Град на стълби

356. Рафт В4-145. Травертинови ботуши: обувки, които незнайно как позволяват на носещия ги да прави крачки, дълги по няколко мили. С тяхна помощ Континентът може да бъде прекосен за по-малко от ден. МНОГО ВАЖНО е единият крак да е в постоянно съприкосновение със земята. Първоначално чифтовете бяха два, но тестващият ги подскочи и изчезна в небето. Другият чифт все още притежава вълшебни свойства.

357. Рафт В4-146. Килимчето на Колкан: малък килим, който КАТЕГОРИЧНО притежава способността да лети. МНОГО труден за управление. Според архивите Колкан е благословил всяка нишка на килимчето с чудото на полета, така че на теория всяка нишка може да издигне във въздуха няколко тона товар. Не сме провеждали такъв експеримент, нито смятаме да го правим. Артефактът е запазил вълшебните си свойства.

358. Рафт В4-147. Детска каручка: изчезва по новолуние и при пълнолуние се връща, натоварена с медни монети с лицето на Юков. Веднъж се върнала, натоварена с кости (не били човешки). Артефактът е запазил вълшебните си свойства.

359. Рафт В4-148. Черчеве: първоначално служело за затвор на многобройни аханаштански престъпници, уловени в стъклото му. Когато Аханас изчезнала, черчевето кървило два месеца, а затворниците така и не били открити. Артефактът е загубил вълшебните си свойства.

360. Рафт В4-149. Законите на Колкан, томове 237 до 243. Седем тома по въпросите на женските обувки — как да бъдат изработвани, носени, изхвърляни, почиствани и прочие.

— О — мълви Шара. — Да му се не види!

Малагеш спира, колкото да драсне клечка кибрит в един камък, който стърчи от стената на тунела.

— Мда.

— Такива неща ли има в Склада?

— Може би тази част от инвентарния списък ги е заинтригувала, защото съдържа много неща, които все още са активни. Има доста стъклени артефакти, между другото.

— Божествата са обичали да използват стъклото като безопасно място за съхранение — измърморва Шара.

— Тоест?

— Ами, съхранявали са много неща в стъкло, крили са ги там. Божествените жреци владеели куп Освобождаващи чудеса. Изпращат обикновено стъклено мънисто, после правят съответното чудо, чупят мънистото и бум… — тя размахва ръце — появяват се купчини злато, имение, замък, невяста или… каквото се сетиш. — Продължава да чете, погледът ѝ се плъзга по страниците, съзнанието ѝ се мята между изумление и ужас. Ако не е ярката светлина от свещниците в стаята на мховоста, сигурно изобщо не би забелязала, че са излезли от тунела.

Малагеш кимва на двама млади войници, въоръжени с брадви и тежки чукове, и казва:

— Действайте.

Войниците влизат в тунела.

Шара чете последната страница.

Ръцете ѝ се свиват в юмруци, хартията едва не се разкъсва на две.

— Не! — казва тя. — Чакай, спрете!

— Да чакам? — пита Малагеш. — Какво да чакам?

— Виж — казва Шара и ѝ показва едно от описанията.

372. Рафт В5-162. Ухо на Юков: Каменна каса за врата с релефни изображения, но без врата; железни колелца в основата. Смята се, че касата е имала близнак и без значение къде е другото Ухо, ако вратите се отворят по правилния начин, човек можел да мине през едната и да излезе през другата. Смятаме, че близнакът е бил унищожен. Артефактът е загубил вълшебните си свойства.