Грабеж по сценарий

— Не всичко — възразих аз. — Вероятно тя ще пропусне да спомене онези части, в които Макс ни излъга в очите… А и ще подмени доста от възвишените глупости за благородния бял ловец, който отмъстил за смъртта на брат си, застрелвайки удобно човека, който е разполагал с отговорите на всичките ни въпроси.

— Точно така. И това означава, че след няколко часа историята ще е по първите страници на вестниците и ще се разпространява навсякъде в интернет. И след като няма как да възпрем Ани Райдър да научи новините, следващото най-подходящо нещо, което можем да направим, е да й ги поднесем лично. И да видим изражението на лицето й, когато разбере.

Нямаше как да оспоря логиката й и се съгласих, макар и с нежелание.

Направихме десен завой по Трийсет и четвърта улица и се отправихме на изток към тунела в центъра на града, водещ към Куинс.

— Мислиш ли, че Ани Райдър е все още жива? — попитах аз.

— Боже, надявам се да е така. Защото, ако я открием в локва кръв, ще бъдем вързани на още едно местопрестъпление, където да висим до сутринта — въздъхна Кайли.

Оказа се, че Ани Райдър си беше все така жива и чаровна.

— Вие двамата нямате ли си друга работа, освен да тормозите съвестните данъкоплатци посред нощ? — посрещна ни на прага на дома си тя. — Споменах ви вече, че не съм виждала Теди и нямам представа къде може да е.

— Джеръми Невинс е мъртъв — каза Кайли, поднасяйки й без предисловия най-голямата изненада.

Възрастната измамничка обаче беше професионалистка.

— Никога не съм го чувала — отговори бързо тя, полагайки всички усилия да не покаже никаква реакция.

Кайли обаче се оказа права. Новината шокира Ани дотолкова, че ъгълчето на дясното й око неволно потрепна. Тя го разтърка и се прозина в опит да го прикрие, но ако играехме покер, жестът щеше да я е издал.

— Разбира се, че сте го чували — възрази Кайли. — Невинс е застрелял Реймънд Дейвис и се е опитал да убие Теди.

— Да почива в мир тогава — тихо изрече Ани. — Благодаря ви, че сте си направили труда да дойдете чак дотук, за да ми съобщите. А сега лека нощ.

— Освен това успяхме да върнем огърлицата, която Реймънд и Теди са откраднали от Елена Травърс — добави Кайли.

Думите й подействаха и неволният тик на окото на Ани се прояви отново.

— Теди не е крал нищо. Той е невинен — заяви тя.

— В такъв случай му кажете да се предаде. Ще му предложим сделка.

— Каква сделка?

— Ще обвиним Реймънд за убийството и ще посочим, че Джеръми е дърпал конците на обира. Предаде ли се Теди сега, мисля, че ще можем да убедим прокуратурата за сделка, ако признае, че е участвал в непредумишлено убийство по непредпазливост. Вероятно ще се отърве с осем години. Ако обаче ние първи го заловим, сделката вече няма да важи и го очаква доживотна присъда.

— Лаеш пред грешния праг, момиченце — изгледа я Ани. — Вече ви казах, че Теди беше тук с мен през онази нощ. Вие може и да не ми вярвате, но съдебните заседатели ще ми повярват.

— Може и така да е — привидно се съгласи Кайли, — съдебните заседатели се връзват на майчини показания. Само че един умен прокурор ще направи всичко възможно те да узнаят, че в този случай майката е изпечен измамник и професионален лъжец. А ако това се окаже недостатъчно, ще направи така, че да видят и записите от пътните камери, заснели нощта на убийството. Двамата мъже, нападнали лимузината на Елена Травърс, са носели маски на Петдесет и четвърта улица, но единият от тях е бил достатъчно глупав да свали своята, щом е стигнал до Петдесет и трета. Кой според вас може да е бил този тъпак?

— Разговорът ни приключи — заяви Ани и затръшна вратата на апартамента си.

— Описахте доста живописна картинка, детективе — обърнах се аз към Кайли, докато слизахме с асансьора. — Особено много ми хареса това с пътните камери. Беше много достоверно.

— Ще ми се само да беше истина — каза тя. — Ала хората дотам са обсебени от мисълта, че Биг Брадър ги следи навсякъде, та се обзалагам как Ани Райдър ще се окаже по-параноична от останалите.

Прекарахме останалата част от пътя обратно до Манхатън в блажено мълчание. За пореден път беше почти два часът през нощта, когато се прибирах у дома, но сега не се налагаше да се кача чак до апартамента, за да разбера дали Черил е там.

Портиерът на сградата ми, Ейнджъл, ми подаде бележка с думите: „Доктор Робинсън остави това за вас“.

Беше късче хартия, откъснато от края на жълта подложка с листове за писане. Останалата част от страницата си стоеше на бюрото на Ейнджъл. Черил беше надраскала припряно бележката, сякаш много беше бързала да напусне сградата.

Ще прекарам нощта в моя апартамент. Бъди при Гери в 6:30 сутринта.

Благодарих на Ейнджъл и се качих с асансьора до празния си апартамент.

58

Смъкнах дрехите си, взех си душ и се стоварих в леглото, след което отново препрочетох бележката на Черил.