Госпожа Мафия

— Искам да кажа да имаш търпение. Скоро всичко ще се оправи.

— Лесно е да се каже, Тери.

— Сериозно говоря, любов моя. Горе главата. Очаквай добри новини.

Сам се изсмя.

— За бога, Тери, говориш като гледачка на бобени зърна.

— Чакай и ще видиш.

Той отново протегна ръце, но белезниците го спряха. Обърна се към Дюн:

— Хайде, господин Дюн. Не може ли да свалите тези железа поне за секунда? Искам само да прегърна жена си. Няма да се виждаме няколко седмици.

Дюн го погледна замислено, после бавно кимна и извади ключовете.

— Само едната ръка, Тери.

— Благодаря, господин Дюн.

Дюн тъкмо вкарваше ключа, когато Уелч притича с разкривено от гняв лице.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш!

— Той просто искаше да се сбогува…

— Ще се сбогуваш с пенсията си, ако докоснеш тази ключалка! — изкрещя Уелч, като опръска униформата на надзирателя със слюнка. — Веднага го вкарвайте в микробуса!

Дюн почервеня и прибра ключовете. Другият надзирател отвори вратата на микробуса.

Джордж Кей се приближи; бършеше челото си с кърпичка.

— Не се безпокой, Тери — окуражи той затворника. — Ще те измъкнем.

Уелч размаха пръст пред лицето на Сам.

— Ти си следващата. Знам, че ти си организирала вкарването на наркотика.

— Така ли? Докажи го.

Джейми се изправи пред Уелч.

— Няма ли да ни оставите на спокойствие? Това е погребение, за бога.

— А погребението на Престън Сноу? Не ви видях там.

Двамата надзиратели и Тери наблюдаваха сцената, застанали до отворената врата на микробуса.

— Разкарай се, Ракел — изсъска Сам. — Имай уважение към скръбта на другите.

— Ще се постарая да стане по-голяма.

Уелч приближи лице на сантиметри от това на Сам.

Триша го блъсна силно.

— Остави я на мира бе, мръсник!

Уелч отстъпи една крачка.

— Арестувам те за нападение над длъжностно лице.

— Това е погребението на баба ни! — запротестира Джейми.

Уелч не му обърна внимание и опита да сграбчи Триша, но Сам го хвана за ръката.

— Не смей да я докосваш! — изкрещя.

Тери опита да се приближи до жена си, но двамата надзиратели го удържаха.

— Сам! Не му обръщай внимание! — извика той. — Не си струва!

Уелч се закани с пръст на Дюн:

— Вкарвайте го в микробуса! Веднага!

Преди надзирателят да направи каквото и да било, по лицето на Уелч се размаза кал. Той се обърна и видя Триша, която стискаше калната си ръка в юмрук.

— Това вече преля чашата! — изрева детективът.

Понечи да се втурне към Триша, но Сам му препречи пътя.

— Казах ти да я оставиш на мира. Изобщо нямаш право да идваш тук. Не и на погребението.

Джейми излезе напред и застана до майка си.

— Не сте по служба, нали? Ако подадем жалба, ще влезе в служебната ви характеристика.

Уелч го изгледа презрително.

— Недорасло адвокатче.

— А можем да разкажем и на пресата — допълни Джейми. — И в двата случая шефовете ви ще искат обяснения за държането ви.

Уелч впи поглед в Джейми, но той не мигна. Сам изведнъж се почувства страшно горда със сина си. Уелч стисна зъби, обърна се към надзирателите и Тери, които се хилеха подигравателно.

— Какво зяпате? — изкрещя детективът. — Вкарвайте го в микробуса. Веднага!

Той извади кърпичка и започна да бърше лицето си.

Надзирателите вкараха Тери в микробуса.

— Горе главата, любов моя! — извика той, преди вратата да се затвори.

Въоръжените полицаи се прибраха в микробуса си; Уелч и Симсън се запътиха към своята кола.

Триша обърна гръб на микробуса и тръгна към лексуса, където Макинли чакаше до отворената врата.

Джейми и Сам останаха на местата си, докато микробусът се скрие от поглед. Тя разроши косата му.

— Благодаря, Джейми.

— Копелета.

— Хей. Що за език?

Джейми се усмихна и я прегърна.

— Нямам търпение да стана адвокат. Не можеш да си представиш колко са забавни на свидетелската скамейка.

Отидоха прегърнати при лексуса.

Сам беше решила да не прави никакъв прием. Не го смяташе за редно, след като Тери не можеше да присъства. Пък и гостите щяха да са твърде малко.

Макинли ги закара вкъщи. Триша и Джейми слязоха, но Сам остана в колата.

— Къде отиваш? — попита сърдито Триша.

— Имам малко работа, слънчице. Няма да се бавя.

Триша се врътна и тръгна сърдито към къщата.

— Ще поговоря с нея — обеща Джейми.

— Защо не направиш, както правехте като деца? — предложи Сам. — Да й завреш главата в тоалетната чиния и да пуснеш водата. — Потупа сина си по гърба. — Няма да се бавя. Кога трябва да тръгваш?

— Към пет. Бих искал да остана, но имам да уча.

Сам му изпрати въздушна целувка и Макинли потегли. Сам го накара да я закара до Лора и запали цигара.

Завесите на долния етаж бяха спуснати и Сам звъня продължително, докато отвътре не се чуха стъпки. След малко вратата се отвори, но остана закачена на веригата.

— Лора? На каква се правиш?

— Мамо, не може да влезеш — проплака Лора.

— Трябваше да дойдеш.

— Знам. — Лора заплака. — Съжалявам.

— Пусни ме, скъпа. Хайде.

— Не мога, мамо. Съжалявам. Моля те, върви си.

Лора понечи да затвори, но Макинли бързо протегна крак и подпря вратата.

— Послушайте майка си — каза тихо.