Гонитбата на Шута

Поклати бавно глава и се взрях в него.

— „Никога“ свърши — заяви той на множеството. Погледна извърнатото ми нагоре лице. Взрях се в него и видях там крал Умен и крал Искрен. Моите крале, които ме гледаха отгоре с искрено съпричастие. — Фицрицарин Пророк, ти твърде дълго живя сред Праотците и споменът за теб беше презрян от народа, който спаси. Твърде дълго беше там, където месеците отминават като дни. Твърде дълго вървя сред нас под лъжлив облик, лишен от своето име и чест. Стани. Обърни се и погледни хората на Шестте херцогства, своя народ, и най-сетне бъди добре дошъл у дома.

Наведе се и хвана ръката ми.

— Трепериш като лист — прошепна в ухото ми. — Можеш ли да се изправиш?

— Мисля, че да — промърморих. Но неговата сила ме вдигна на крака. Изправих се. Обърнах се. Застанах с лице към всички.

Одобрителният рев ме заля като вълна.

9. Короната