Гонитбата на Шута

— Но разбира се, има принцеса от Пророците. От дълго време живее сред нас, позната тихомълком на мнозина, но непризната от нейните херцози и херцогини. Преди два дни тя ми съобщи знаменателна новина. Скоро ще роди дете. Аз лично завъртях игла на конец над дланта ѝ и сърцето ми подскочи от радост, когато люшкането ѝ предрече момиче в утробата ѝ. Дами и господа на замък Бъкип, мои херцози и херцогини на Шестте херцогства, скоро ще бъдете благословени с нова принцеса Пророчица!

Това, което бе започнало като ахкания от изумление, прерасна във вълна от мърморещи гласове. Прималя ми. Пребледняла, Копривка гледаше право напред. На лицето на Сенч се бе изписала скована усмивка на престорено удивление. Предан, зяпнал, гледаше с ужас кралицата, а след това издаде Копривка, като извърна поглед към нея.

Елиания изглеждаше напълно неподатлива на катастрофата, която причиняваше. Огледа публиката си с широка усмивка и след това се засмя звучно.

— И тъй, мои приятели, народе мой, нека признаем онова, което мнозина от нас отдавна знаят. Майсторката на Умение Копривка, Копривка Пророчица, дъщеря на Фицрицарин Пророка, племенница на моя скъп съпруг и принцеса от родословието на Пророка, станете.

Бях скръстил ръце на гърдите си. При споменаването на законното име на дъщеря ми и моето едва можех да си поема дъх. Шепотът из залата се усили до бръмчене на рояци летни насекоми. Огледах лицата наоколо. Две млади дами си размениха радостни погледи. Един сивокос лорд изглеждаше възмутен, а дамата му държеше ръце пред устата си в ужас пред този срам. Повечето обаче бяха просто слисани и изчакваха да видят какво ще се случи по-натам. Очите на Копривка бяха ококорени, устата зяпнала. Лицето на Сенч беше пепеляво. Нежните пръсти на Кетрикен покриваха устата ѝ, но не можеха да скрият радостта в очите ѝ. Погледът ми пробяга към крал Предан. За един сякаш безкраен миг той остана неподвижен. После се надигна и се изправи до кралицата си. Протегна ръка към Копривка. Гласът му трепереше, но усмивката му беше искрена, когато изрече:

— Моля, станете.

Фиц, Фиц, моля те! Какво… Отчаяното послание, стигнало до мен от Сенч, беше почти несвързано.

Спокойно. Остави ги да се справят сами. Какъв избор имахме всъщност? Ако беше нечий друг живот, ако беше нечия чужда тайна, гледката може би щеше да ми се стори очарователна. Кралицата, със зачервени страни и с очи, блеснали от радост заради удостояването на Копривка с такава чест; Предан, с протегнатата му ръка, за да посрещне Копривка в най-опасния миг на живота ѝ; и дъщеря ми, с насилена усмивка, с поглед, вперен в масата, вцепенена.

И Ридъл. Винаги бе имал дарбата да се промъква през тълпи незабелязано. Сега пореше през човешката гмеж като акула. Видях решителното му изражение. Ако се нахвърлеха на Копривка, щеше да умре в бой, за да я защити. От леко извитото му рамо разбрах, че ръката му вече е на дръжката на ножа. Сенч също го забеляза и видях как направи леко движение. Изчакай, каза ръката му, но Ридъл се приближаваше.

С плавно движение лейди Кетрикен застана зад стола на Копривка, наведе се и ѝ прошепна нещо. Видях как Копривка си пое дъх. Изправи се, столът ѝ изскърца назад по пода. Бившата кралица закрачи до нея и я придружи до тронния подиум. Там, както се полагаше, двете се присвиха в дълбок реверанс. Кетрикен остана долу до стъпалата, а Копривка изкачи и трите. Предан хвана ръцете ѝ. За миг наведените им глави се задържаха една до друга. Сигурен съм, че ѝ прошепна нещо. След това се изправиха и кралица Елиания я прегърна.

Копривка беше заключила мислите си толкова здраво, че не можех да достигна до нея. Каквото и да изпитваше вътрешно, външно издаваше само задоволство, когато благодари на краля и кралицата за поздравленията им за детето ѝ. Не каза нищо за разкриването на произхода ѝ. Вярно, Елиания беше права, когато каза, че това е тайна, вече известна на мнозина. Печатът на родословието на Пророка бе на лицето на Копривка и мнозина от по-старите бяха знаели скандалната клюка за Фицрицарин и слугинята на лейди Търпение. Прехвърлянето на Върбов лес на лейди Моли от Търпение, уж в почит към саможертвата на Бърич за фамилията на Пророка, само потвърждаваше, че дъщерята на Моли е моя. Ами бракът на Копривка? Ами бащата на детето ѝ? Доста клюки щеше да има. Гледах дъщеря си, когато понечи да се обърне и да се върне на мястото си, но Кетрикен я спря с ръце на раменете. Видях как Ридъл вдигна очи към нея, с пребледняло лице, един най-обикновен мъж между многото, докато жената, която обичаше, бе провъзгласена за принцеса. Бях с него с цялото си сърце.

И тогава Кетрикен заговори, гласът ѝ спря усилващото се бръмчене на множеството.