Град на стълби

— Общият тон се промени драматично и рязко, буквално за един ден. Десетилетия наред никой дори не се замисляше за сътрудничество с Континента, но сега… Сега сме отворени за тази идея. Сега изневиделица сме любопитни. Въпреки всичките ми дългогодишни усилия министрите изведнъж решиха да преосмислят отношението си към Континента. А секретарите и асистентите им вкупом се втурнаха да преглеждат кореспонденцията си с Континента и едно име, оказва се, изскача под десетки молби и петиции. Вотров, Вотров, Вотров…

Стомахът на Шара трепва. Не е очаквала това. Е, донякъде го е очаквала — само преди броени минути е стигнала до извода, че именно Во е разкрил истинската ѝ самоличност пред пресата, но определено не е вярвала, че безумният му ход може да сработи! И то точно преди изборите за градски старейшини…

— Сигурно чакаш — казва Виня — да ти съобщя решението си, тоест какви действия ще предприема.

Шара свива устни, примигва, но с това реакцията ѝ се изчерпва.

Виня клати глава.

— Трябваше да ти забраня да влизаш в Склада. Да се сетя, че предвид манията си по Континента няма да издържиш на изкушението.

Шара вдига вежда.

— Чакай… За какво?…

— Нищо чудно, че щом си научила за съществуването му, на секундата си решила, че трябва непременно да идеш там — продължава леля ѝ. — Да проникнеш по един или друг начин в Склада, да си пъхнеш носа където не ти е работа и да преровиш рафтовете му.

— Чакай! Лельо Виня, не съм искала да влизам в Склада! Наложи се!

— Сериозно? Виж ти. Последно разбрах, че си разпитвала чистачка в университета за смъртта на доктор Пангуи. Следващото, което чувам, е, че си проникнала в Склада, в сградата с най-строго ограничен достъп, която съществува понастоящем в света, че си го подпалила и после си отишла да се сражаваш с речни чудовища с Божествен произход, битка надлежно отразена на първа страница! С провалено прикритие! Искрено се опитвам да проумея как се е стигнало до това, Шара! И виждам само един възможен отговор — че ти, понеже си обсебена от мухлясалите мъртви богове, си намерила начин да идеш в Склада, водена от едното любопитство, сякаш той е някакъв проклет музей, който да разгледаш… успяла си да го подпалиш, като едва не си загинала в пожара, и междувременно си пуснала на свобода някакво страховито Божествено създание!

Шара зяпва. Сащисана е, буквално и напълно — всички налудничави неща, които е преживяла през последните две денонощия, изглеждат дребни и незначителни в сравнение с това.

— Аз… Складът беше миниран!

— Така ли? От Реставраторите? — Виня произнася името, сякаш говори за банда неграмотни селяни, които си изкарват прехраната с отглеждане на картофи.

— Да!

— И как са влезли там?

— Ами, те… Използвали са чудо!

— Аха. — Виня кима. — Чудо. Те, чудесата, са много удобно нещо. Особено предвид че повечето от тях, поне на теория, отдавна не би трябвало да са активни. И защо им е било да минират Склада, пълен с неща, които са свещени за тях?

— За да си прикрият следите!

— И накъде водеха следите им, скъпа?

— Към… Искали са да откраднат нещо!

— И то е?

— Не знам! Складът беше миниран!

— И ти си задействала мината.

Шара е толкова ядосана, че само отваря и затваря уста.

— Влизали са в Склада — успява да каже накрая — с помощта на едно древно Божествено чудо. Правили са го в продължение на месеци!

— И какво са смятали да правят с предмета, който са откраднали от Склада?

— Не знам.

— Не знаеш?

— Да! Засега! Знам, че онзи предмет… има нещо общо със стоманата. — Това прозвучава жалко дори в собствените ѝ уши. — Разследването още тече.

Виня кима и бавно се обляга в стола си, потънала в мисли.

— Говори с Малагеш! Говори със Зигруд! Или с друг някой тук! — вика Шара.

— Репутацията на Малагеш също пострада — казва Виня, — защото Складът беше в нейната юрисдикция, а сега от него има само купчина пепел. Колкото до твоя дрейлинг, по-скоро бих се консултирала с бясно куче, отколкото с него. Но най-вече, скъпа Шара, ме смущава фактът, че нито един друг агент на Континента не докладва за подобен заговор.

— Да, защото тези хора са дяволски добри! За разлика от нас! Когато пристигнах в Баликов, заговорът вече течеше с пълна сила. Машинациите им са започнали много преди аз да се озова тук!

Виня клати глава, загрижена и дори притеснена, сякаш слуша бръщолевенето на малоумен роднина по време на семейна вечеря.

— Не ми вярваш — отчаяно казва Шара.