Госпожа Мафия

Тери разкопча колана и събу панталоните си. Друг надзирател записваше данните за вещите му.

— Панталони. Тъмносини — каза той.

Беше също едър мъж, но с мускулесто тяло. Както колегата си, имаше къса коса и мустаци.

Влезе трети надзирател — дребосък с тънки устни и малки очички. Той взе листа от едрия мъжага и погледна списъка.

— Знаменитият Терънс Грийн — усмихна се. — За нас е чест. „Армани“, а? Жалко, че като излезеш, вече няма да е на мода. — Той върна списъка на колегата си. — Аз съм главен надзирател Ригс. Това крило е под мое разпореждане.

— Сигурно сте много горд с това — отбеляза Тери.

Свали часовника си и го подаде на дебелия надзирател.

Ригс протегна ръка и го взе. Огледа го.

— Часовник. „Ролекс“. Златен.

Тери взе един комплект затворнически дрехи от масата.

— Сега бихте ли ми показали стаята?

Ригс се усмихна:

— Ти си бил много забавен човек, Грийн.

Той пусна часовника на плочките и го смачка с пета. Без да сваля очи от Тери, се наведе и го вдигна.

— Часовник. „Ролекс“. Златен. Счупен. — Пусна часовника в едно пликче. — Подпиши се за вещите и тези любезни господа ще те изпратят до килията ти. Пропусна вече обяда, а за съжаление днес не обслужваме по стаите. — Той замълча, за да си придаде важност, после вдигна ръка, сякаш да накара някое дете да замълчи. — Не, чакай… Извинявам се. Всъщност не ми пука дори да гладуваш цяла седмица.

Ригс се закиска на собствената си шега и излезе; звукът от тежките му обувки бавно заглъхна в коридора.

Кабинетът на Ричард Ашър отразяваше характера на собственика си — пълен бе с остри ръбове и обзаведен в съмнителен естетически стил. Мебелите бяха само от хром и стъкло, а картините на стената приличаха на петна от кръв върху платното. Когато Сам влезе, Ашър крачеше с телефон в ръка пред огромния прозорец с изглед към центъра на Лондон. Той й се усмихна бързо и продължи да шепне в слушалката за някакъв превод на пари от Каймановите острови в Гибралтар, който никой данъчен чиновник нямало да надуши.

Лорънс Патерсън седеше на ръба на бялото бюро на счетоводителя. Махна на Сам към черния диван. Тя седна, кръстоса крака и запали.

И двамата мъже бяха около трийсетте, високи и слаби, с физиката на тенисисти и буквално кипяха от неизразходвана енергия. Сам се беше виждала с Ашър веднъж наскоро след арестуването на Тери. Той бе наполовина индиец, с тъмна кожа и дълга катраненочерна коса, която все падаше в очите му. Постоянно се усмихваше и Сам му нямаше никакво доверие. Патерсън не изглеждаше толкова добре — със слабо лице и белези от младежки пъпки по челото, — но на нея й се струваше по-благонадежден. Патерсън винаги я гледаше в очите, дори когато й съобщаваше лоши новини. Ашър пък постоянно отбягваше погледа й, сякаш криеше нещо. Тя изтръска цигарата си в един кристален пепелник и се усмихна при мисълта колко подвеждащ е външният вид. Преди години никога нямаше да си помисли, че съпругът й може да излежава присъда за убийство.

— Странен свят — промърмори си сама.

— Моля? — сепна се Патерсън.

— Просто размишлявах на глас, Лорънс.

Ашър остави телефона и се приближи с грацията на антилопа.

— Саманта, благодаря, че дойде.

— Стори ми се, че нямам друг избор, Ричард.

Ашър се приближи, сякаш да я целуне, но избегна прекия контакт. Сам надуши одеколона му с лек аромат на сандалово дърво.

— Толкова съжалявам — каза той, гледайки стената зад нея.

— Аз още повече.

— Ще обжалвате, нали?

— При първа възможност. Затова ли ме извикахте?

— Отчасти.

Двамата мъже си размениха бързи погледи. Сам се намръщи и зачака. Ашър се оттегли зад бюрото и се настани на креслото си. Патерсън стана и отиде до прозореца.

— Обжалването обаче ще излезе доста солено — каза той. — Предполагам, че си даваш сметка.

— Никога не съм си и помисляла, че ще работиш безплатно, Лорънс.

Ашър въздъхна:

— Лошото е, че Тери е малко на червено.

Патерсън кимна:

— Успя да изстиска пари за делото, но ако обжалва, ще се наложи да намери още.

Сам се наведе напред.

— „Ако“ ли? Не е ли сигурно?

Патерсън я изгледа обидено:

— „Когато“, „ако“… Всичко опира до парите, Саманта. А при сегашното положение на нещата Тери не може да обжалва и глоба за неправилно паркиране.

Сам занемя, не знаеше какво да каже.

— Можем да го наречем проблем при прехвърлянето на капитали — поде Ашър. — За щастие временен, но трябва да си наясно.

— За какво?

Ашър не отговори. Вместо това взе едно дистанционно устройство и го насочи към близкия телевизор. Екранът се включи, след това Ашър насочи дистанционното към видеото.

На екрана се появи Тери с тънка пура в ръка. Носеше същия костюм като в съда, но без вратовръзка. Той се усмихна към камерата и размаха пурата.

— Здравей, скъпа. Извинявай за тайнствеността, но щом гледаш този запис, значи се е случило най-лошото.

Сам погледна Ашър и Патерсън. И двамата съзерцаваха телевизора. Тя дръпна силно от цигарата си.

Тери се усмихна виновно: