Град на стълби

Зигруд вдига вежда, свива рамене и ѝ връчва свещника. Тръгва назад към източния тунел. Слабата бяла светлинка на свещта се разлива след него по стъпалата, после бързо изчезва и Шара остава сама в гигантската каверна.

Свещите съскат и пукат. Някъде капе вода. Хиляди каменни очи я наблюдават безмълвно.

Минава известно време, докато се адаптира пространствено — напомня си, че каверната не е била подземна пещера, а надземен храм. Което обяснява гигантските зеещи отвори в стените на всички атриуми: някога те са били огромни прозорци и макар Шара да не вижда много добре от мястото си на стълбата, ѝ се струва, че с изключение на един всичките са счупени. „Значи това се е случило с прословутото рисувано стъкло на Престола — мисли си тя. — Лежи строшено и погребано под калта на Баликов…“

Плъзга поглед по шестте атриума. Всички са в различен стил, вероятно в стила на съответното Божество, точно като колоните, които поддържат спиралната стълба. Шара вижда символите на Олвос, Таалхаврас, Аханас, Воортя, Юков и…

— Хм.

Въпреки подземната си „консервация“ Престолът явно не е в идеално състояние — единият атриум е напълно лишен от стенописи или друга украса, сякаш бригада строители са слезли в подземието и щателно са изтъркали с шкурка пода, тавана и стените.

Вижда се обаче, че наскоро някой е правил опит да възстанови пода на празната камера, полагайки рисувани каменни плочи в тъмни цветове, по-тъмни, отколкото в другите атриуми. Реставрацията не е завършена, много от изображенията, надписите и символите са готови само отчасти и разказват половинчати митове и истории, а големи участъци от пода са съвсем празни.

Новите тъмни каменни плочи повтарят един и същ образ — човекоподобна фигура, седнала в центъра на стая, седи и слуша. Придружаващият фигурата символ е познат на Шара — стилизирана везна.

„Ръцете на Колкан. Който чака да претегли и отсъди…“

Поглежда зад себе си. Колоната, прилежаща към празния атриум, липсва.

Залива я абсурдно, но изключително силно усещане, че има пред очите си пример за редактирана история.

„Този атриум е бил украсен като останалите пет. Бас ловя обаче, че изведнъж се е опразнил през 1442-ра, когато Колкан е изчезнал от света. — Заглежда се в недовършената мозайка от нови пиктограми. — Но сега някой се е върнал да попълни архива.“

Подсмихва се. „Май гледат твърде буквално на термина Реставратори.“

Грандиозна задача — неизпълнима. По нейна преценка площта на тавана, стените и пода, които трябва да бъдат облицовани, възлиза на хиляди квадратни метри. А и който се е нагърбил с тази задача, явно не е имал представа каква е била оригиналната украса на атриума. И откъде са взели каменните плочи?

Коленичи да разгледа новата подова облицовка. Самите плочи са изключителни, тъмен гладък камък, какъвто Шара вижда за пръв път, а пиктограмите разказват истории и случки, които Шара не е чувала — Колкан, изобразен като силует с дълга роба и качулка, разрязва корема на гол човек, от разреза изригва ярка светлина и се плисва като дъжд по заоблените хълмове наоколо.

„Сигурно са от друг храм. — Шара плъзва пръст по едно от изображенията. — Някой е изкъртил тези камъни от оцелял храм на Колкан и се е опитал да го пресъгради тук, за да възстанови Колкан в Престола на света.“

„Би ли могъл Ернст Уиклов да направи нещо такова? По силите му ли е такова начинание?“

Улавя някакво движение встрани и вдига бавно глава. Нещо се гърчи на стената.

Взира се напрегнато и различава голяма празна рамка, която стои изправена само на метри пред нея. Явно е зърнала танца на сянката ѝ, която трептящите пламъчета на свещите хвърлят върху стената отзад.

Поглежда към другите камери. Там няма рамки. Онзи, който се е опитал да възстанови атриума на Колкан — вероятно същият, който е прокопал тунела с пръстените стъпала и се е сетил да заложи мховоста като пазач, — пак той е донесъл и рамката.

Шара отива при нея. Каменна каса за врата, висока приблизително три метра. Но пък в годините преди Примигването, спомня си Шара, континенталите са били доста по-високи от сега, когато масово страдат от недохранване. Като множество други неща, създадени по време на Божествената епоха, и тази каса е истинско произведение на изкуството, каменоделецът е превърнал твърдия материал в съвършено подобие на гъста козина, сухо дърво, мек камък и скорци. Но нито един от тези артистични мотиви не е свързан с Колкан, поне доколкото се простират знанията на Шара. Колкан принципно е презирал украсата като такава.

Тя докосва каменните скорци върху касата.

— А и не бяхте ли вие любимци на Юков?

Едва е докоснала рамката и тя се плъзга назад. Шара поглежда надолу, към основата ѝ. Касата е монтирана върху четири малки железни колелца. Шара я бутва още веднъж… с тихо изскърцване касата се плъзга още десетина сантиметра назад. „Защо му е на някого преносима каса за врата?“