Грабеж по сценарий

— А какво е единственото основно правило, на което те учеше баща ти?

— Никакви оръжия.

— Сега онази клета актриса е мъртва, а теб те грози доживотен затвор. Кой е този Джеръми, между другото? Как му е фамилното име?

— Не знам. Реймънд се занимаваше с него. Тази вечер го видях за пръв път. Той трябваше да ни даде деветдесет хиляди за огърлицата, но Реймънд не му вярваше. И затова, когато Джеръми се появи, Реймънд му каза, че няма да му я дадем, докато не ни даде пистолета си.

— И той, естествено, ви го даде — предположи Ани, — ей така, без да спори?

— Точно тъй. И тогава аз станах и взех огърлицата, за да я сложа на масичката за кафе пред него.

— И в този момент тоя Джеръми е извадил втори пистолет, затъкнат отзад на колана му — продължи майка му.

— Беше в кобур на глезена му — поправи я Теди. — Изпържи Реймънд с един куршум между очите. След това се обърна към мен, но аз му теглих един с глава и го изблъсках назад точно когато дръпна спусъка. Той се стовари тежко и аз избягах.

— Ченгетата ще те търсят. Рано или късно ще почукат и на моята врата. Няма как да останеш тук — обясни Ани.

— Мамо, а къде другаде да отида?

— Наглеждам котката на съседите, докато са на пътешествие с кораб — каза тя. — Можеш да се нанесеш в апартамента им за през следващите десет дни.

Тя залепи двата края на лейкопласта, вдигна тениската му от пода и му помогна да я облече.

— Можеш да си сложиш панталона и сам — смъмри го.

Теди се намъкна в джинсите си, закопча дюкяна и пристегна колана си.

— Хей, мамо — каза той и бръкна в единия от джобовете си. — Донесох ти един подарък.

Извади диамантената огърлица със смарагдите и я подаде на майка си.

— Божичко! — възкликна Ани. — Теди, та това е… невероятна изработка! Помислих, че онзи Джеръми я е взел.

— Взе я, но когато го съборих, той си удари главата. Замая се за миг, така че аз успях да грабна огърлицата, за да мога един ден и сам да й намеря купувач.

Ани Райдър остана на място да се полюбува на красивите отблясъци на светлината в откраднатото бижу на стойност осем милиона долара, което лежеше в дланта й. Отначало беше като зашеметена и не знаеше какво да каже. След това откри думите, които винаги предизвикваха радост по лицето на не особено умния й, но иначе добросърдечен син:

— Умно разсъждаваш, хлапе!

26

Отворих вратата на апартамента. Вътре беше тъмно като в рог. Свикнал съм на максимата „Ще оставя някоя лампа да свети, докато ме няма“, така че тъмнината определено не беше добър знак. Включих контакта на стената и въздъхнах с облекчение. Чантата, ключовете и служебната значка на Черил все още лежаха на масичката в коридора.

Отидох в трапезарията, светнах и там и я видях да си стои, където я бях оставил, когато изхвърчах от апартамента — романтичната вечеря за двама си беше все още на масата, недокосната и към настоящия момент вече лишена от всякаква романтика.

Не се налагаше да си представям как ли се беше почувствала Черил. Нищо не говореше, че няма да има секс тази вечер, така, както студена и посърнала лазаня в комбинация с твърд като камък чеснов хляб.

В случай че все пак изпитвах някакви съмнения в тази насока, вратата на спалнята беше плътно затворена, а моята възглавница и едно одеяло бяха захвърлени на дивана в хола.

Събрах и изнесох идеалната вечеря за двама в помещението за отпадъците и почистих кухнята. След което се въртях на неудобния диван чак до шест без петнайсет сутринта. Вратата на спалнята все още оставаше затворена и разбрах, че ще е по-добре да напусна апартамента сега и да тръгна за работа. Щях да си взема душ в управлението.

Първо обаче спрях в закусвалнята, за да поговоря с психотерапевта си.

— Докторът е изцяло на твое разположение — заяви Гери и ми донесе кафе и геврек, след което се пъхна на пейката срещу мен. — Я кажи, какво, по дяволите, сбърка този път?

— Именно в това е въпросът — прошепнах замислено аз. — Не съм сигурен, че съм сгрешил с нещо.

Разказах й подробностите от миналата вечер, а тя не отрони и дума, докато не приключих.

— Нека първо да те попитам нещо — започна Гери. — Ти искаш ли наистина връзката ви с Черил да потръгне?

— Разбира се — отвърнах без капка колебание.

— Тогава защо си я оставил и си поел към Харлем, за да бъдеш с Кайли?

— Чакай малко! Не съм я оставил, за да бъда с Кайли. Тя се нуждаеше от помощ, а аз съм си такъв — искам да помагам. Когато някъде девойка изпадне в беда…

— Девойка в беда? Кайли? — избухна в смях Гери. — Специално за теб кратки новини, Зак: Кайли Макдоналд е въоръжена и опасна, готова да ти срита задника и да ти откъсне топките, ако се наложи. В деня, в който тя се превърне в девойка в беда, аз ще изляза на първа страница на Спортс Илъстрейтед по бански костюм.

— Добре, добре, права си. Девойка в беда не беше най-подходящият израз.

— Беше си направо задълбочено тъп израз!