Грабеж по сценарий

Само след минути снимката на Теди Райдър щеше да обиколи целия град и всяко полицейско управление щеше да изпрати екип, който да провери в болниците в района за новопостъпили пациенти с огнестрелни рани.

След това позвъних на Кю. Благодарих му, че ни е насочил към Дейвис, и го попитах дали не знае къде можем да намерим майката на Райдър.

— Съжалявам, Зак, знаеш ги какви са измамниците. Ани Райдър е като циганите — може да се намира във всеки един от петдесетте щата, въпреки че вероятно бихме могли да изключим Аляска и Хаваи.

Не се надявах да чуя точно това, но в същото време се почувствах някак си успокоен. Ако Кю ни беше дал адреса, с Кайли трябваше да го посетим незабавно, а когато насреща си имахме толкова напечен случай, сънят изобщо не беше опция.

— Имам една идея за теб, Зак — продължи Кю, — защо не пуснеш името й в НКБД?

Националната криминална база данни е електронен регистър на всички криминални случаи в страната, достъпен за всеки разследващ орган в Съединените щати. Съветът на Кю беше всъщност полицейският еквивалент на популярния израз „Виж го в Гугъл“.

— Много ти благодаря — отвърнах, — просто реших да опитам първо при теб. Знам, че разполагаш с по-добра база данни.

Затворих телефона и отидох при Кайли, която все още разговаряше с Драйдън.

— Добри новини — казах аз. — Кю няма никаква представа къде можем да намерим майката. Можем да се измитаме още сега.

Не се наложи да й повтарям. Пожелахме лека нощ на Драйдън и излязохме от апартамента.

Бяхме на половината път надолу по стълбите, когато Кайли изведнъж спря и се плесна по челото.

— Мамка му! — изруга тя.

— Какво става?

— Помниш ли какво ни спомена Грег Хътчингс за скритите охранителни камери в болницата? Я виж!

Вдигнах глава към тавана на стълбището и веднага ги видях. Върху напуканата мазилка бяха монтирани два детектора за дим. Единият беше разположен точно в центъра над стълбите, съгласно изискванията на сградната безопасност. Другият беше натикан в ъгъла.

— Този втори детектор за дим е твърде близо до стената, за да работи ефективно — отбелязах аз, — но мястото е дяволски добро за монтиране на камера.

— Обзалагам се, че не е единствената — добави Кайли.

Обходихме цялата сграда от фоайето до покрива и открихме още три камери.

— Всички са безжични — каза Кайли. — Въпросът е в чий апартамент постъпва сигналът.

— Вероятно има някакъв сложен високотехнологичен начин да разберем, без да събудим цялата сграда — предположих аз.

— Сложните високотехнологични начини никога не са били наша специалност — ухили се Кайли. — Дай да им раздрусаме клетките! — предложи тя и веднага заблъска с юмрук по вратата на апартамент 5А.

Същите обитатели, които не се зарадваха особено да ни видят и при първия ни обход на сградата, сега демонстрираха още по-голямата си неприязън. Особено след като Кайли с долен полицейски тон заявяваше на всяка изпречила се пред нея сънена физиономия една и съща фраза: Открихме охранителните ви камери. Покажете ни монитора. Веднага!

Обичайните отговори варираха между глуповато объркване и гневно недоумение: „За какво, по дяволите, приказвате?“.

Успяхме да вбесим всички живеещи на петия етаж, както и двама души от четвъртия, но на следващия апартамент извадихме късмет.

23

Елиът Морис беше наемател в апартамент 4С — сговорчив тип около шейсетте. И най-малко конфронтиращият се от всички останали наематели в сградата, с които бяхме разговаряли. Той бързо призна, че камерите са негови.

— И кой ви оправомощи да ги монтирате? — попита Кайли.

— Не са съвсем законни — призна Морис и отстъпи крачка навътре в апартамента си. — Имам нещо като негласно разрешение от наемодателя.

— Негласното разрешение няма да издържи в съда, Елиът — отбеляза Кайли.

— В съда ли? Чакайте малко, полицай, не аз съм престъпникът тук — възрази Морис. — Става въпрос за жената в апартамент 5В. Тя е стюардеса. Преотдава апартамента си под наем, когато е извън града, и хората, които пуска да живеят вътре, са много шумни и мръсни. А освен това през вентилацията може да се надуши, че пушат марихуана. Затова се оплаках на управителя на сградата, ала той каза, че не могат да я изгонят без доказателства. Тогава аз им предложих да ги снабдя с такива, а те се съгласиха.

— Прав си, Елиът — отбеляза Кайли, — това, което онази жена прави, е незаконно. Но също толкова незаконно е и да шпионираш съседите си. Ако беше за друг случай, щях да те арестувам, но в момента имаме убийство в сградата, за което можеш да ни помогнеш. И затова ще те оставя ти да решиш как да процедираш. Първата ти възможност е да събудим някой съдия, да се сдобием със заповед за обиск и да конфискуваме оборудването ти, след което да ти бъде повдигнато обвинение за видеовоайорство. Втората възможност е да покажеш на мен и партньора ми видеозаписите, които правиш, а аз ще ти дам телефонния номер на инспектор от градската управа, който мрази наематели, които незаконно преотдават наетите от тях имоти, дори повече и от теб.

Морис мъдро избра втория вариант.