Гонитбата на Шута

— Години наред мнозина вярваха, че Фицрицарин Пророка е предател. Въпреки онова, което съм разказвала за съдбовната нощ, в която избягах от Бъкип, петното на неговото име се задържа. Тъй че бих искала да попитам дали някой менестрел тук знае една песен, пята само веднъж в тази зала? Тагсън, син на Таг, син на Рийвър, я изпя. Беше верният разказ за делата на Фицрицарин Пророка, когато той дойде на помощ на своя крал в Планините. Някой от менестрелите тук знае ли я?

Устата ми пресъхна. Никога не бях чувал песента, но ми бяха казали за нея. През живота си съм бил герой на две песни. Едната, „Кулата на острова Еленов рог“, беше балада, която разказваше как се сражавах срещу нашествениците на Алените кораби, когато с измяна бяха успели да стъпят на Еленов рог. Беше съчинена през Войните на Алените кораби от една амбициозна млада менестрелка, Славея Сладкопойна. Мелодията беше приятна и рефренът — незабравим. Когато бе изпята за първи път, хората в замък Бъкип бяха готови да повярват, че в копелдашките ми жили тече достатъчно кръв на Пророка, за да мога да бъда поне донякъде герой. Но това беше преди изпадането ми в немилост, преди принц Славен да убеди всички в измяната ми. Преди да бъда хвърлен в тъмницата му по обвинение в убийството на крал Умен. Преди уж да умра там и да изчезна завинаги от историята на Бъкип и обществената памет.

Но имаше и втора песен, в която се възпяваше не само моята кръв на Пророк и магията на Осезанието, но се твърдеше, че съм се вдигнал от гроба, за да последвам крал Искрен в търсенето на Праотците, та да спечели помощта им за Шестте херцогства. Както и в песента за Острова на Еленовия рог, нишки истина бяха преплетени с поезия и преувеличение. Доколкото знаех, само един менестрел я беше пял изобщо в Бъкип и го беше направил, за да заяви, че хората от Старата кръв, владеещи магията на Осезание, може да са също толкова верни и благородни, колкото всички други. Много от слушателите тогава не бяха приели радушно такова мнение.

Погледът на Кетрикен обходи галерията, където се бяха струпали менестрелите. С облекчение видях как те се заспоглеждаха озадачено и почнаха да вдигат рамене. Един скръсти ръце на гърдите си и поклати възмутено глава, явно недоволен, че някой ще иска да се пеят възхвали за Осезаващия Копелдак. Един арфист се надвеси над перилото, за да се посъветва с някакъв сивобрад долу. Човекът кимна и макар да не можех да го чуя, като че ли призна, че е слушал веднъж песента, но с красноречиво вдигане на рамене отрече, че знае думите, мелодията или авторството. И тъкмо щом сърцето ми започна да забавя и на лицето на Кетрикен се изписа разочарование, от тълпата излезе достолепна жена, облечена в екстравагантна рокля в синьо и зелено. Когато си проправи път в откритото пространство пред кралския подиум, чух рехаво ръкопляскане, а после някой извика:

— Славея Сладкопойна! Разбира се!

Зачудих се дали щях да разпозная старата си любовница без този вик. Тялото ѝ се беше променило с годините, станала бе по-широка в кръста, с по-пищни извивки. В отрупаните с копчета пластове плат, оформящи роклята ѝ, не познах коравата и прагматична странстваща менестрелка, която също бе последвала Искрен в Планинското кралство, за да събуди Праотците. Беше пуснала косата си да порасте дълга и кичурите в нея бяха сребристи, не сиви. Носеше накити на ушите, китките и пръстите си, но докато вървеше напред, сваляше пръстените от ръцете си.

Разочарованието на лицето на Кетрикен се бе сменило с радост.

— О, от толкова много години не сме я чували да извиси глас! Самата Славея Сладкопойна, сега госпожа съпруга на лорд Фишер! Помните ли песента, за която говорех?

Въпреки годините си Славея отвърна с дълбок реверанс, след което се изправи изящно. Възрастта бе снишила тембъра на гласа ѝ, но мелодичността му беше същата.

— Лейди Кетрикен, крал Предан и кралица Елиания, чула съм тази песен само веднъж. Не ме мислете за злонравна критичка, но трябва да кажа, че макар през нея здраво да са втъкани нишки истина, думите стържеха една в друга като пясък в ботуш, а мелодията бе открадната от една древна балада. — Поклати глава, присвила устни, и добави: — Дори да помнех всяка дума и нота, не бих казала, че си струва да я изпея пред вас.

Замълча, навела глава почтително. Въпреки всичките ми опасения почти се усмихнах. Славея. Толкова добре знаеше как да изостри апетита на публиката! Изчака точно до мига, в който Кетрикен си пое дъх, за да заговори; тогава вдигна глава и предложи:

— Но мога да ви изпея по-добра песен, ако благоволите, милейди и моя някогашна кралице. Ако само с кимване ми разрешите, ако моят крал и моята кралица дадат позволение, ще я изпея, ще изпея всичко, което зная за Осезаващия Копелдак. За Фицрицарин Пророка, син на Рицарин, верен на крал Искрен и до последния дъх на дните си чистосърдечен Пророк въпреки низшето си рождение!