Господари на лъка

В края на десетия ден Хазар настоя да влязат в едно дзинско село и да потърсят понита. Той и брат му все още имаха малко състояние от сребро и злато — достатъчно, за да ужасят селяните, които никога не бяха виждали подобни богатства. Трудно беше дори да намерят търговец, склонен да размени няколко сребърни монети срещу бронзови. Останаха с празни ръце и потеглиха, щом се стъмни, тъй като не желаеха да се задържат дълго на едно място.

Когато луната изгря, четиримата уморени мъже бяха навлезли дълбоко в боровата гора, като напредваха бавно по животински пътеки и се опитваха да се ориентират по надничащите между дърветата звезди. За първи път в живота си Темуге усети собствената си миризма на пот и мръсотия и му се прииска пак да се изкъпе в дзински стил. Спомняше си с носталгия за първата си среща с града и за чистата къща на Чен Юй. Изобщо не го беше грижа за просяците или тълпите хора, гърчещи се като личинки в наплюто от мухи месо. Беше син и брат на хан и никога нямаше да падне до такова ниско положение. За него беше същинско откровение да види как може да живее един богат човек и той започна да разпитва Лиан, докато вървяха в мрака. Зидарят бе изненадан, че Темуге знае толкова малко за градския живот, и остана изумен от начина, по който младежът попиваше всеки нов факт, както пресъхналата земя поглъща дъждовните капки. Разказа на Темуге за чиракуването и университетите, където се събираха големите мислители, за да обменят идеи и да спорят, без да проливат кръвта си. Като строител говореше за каналите, прокарани дори в най-бедните части на града, макар че работата по тях бе замряла от десетки години заради ширещата се корупция. Темуге попиваше всичко и си представяше как върви редом с учени хора из осветени от слънцето дворове и обсъжда велики въпроси, прибрал ръце зад гърба си. Често в подобен момент се препъваше в някой корен и брат му се изсмиваше, разбивайки мечтите му на парчета.

Хазар спря ненадейно на пътеката и Хо Са се блъсна в гърба му, но беше твърде опитен, за да наруши тишината. Лиан спря объркан, а унесеният в мисли Темуге вдигна глава и дъхът му секна. Нима са ги проследили? Бяха видели един пост преди два дни и го заобиколиха отдалеч. Възможно ли беше да има заповед за издирване на бегълците? Темуге усети бодежа на отчаянието, изведнъж го обхвана увереност, че Чен Юй ги е издал, за да спаси собствения си живот. Самият Темуге би постъпил точно така и паниката го обхвана в мрака. Във всяка сянка му се привиждаха врагове.

— Какво има? — изсъска той към гърба брат си.

Хазар извърна глава на една страна, после на другата, мъчейки се да долови нещо.

— Чух гласове. Вятърът се смени, но наистина ги чух.

— Да тръгнем на юг за няколко мили, докато се откъснем — прошепна Хо Са. — Ако търсят нас, ще можем да се крием през деня в гората.

— Войниците не нощуват в гората — каза Хазар. — Много лесно могат да бъдат издебнати. Ще продължим напред, но бавно. Пригответе оръжията си.

Лиан извади един чук с дълга дръжка от набора с инструменти и го метна на рамо. Темуге впери поглед в Хазар с растящ гняв.

— Какво ни интересува кой друг е в тези гори? Хо Са е прав, трябва да ги заобиколим.

— Ако имат коне, рискът си заслужава. Струва ми се, че ще завали сняг, а и се уморих от ходене — отвърна Хазар.

Без да каже нищо повече, той крадешком тръгна напред, принуждавайки останалите да го последват. Темуге го наруга наум. Типове като Хазар нямаше да бъдат допускани по булевардите на въображаемия му град. Може би щяха да пазят стените, докато по-добрите ще бъдат почетени, както заслужават.

Вървяха по тясната пътека и скоро видяха отблясъците на огън между дърветата. В нощния въздух се разнесе смях и Хазар грейна, когато чу да цвили кобила.

Четиримата запълзяха бавно към светлината. Шумът от стъпките им бе заглушен от радостни викове и възклицания. Когато се доближиха, Хазар легна по корем и впери поглед към малката поляна.

Видяха едно муле, което дърпаше поводи, завързани за някакъв клон. За най-голямо удоволствие на Хазар в края на полянката бяха спънати и три рошави понита. Бяха дребни и кльощави и дремеха с отпуснати глави. Погледът на Хазар стана суров, когато забеляза белите белези по хълбоците им, той извади лъка си и започна да нарежда стрели по трънаците.

Около огъня имаше трима души, които явно дразнеха четвъртия — дребна фигура в тъмночервена роба. Бръснатата му глава блестеше от светлината на пламъците. Другите нямаха доспехи, но носеха ножове на коланите си, а на едно близко дърво беше подпрян къс лък. Лицата им бяха жестоки, те продължаваха спора си и удряха дребния мъж. Лицето му беше в синини и подутини, но от носа на единия от противниците му течеше кръв и той не се смееше с останалите.

Докато Хазар наблюдаваше, онзи с разбития нос нанесе удар с тояга, от който дребният се олюля. Звукът от удара се разнесе из цялата поляна, Хазар се ухили с вълча усмивка и опипом опъна лъка си. Върна се пълзешком до Хо Са, който се беше скрил по-далеч от светлината.