красиви блюда, подредени на нея. Очакваха ни столове с резбовани облегалки и зелени възглавнички. Изкуството по стените бе чуждо за очите ми, но приятно. Образите само бяха намекнати — тъмните сплетени зеленини на гора или широката вълниста повърхност на река, — но нищо не бе изобразено прецизно. Една жена подреждаше сребърните прибори на масата и се обърна да ни поздрави, щом влязохме.

Кралица Малта. Беше легендарна заради екзотичната си красота и никой не можеше да я сбърка с друга. Къдравата ѝ коса не беше руса, а златна, златна като лъскава монета. Изящен тънък обгар очертаваше челото ѝ и подчертаваше високите ѝ скули и деликатната ѝ брадичка. Също като краля, тя беше с халат на Праотците и торбести панталони. Меките ѝ пантофки искряха златни. Тъканта на дрехите ѝ преливаше от зелено в златно и обратно, щом тръгна към нас да ни поздрави. Предпазливостта ме накара да се смъкна на коляно пред нея и Лант последва примера ми. Тя се засмя и помислих, че се смее на мен, докато не осъзнах, че младият Настойчивост, замаян от красотата ѝ, стои зад нас ококорил очи и със зяпнала уста.

Тя ме погледна и усмивката ѝ стана още по-широка.

— А това изражение ме трогва повече отколкото всякакво поднасяне на дарове — отбеляза и Настойчивост мигом се смъкна на колене. В очите ѝ блеснаха весели пламъчета, сякаш си споделяхме някоя великолепна и забавна тайна. Удостои ме с изящен реверанс. — Принц Фицрицарин, вашата неочаквана визита е висока чест за нас. Имам обаче чувството, че сме се срещали. Искрено се надявам да простите на генерал Рапскал. Той понякога е досадно подозрителен. — Погледът ѝ се прехвърли върху съпруга ѝ. — Рейн, скъпи, както виждаш, добавих няколко допълнителни места на масата ни. Толкова се зарадвах, когато получих съобщението ти. И реших да поканим нашите неочаквани гости на масата! — Искрящият ѝ поглед отново се върна върху мен. — Принц Фицрицарин, вярвате ли в съвпадения?

— Случвали са ми се няколко крайно странни — отвърнах ѝ. „Внимавай, Фиц.“ Знаех, че стъпвам на нездрава почва и че трябва да съм готов да променя версията си всеки момент. Извърнах усмивката си към Лант и Настойчивост, с надеждата, че ще схванат предупреждението ми.

— И ето го моето съвпадение — възкликна с усмивка кралица Малта, щом вратата на отсрещната страна на стаята се отвори.