Сам поклати глава. Госпожа Сноу вдигна юмрук и Сам я погледна, без да мигне, в очакване на удара. Възрастната жена отпусна ръка и избухна в сълзи. Съпругът й я прегърна. Очите му бяха замъглени, сякаш не забелязваше нито Сам, нито постоянното проблясване на светкавици.
Сам продължи към изхода.
Въпросите продължаваха да я обсипват от всички страни. Знаела ли защо съпругът й е убил Престън Сноу, той ли я накарал да лъжесвидетелства, къде била тя в нощта на убийството? Сам опита да се абстрахира от шума, да си представи, че е сама. Отстрани се появи телевизионна камера и една изрусена жена с прекалено много грим завря голям микрофон пред устата й. Сам го изблъска встрани.
— Не разбирате ли? Няма да коментирам! — изкрещя.
Най-после се добра до автомобила си, черен кабриолет „Сааб“. Две коли й бяха препречили пътя за излизане и тя веднага се досети, че това е дело на журналистите. Тя се обърна:
— Някой да мръдне тази кола!
Гласът й обаче се загуби в общата врява.
До нея спря очукан стар джип, от ауспуха му излизаше черен дим.
— Мамо! Качвай се!
Беше Джейми. Той й отвори вратата и Сам скочи вътре.
— Джейми, спасяваш ми живота.
Той се усмихна и натисна газта. Докато отминаваше непреставащите да крещят журналисти, една бутилка се удари в предното стъкло и го спука от едната страна. През страничния прозорец Сам забеляза Люк Сноу да крещи и да размахва юмрук.
Джейми натисна спирачки.
— Мръсник!
— Остави го, Джейми.
— Гледай какво направи.
— Забрави.
Джейми я изгледа, сякаш имаше намерение да спори, но тя го потупа успокоително по крака:
— Хайде, ще те черпя кафе. И ще ти купя ново стъкло.
Джейми изруга и отново подкара.
Сам разтърка врата си.
— Иди му на свиждане колкото се може по-скоро.
— Ще отида. Лора я нямаше.
— Да. Сигурно не й е много удобно. Нали знаеш сестрите си. Повече ми е жал за Триш. В училище няма да й е лесно.
Спряха пред едно кафене и седнаха до прозореца на по чаша капучино.
— Защо излъга, мамо? — попита след дълго мълчание Джейми. — След всичко, което ти причини.
— Не сме деца, Джейми. Пък и кой каза, че съм излъгала?
— Съдията. Хайде, само веществените доказателства бяха достатъчни, за да го осъдят. Освен това имат свидетел. Не мога да те разбера.
По горната устна на Джейми бе полепнала пяна. Сам се протегна и я избърса с пръст.
— Какво ще правиш сега, мамо?
— И аз това се питам.
Когато Франк Уелч влезе в Криминалния отдел заедно с инспектор Дъг Симсън и сержант Фред Кларк, празненството бе в разгара си. Уелч вдигна ръка за поздрав. Върху една масичка бяха поставени две каси бира, пет–шест бутилки червено вино, пластмасови чашки и няколко пакета солени бисквити. Кларк се запъти право към бирата.
— Нещо за пиене, Франк? — попита Симсън.
— Дай ми портокалов сок и лимонада, Дъг. Първо трябва да говоря с началника.
Уелч излезе в коридора. Секретарката на началника на отдела, Саймън Едуардс, му махна през отворената врата:
— Чакат ви, господин главен инспектор.
Едуардс бе заровен в книжа, но стана и стисна ръката на Уелч:
— Добра работа, Франк. Отлично. Предай поздравленията ми на момчетата. Позволих си да им организирам малко празненство.
— Много благодаря, сър.
— Не всеки ден изпращаме такъв мръсник като Тери Грийн зад решетките.
— Не, сър.
Едуардс седна и отново взе писалката си. Тъй като Уелч остана на мястото си, той пак я пусна.
— Още нещо ли искаш да ми кажеш, Франк?
— Жената на Грийн. Саманта. Излъга най-безочливо. Съдията я посмъмри, но аз искам да я подведем под отговорност.
Едуардс примигна:
— Не съм убеден, че ще спечелим от това, Франк. Ти не си женен, нали?
Въпросът беше реторичен. Едуардс много добре знаеше семейното положение на Уелч.
— Не, сър.
— Жените винаги поддържат съпрузите си. В радост и в несгоди. Бог да ги поживи за това.
Уелч се опря върху бюрото на шефа си и се наведе напред, но по лицето на началника пролича, че това нарушаване на територията никак не му се нрави. Затова инспекторът бързо се отдръпна назад и скръсти ръце пред гърдите си.
— Съдията каза, че това е лъжесвидетелстване — настоя той. — Тя е виновна.
— Но не постигна нищо, нали, Франк? Въпреки лъжливите показания Грийн е зад решетките. Да не будим куче, което спи. Става ли?
Уелч не отговори. Искаше да отстоява позицията си, но беше работил достатъчно с Едуардс и знаеше, че няма смисъл. Нищо не можеше да накара началника да си промени решението, независимо какви разумни аргументи му изтъкваш.
Уелч кимна.
— Добре, сър.
— Знаех, че ще ме разбереш.
Едуардс отново се зае с документите си.
Уелч се върна в оперативната зала. Симсън му подаде чаша.
— Заповядай, шефе.
Уелч я взе, но не отпи.
— Какво има? — поинтересува се Симсън.
— Разминаване на мненията с началника. Мисли Саманта Грийн за спящо куче. Аз пък я смятам за лъжлива кучка.
Тери Грийн свали сакото си и го подаде на отегчения надзирател.
— Съмнявам се да имате закачалки.
Надзирателят взе сакото и изсумтя:
— Сако. Тъмносиньо. „Армани“.
Говореше с носов бирмингамски акцент. Беше едър дебелак с шкембе, сякаш е бременен. Натъпка сакото в найлонов плик.