Гонитбата на Шута

И тъй, Рейвън Келдер забърза надолу по широкото стълбище и се вля в гъмжащата тълпа в Голямата зала. Тази нощ бе Последната нощ на Зимния празник. Бяхме отпразнували обрата от тъмнина към светлина, а тази вечер бе последният ни пир, преди да се снишим и да изтърпим бурите и студа на зимата. Още една нощ на приятелство, песни, пиршество и танци, а на другия ден благородниците от Шестте херцогства щяха да започнат да се изцеждат от замък Бъкип и да потекат обратно към именията си. Обикновено това бе най-потискащата от нощите на Зимния празник, време за сбогуване с приятели, време за очакване на режещ вятър и студ по пътя. Когато бях момче, нощите след Последната нощ бяха за домашни занимания: изработване на стрели, тъкане, резбарство и шиене. По-младите писари донасяха работата си в Голямата зала и слушаха менестрелите, докато правеха преписите си.

Бях очаквал бавни балади от менестрелите, греяно вино и тихи разговори. Вместо това влязох в зала, където хората отново бяха пременени в най-хубавите си дрехи и накити, а менестрелите свиреха живи мелодии, които привличаха на дансинга. Когато влязох, в средата на дансинга господстваха кралят и кралицата на Шестте херцогства. Досадните копчета, които бяха нападнали гардероба ми, не бяха пощадили кралската двойка. Стотици копчета от сребро, слонова кост и седеф красяха роклята на кралицата. Поцъкваха и звънкаха едно в друго, докато тя следваше бързите стъпки. Дрехите на Предан бяха отрупани с многобройни копчета от рог, слонова кост и сребро в по-сдържани, но не по-малко звънливи редици. Застанах най-отзад в тълпата и ги загледах. Очите на Предан не се откъсваха от лицето на Елиания: изглеждаше толкова запленен от нея, колкото когато я ухажваше. Страните на кралицата бяха зачервени и устните ѝ разтворени, докато поддържаше бързите стъпки на танца, останала без дъх. Когато музиката писна високо към края, той я вдигна и я завъртя, а тя го прегърна през раменете. Ръкоплясканията на тълпата бяха несдържани и непресторени. Широката му усмивка блесна бяла в тъмната му брада, а Елиания се беше изчервила. И двамата бяха зачервени и засмени, когато напуснаха дансинга и се върнаха на високите си тронове на подиума.

Понесох се през тълпата като водорасло, подхванато от течението на прилива. Сенч беше прав. Някаква подмолна възбуда имаше тази нощ, жилка на любопитство във въздуха. Бяха се вслушали в молбата на кралицата всички да присъстват в най-хубавото си облекло. Явно щеше да се случи нещо специално, може би раздаване на почести, и залата кипеше в очакване.

Остана ми време да прескоча до тезгяха с буренце вино и да си взема чаша, преди музикантите да започнат да се суетят с инструментите си, докато изберат нова мелодия. Проврях се и си намерих място, откъдето имах хубава гледка към високия подиум и в същото време оставах в края на тълпата. Предан каза нещо на кралицата. Тя се усмихна и поклати глава. После стана и с жест накара менестрелите да затихнат. Мълчанието се разля на вълна, докато цялото множество не стихна и вниманието на всички не се съсредоточи върху нея. Предан, все още седнал на трона, я изгледа подозрително. Тя му се усмихна и го потупа успокояващо по рамото. Пое си дъх и се обърна към благородниците.

— Лордове и дами на Шестте херцогства, имам да споделя с вас чудесна новина. И сърдечно вярвам, че ще я отпразнувате също толкова радостно, колкото и аз!

След годините, преживени в Шестте херцогства, акцентът ѝ от Външните острови бе избледнял до чаровна звънлива напевност. Предан я наблюдаваше с вдигната вежда. На една маса наблизо лорд Сенч изглеждаше някак притеснен, а на лицето на Кетрикен се беше изписала озадаченост. Майсторката на Умението седеше от лявата страна на лорд Сенч. Лицето ѝ беше мрачно и умислено. Зачудих се дали изобщо слуша Елиания, или умът ѝ е изпълнен със собствената ѝ дилема. Без да бърза, кралицата огледа мълчаливо залата. Всички мълчаха; слугите стояха неподвижно по местата си. Тя остави тишината да се проточи, след това продължи:

— От дълго време ме измъчва това, че няма жени, родени от Пророците през моето царуване като кралица. Наследници съм дала на моя крал. И съм горда и радостна с нашите синове, и вярвам, че те ще управляват добре след баща си. Но за собствената ми страна е нужна принцеса. А такава не можах да родя. — Гласът ѝ се поколеба и секна. Кралят вече я гледаше със загриженост. Видях как херцогинята на Фароу вдигна ръка към устата си. По страните ѝ потекоха сълзи. Явно кралицата не беше единствената, борила се да износи живо дете. Това ли щеше да оповести тази вечер? Че отново е с дете? Разбира се, щеше да е казала на Предан и това изявление щеше да се отложи, докато бременността се гарантира.

Кралица Елиания вдигна глава. Обърна се към Предан, сякаш за да го успокои, и каза: