Госпожа Мафия

— Какво да кажа? Сигурно ще ти е трудно, но поне няма да гниеш в килия, смърдяща на кисело зеле и урина. Виж, скъпа, имам нужда от помощта ти. Голяма нужда. Съжалявам, че ти навличам тези главоболия, но няма кой друг. Не мога да ти кажа повече подробности, в случай че касетката попадне в лоши ръце. Ричард и Лорънс ще ти обяснят всичко. Можеш да им имаш пълно доверие. А, да, потърси и Анди Макинли. Той ми беше шофьор, ще ти бъде от полза. Сега работи за Джордж Кей. Предай много поздрави на децата. Много ще се радвам, ако ми дойдат някой път на свиждане.

Ашър натисна копчето на дистанционното и телевизорът изгасна.

— Какво означава това? — попита Сам.

Краткото изказване на Тери само бе увеличило объркването й.

— То е само встъпление — отвърна Ашър.

— За да знаеш, че говорим от името на Тери — добави Патерсън.

— И какво трябва да ми кажете?

Ашър си пое дълбоко въздух, сякаш се кани да й съобщи лоша вест.

— Напоследък Тери беше доста зает, откакто се разделихте преди осемнайсет месеца…

— Преди петнайсет. Разделихме се преди петнайсет месеца.

— Петнайсет. Добре. — Той пак си пое въздух. — Както и да е, през тези петнайсет месеца се случиха доста неща.

— На мен ли го казваш? — Тя издиша облак дим към тавана. — Колко лошо е положението, Ричард?

— Засега немного. Финансовите баланси са малко нарушени. Но без вкарване на средства отвън…

Той остави изречението незавършено. Погледна Патерсън, който кимна.

Патерсън се приближи до Сам и й подаде една картонена папка.

— Положението на Тери е като на жонгльор, който подхвърля четири топки — заобяснява той. — Ако спре…

Той вдигна рамене и се смръщи мрачно.

Сам погледна изпитателно първо единия, после другия. Гледаха виновно като ученици, изправени пред директорката, готови да получат хубав пердах.

— И какво ми казвате значи? Че ако Тери си изпусне топките, аз оставам на улицата, така ли?

— Не точно на улицата — уточни Ашър; взе една стъклена тежест за документи и започна да я върти, — но трябва да те предупредя, че вноските за къщата всъщност се изплащат от един влог, свързан с фирмите за недвижимо имущество на Тери. И че ако се стигне до съдия-изпълнителя…

Сам отвори папката. Вътре имаше компютърни разпечатки. Бяха извлечения от няколко банкови сметки, само две от които й бяха познати. Имаше и приходо-разходни листове от фирмите на Тери. Нощните му клубове. Модната му агенция. Куриерската му служба. Дяловото му участие в местния футболен клуб. Някакви инвестиции в Испания. Беше приложен и списък на разходите по издръжка на семейството. Вноските за къщата и за колите. Таксата за следването на Джейми. За старческия дом, където беше майка му. Имаше прекалено много числа, за да ги разбере.

— Значи сме фалирали, така ли?

Ашър я изгледа обидено.

— Разбира се, че не, Саманта. Трябва да си дадеш сметка обаче, че без приходите на Тери в сметките ви няма да постъпят никакви пари.

— Това вече не го разбирам. Тери винаги е харчил с широка ръка, но все заделяше. Ценни книжа, инвестиции.

Ашър поклати глава.

— Потънал е в заеми. Всичко принадлежи на банките.

— От къде на къде?

— Онази собственост в Испания, не ти ли е казал нищо за нея?

— Спомена нещо, да. В съдружие с Майки Фокс, нали?

Ашър кимна.

— Майки Фокс и още неколцина подобни. Това се оказа бездънна яма за пари. Купиха земя, посадиха палми, платиха на архитекти и строители…

— Започвам да си създавам представа, Ричард.

— В това начинание изтекоха много пари. Милиони. И държа да спомена, Саманта, въпреки съветите ми. Повтарях на Тери, че това е дългосрочна инвестиция и че трябва да влага само пари, които не ни трябват за друго. Това самоунищожително начинание си беше чисто негова идея.

Сам хвърли папката върху една стъклена масичка.

— Не можем ли да продадем дела си в тази собственост? Да платим на банките.

— Строежът не е завършен. Никой няма да ни плати, преди сградата да стане готова. Пък и пазарът на собственост в Испания отдавна замря. Прекалено много насилие има напоследък.

— Добре. Да продадем тогава нещо друго. Модната агенция сигурно носи печалба. Остава и делът му във футболния отбор. И той трябва да струва нещо.

— Нито едното, нито другото носи някакви приходи и ако погледнем реалистично на нещата, няма и да започне да носи, поне в близкото бъдеще. — Ашър пак направи измъчена физиономия. — Честно казано, Саманта, модната агенция и футболният отбор бяха повече като хобита за Тери. Не го интересуваше много дали носят печалба или не.

Сам изтръска цигарата си и кръстоса крака.

— Прекрасно. Ами куриерската фирма? Това сигурно върши някаква работа. А доколкото знам, той е инвестирал и в две превозвачески фирми.

Ашър и Патерсън размениха бързи погледи. На Сам вече й писна. Имаше чувството, че двамата се придържат към някакъв сценарий и й казват само онова, което искат. Криеха нещо, а тя мразеше да я манипулират така.

— Какво има? — попита тя рязко. — Какво става всъщност?

— Тери печели доста, Саманта — каза Ашър, — но повечето му приходи идват от еднократни сделки, не от постоянни инвестиции.

Сам се намръщи.

— Не разбирам, Ричард. Защо най-после не изплюеш камъчето?