Грабеж по сценарий

— Ще дойда да те взема. — Тя вдигна капака на раклата, в която Бъди държеше реквизита си. — Само че първо трябва да ти намеря нещо за обличане, така че никой да не те разпознае. Само ми обещай, че ще се скатаваш някъде, докато стигна до теб.

— Умирам от глад — захленчи Теди.

— Обещай ми, по дяволите — настоя майка му.

— Добре, добре, обещавам.

Тя затвори телефона.

— Този път хлапето е загазило до ушите, Бъди — погледна тя към урната с праха на мъртвия си съпруг, докато ровеше из перуките, фалшивите подплънки и колекцията от костюми. Те бяха помагали на изпечения измамник да се представя като всякакъв — от служител на паркинг до пилот на самолет.

Две минути по-късно Ани намери това, което търсеше, излезе на бегом от апартамента и пътьом огледа всяка паркирала кола по авеню „Хойт“. Двайсет и четири минути по-късно Теди Райдър премина през входната врата на жилищната сграда, в която се намираше апартаментът на майка му, така, сякаш нищо не се е случило.

Ани беше сигурна, че наоколо нямаше ченгета, които да наблюдават апартамента. Ала дори и да имаше, тя се съмняваше да разпознаят, че под русата перука с дължина до раменете и яркооранжевата светлоотражателна жилетка, в комбинация с червената изолационна чанта за пица, се криеше мъжът, което всяко ченге в града издирваше.

25

Теди остави чантата с пицата на плота в кухнята, извади си едно парче от кутията и грабна кутийка „Будвайзер“ от хладилника.

— Алкохолът ще те дехидратира — обади се Ани, измъкна бирата от ръката му и я изля в мивката. Отвори една от бутилките с оранжева газирана напитка, които беше купила за вкъщи от „Пица Палас“, и му я подаде.

Теди отхапа половината парче пица наведнъж и отпи голяма глътка от неоновооранжевата течност.

— Когато си била медицинска сестра, шила ли си някога огнестрелна рана? — погледна я умолително той.

— Сестра ли? Аз бях стриптийзьорка. Понаучих туй-онуй, докато гледах сестрите, но се занимавах предимно да крада ампули с морфин и да ги продавам на наркоманите в квартала. Сега свали тази глупава перука и се съблечи по боксерки. Ще отида до съседите отсреща да взема назаем малко медицински материали.

Тя измъкна дамската си чанта от гардероба в коридора и излезе. Докато се върне малко по-късно, Теди беше изял три парчета от пая за десерт, а джинсите и тениската му лежаха на пода.

— Това му е хубавото да живееш в сграда, бъкана със старци — заяви Ани и остави на дивана чантата си. — Тук е като денонощна аптека. Имат всичко, което може да ти потрябва за самоделна обработка на огнестрелна рана. — Тя подаде на сина си шишенце с хапчета. — Амоксицилин — обясни му. — Изпий четири сега, а след това ще ги разпределим по четири на ден.

Теди не се опита да спори. Пъхна четири от хапчетата антибиотик в устата си и ги погълна с глътка безалкохолно. Ани разстла чаршаф на дивана и извади бутилка водка „Смирноф“ от чантата си.

— Не е от най-качествената, но ще свърши работа — отбеляза тя.

— Ама нали алкохолът дехидратирал — учуди се Теди.

— Това не е за пиене. Легни сега тук и дай да видя къде са те простреляли.

Теди се излегна на дивана и Ани разгледа окървавената му лява половина.

— Извадил си късмет — отбеляза тя. — Раната е чиста. Куршумът е влязъл и е излязъл от другата страна, но съм сигурна, че е завлякъл парченца от мръсната ти тениска в раната. Трябва да убием бактериите, преди да са се разпространили. Захапи онази възглавничка — нареди тя.

— Защо?

— Защото адски много ще боли, а не искам да събудиш съседите, като започнеш да крещиш.

— Мамо, няма да викам…

Тя изля малко от доказания през осемдесетте години дезинфектант под формата на водка „Смирноф“ върху раната и Теди издаде умопомрачителен писък, който все пак успя да заглуши във възглавницата.

— Другия път слушай майка си — сгълча го Ани и попи кожата му с парче мек плат. — Щом ти кажа, че ще боли, значи ще боли. А когато те предупредих, че Реймънд Дейвис не е за тебе, бях права. Само че ти — не! Трябваше да чакаш да те застреля, преди да повярваш в думите ми.

— Не говори лошо за Реймънд, мамо. Не той ме простреля. Той е мъртъв. Онзи, който ме улучи, гръмна първо него.

— Божичко, Теди! В какво, по дяволите, сте се забъркали, че някой да иска да ви убие?

— Онзи тип Джеръми ни нае да откраднем едно нещо и ние го направихме, а след това трябваше да се разплати и той реши вместо това да ни убие.

Ани бръкна в чантата си и извади торба с пелени за възрастни. Отдели една и постави поливната тъкан така, че да покрие и двете страни на раната.

— Изправи се и дръж това, за да те превържа — нареди тя.

Теди послушно се изправи.

— Какво си откраднал? — попита Ани и започна да облепя лейкопласт около кръста му.

— Една диамантена огърлица.

— Не мога да повярвам! Ограбил си магазин за бижута?

— Не — отвърна Теди и наведе глава, — беше лимузина. Отзад седеше онази актриса и Джеръми знаеше, че тя ще носи тази скъпа огърлица, и…

— О, боже! Елена Травърс?

Теди не отговори. Нямаше нужда да го прави.

— Ти си убил Елена Травърс, така ли? — изуми се Ани.

— Не я застрелях аз, мамо. Кълна се! Беше Реймънд.

— Но ти си имал пистолет!

— Ъхъ.