Господари на лъка

— По каква работа идваш в Баотоу? — попита той. Обърна се към водача, който започна да дрънка нещо в отговор. Сърцето на Темуге бясно заблъска, а Чен Юй погледна над главата на стража към града. Зад портата имаше открит площад и пазарът беше оживен още от ранни зори. Темуге видя как Чен Юй кима рязко и внезапно сред сергиите се вдигна олелия, която накара войника да се обърне.

Сякаш от нищото на площада изникнаха бягащи деца, които викаха и се мятаха на една или друга страна, за да избегнат продавачите. Слисаният Темуге видя, че от няколко места се вдигат кълба дим и чу как войникът изруга и излая нещо на другарите си. Преобърнаха се много сергии, някой беше съборил придържащите навесите им пръти. Чуха се викове „Крадец!“ и с всеки миг хаосът ставаше все по-голям.

Стражът при портата тупна каруцата на Чен Юй, макар да не стана ясно дали това беше заповед да остане на място, или да продължи. Заедно с петима други войници той се втурна да потушава безредиците, които бързо се превръщаха в бунт. Темуге рискува да погледне нагоре, но арбалетчиците на моста не се виждаха. Надяваше се те също да са се разсеяли и се насили да гледа напред, докато каруцата им влезе в града.

На малкия площад забушува пожар, сергия след сергия се подпалваха и лумваха в пламъци сред виковете на продавачите. Темуге зърна бягащи войници, но децата бяха по-бързи и вече се бяха изпокрили из улички и алеи, отнасяйки откраднатите стоки.

Чен Юй сякаш не забелязваше хаоса, двете му каруци завиха и поеха по една по-спокойна улица. Звуците затихнаха зад тях, Темуге се отпусна върху зеблото и отново избърса потта от челото си.

Знаеше, че това не беше обикновено съвпадение. Чен Юй беше подал сигнал. Темуге за пореден път се запита що за човек са срещнали по реката. С толкова ценен товар в трюма едва ли го е било грижа за парите, които взе от тях. Може би просто е имал нужда от още хора, които да защитават лодката му.

Пътуваха през плетеница от улици, като завиваха безброй пъти между къщите. Темуге и Хазар се чувстваха като затворници между притискащите ги от всички страни сгради, построени толкова близко една до друга, че лъчите на изгряващото слънце не успяваха да прогонят сенките между тях. На три пъти други каруци бяха принудени да отстъпят в странични улички, за да им направят път. Утрото напредваше и улиците се изпълниха с повече хора, отколкото Темуге и Хазар можеха да си представят. Темуге видя десетки магазини, в които се предлагаше топла храна в глинени купички. Не можеше да повярва, че е възможно да си намериш храна всеки път, когато си гладен, без да ти се налага да колиш или да ходиш на лов. Отиващите на работа хора се тълпяха около продавачите, хранеха се с пръсти и избърсваха уста в дрехите си, след което се смесваха с гъмжилото. Мнозина носеха продупчени бронзови монети, нанизани на връв или тел. Макар да имаше някаква представа за стойността на среброто, Темуге никога не беше виждал размяна на монети за стоки и зяпваше при всяко ново чудо. Видя възрастни писари да пишат послания срещу заплащане, кудкудякащи пилета, предлагани за продан, лавици с ножове и работници, които ги точеха на въртящи се камъни. Видя бояджии на платове с обагрени в синьо или зелено ръце, просяци и продавачи на амулети против болести. Всяка улица беше претъпкана, шумна и кипяща от живот и с изненада откри, че това му харесва.

— Прекрасно е — тихо промълви той.

Хазар му хвърли бърз поглед.

— Има страшно много хора и градът вони — отвърна той. Темуге се извърна, раздразнен от глупавия си брат, който не виждаше нищо вълнуващо в това място. За известно време почти забрави страха, който го следваше неотлъчно. Все още очакваше някой да им извика, сякаш стражите при портата можеха да ги проследят толкова навътре в плетеницата улички. Но това не се случи и той забеляза, че Чен Юй се отпуска все повече и повече, докато се отдалечаваха от стените към гъмжащото сърце на града.

13.

Двете каруци продължиха да трополят по каменните улици, докато не стигнаха пред двойна желязна порта, която се отвори веднага щом приближиха. Няколко мига по-късно те се намираха вътре, а портата беше затворена зад тях. Темуге погледна назад и прехапа устна, когато видя, че над решетките спускат дървени капаци, които не позволяваха на минувачите да видят какво става от другата страна.

След целия шум и човешка гмеж сега той щеше да изпита облекчение, ако не го преследваше усещането, че е затворник. Градът го беше замаял с многообразието и пъстротата си. И макар да го развълнува, той натовари прекалено много сетивата му и Темуге закопня за пустите степи — искаше му се просто да си поеме дъх там, преди отново да се върне на това място. Тръсна глава — умът му трябваше да е бистър за онова, което предстоеше, каквото и да беше то.