Господари на лъка

— Трябват ни конете им — едва чуто прошепна той. — Не приличат на войници и мога да сваля двама с лъка си, ако ти нападнеш последния. Има и един младок с глава като яйце. Продължава да се съпротивлява, но няма шанс срещу тримата.

— Може да е монах — рече Хо Са. — Корави са, защото прекарват цялото си време в просия и молитви. Не го подценявай.

Хазар го погледна развеселено.

— През цялото си детство от сутрин до мрак се упражнявах с оръжия. Още не съм срещал някой от твоите хора, който да ми се опре.

Хо Са се намръщи и поклати глава.

— Ако е монах, ще опита да не убива нападателите си. Виждал съм ги да показват уменията си пред моя крал.

Хазар изсумтя тихо.

— Странен народ сте вие. Войници, които не могат да се сражават, и светци побойници. Кажи на Лиан да бъде готов да троши глави с чука си, щом стрелям.

Хазар отново пропълзя напред и бавно застана в клекнало положение. За своя изненада видя, че онзи с разбития нос лежи на земята и се гърчи в агония. Другите двама мрачно мълчаха. Младият монах стоеше изправен въпреки синините и Хазар го чу да говори спокойно на мъчителите си. Единият от тях се изсмя презрително, хвърли настрани тоягата и измъкна от пояса си опасен на вид кинжал.

Хазар опъна лъка си и щом той изскърца, монахът погледна през огъня право към него, готов да отскочи настрани. Другите не бяха усетили нищо и единият от тях се втурна към монаха, насочил кинжала към гърдите му.

Хазар издиша и пусна стрелата, която улучи бандита в подмишницата и го стовари на земята. Другият се завъртя, щом Лиан и Хо Са скочиха с крясък. В същия миг монахът пристъпи съвсем близо до него и му нанесе удар в главата, от който мъжът рухна в огъня. Хо Са и Лиан с рев изскочиха на полянката, но монахът не им обърна внимание, измъкна нападателя си от пламъците и се помъчи да угаси опърлената му коса. Човекът беше в несвяст, но тежестта му като че ли изобщо не представляваше проблем за монаха.

Когато приключи, той се изправи, обърна се към новодошлите и им кимна. Онзи с разкървавения нос вече стенеше и от болка, и от страх. Докато приближаваше, Хазар сложи втора стрела на тетивата, следван плътно от Темуге.

Монахът видя какво смята да направи Хазар и се хвърли напред, прикривайки гърчещата се фигура. Заради бръснатата си глава той изглеждаше почти момче.

— Дръпни се — каза му Хазар.

Думите му бяха посрещнати безмълвно, но монахът не помръдна, а само скръсти ръце и впери поглед в стрелата.

— Кажи му да се дръпне, Хо Са — каза Хазар и стисна зъби от напрежението на опънатия лък. — Кажи му, че се нуждаем от мулето му, но може да си върви, след като убия този.

Хо Са заговори и Хазар видя как лицето на монаха грейна, когато чу позната реч. Последва оживена размяна на думи и когато стана ясно, че тя няма да приключи скоро, Хазар изруга на дзински и отпусна тетивата.

— Казва, че не е имал нужда от помощта ни и че нямаме право да отнемаме живота на онзи човек — най-сетне обясни Хо Са. — Казва също, че няма да даде мулето, тъй като не е негово, а само го е взел назаем.

— А вижда ли лъка в ръцете ми? — поинтересува се Хазар и рязко го насочи към монаха.

— Не би му направило впечатление, дори и да насочиш срещу него дузина стрели. Той е свят човек и не познава страха.

— Свято момче с муле за Темуге — отвърна Хазар. — Освен ако не искаш да яздиш едно пони с брат ми?

— Нямам нищо против — незабавно отвърна Хо Са. Обърна се отново към монаха и се поклони три пъти, докато говореше. Накрая момчето кимна отсечено и хвърли поглед към Хазар.

— Казва, че можеш да вземеш понитата — каза Хо Са. — Той ще остане тук, за да се погрижи за ранените.

Хазар поклати глава с недоумение.

— Благодари ли ми, че го спасих?

Хо Са го погледна безизразно.

— Той нямаше нужда от спасители.

Хазар се намръщи към монаха, който спокойно отвърна на погледа му.

— Чингис определено ще го хареса — внезапно рече Хазар. — Питай го дали не иска да дойде с нас.

Хо Са заговори отново и момчето поклати глава, без да откъсва поглед от Хазар.

— Казва, че пътят на Буда може да го отведе къде ли не, но че мястото му е сред бедните.

Хазар изсумтя.

— Бедните са навсякъде. Питай го откъде знае, че този Буда не е пожелал да го намерим тук.

Хо Са кимна и докато говореше, на лицето на монаха се изписа нарастващ интерес.

— Пита дали народът ти е чувал за Буда — каза Хо Са.

Хазар се ухили.

— Кажи му, че вярваме в бащата-небе горе и в майката-земя долу. Останалото е борба и болка преди смъртта. — Засмя се и Хо Са примигна, когато чу тази философия.

— Само в това ли вярвате? — попита той.

Хазар погледна към брат си.

— Някои от по-глупавите вярват и в духове, но повечето вярваме в добрия кон и силната десница. Не знаем кой е този Буда.

Когато Хо Са предаде думите му, младият монах се поклони и тръгна към мястото, където стоеше завързаното муле. Хазар и Темуге го гледаха как скача в седлото. Животното изпръхтя и хвърли къч.

— Ама че грозно добиче — каза Хазар. — Да не би момчето да идва с нас?

Хо Са кимна изненадан.

— Да. Казва, че никой не може да познае пътя си, но може би ти си прав, че си доведен при него.