Снощи централните квартали на Баликов станаха обект на внезапно, необяснимо и ужасяващо нападение откъм река Солда. Потвърдено бе, че гигантско същество, наподобяващо воден обитател (природата на съществото принуждава този вестник да го нарича само и единствено „съществото“, защото всяко по-прецизно определение би могло да предизвика последствия от съдебно естество), е доплувало срещу течението на реката, пробило е леда и е започнало да отвлича минувачи от нашите красиви крайбрежни алеи и да ги дави в ледените води.
Размерите и масата на това същество били толкова големи, че то успяло да събори няколко сгради край реката, преди градските власти да реагират. Цели двадесет и седем граждани са загубили живота си, а към четири часа тази сутрин още продължаваха да пристигат доклади за изчезнали хора. Бройката на откритите трупове е много по-малка.
Полицейското управление на Баликов бързо организира атака с цел да залови или убие съществото, но в резултат то нанесе сериозни щети на моста Солда, толкова сериозни, че мостът се срути, убивайки шестима полицаи и ранявайки други девет, сред които уважавания капитан Миклав Несрев. По наша информация капитан Несрев вече е стабилен и се възстановява в лазарета на Дома на Седемте сестри.
Отстраняването на тази заплаха за града ни настъпи по един изумителен начин, защото съществото бе в крайна сметка надвито и умъртвено от човек, когото най-малко бихме очаквали да видим в ролята на свой спасител. Вестникът получи информация, че наскоро назначената в сейпурското посолство Ашара Тивани всъщност е Ашара
„Посланикът и нейните помощници разпознаха природата на съществото и предписаха метод за неговото възпиране и отстраняване — каза наш източник в градската управа, който помоли да не споменаваме името му. — Без нейната помощ още десетки, а може би и стотици граждани на Баликов щяха да загинат.“
Няколко полицаи също се изказаха похвално за поведението на посланика по време на атаката: „Опитвахме се да евакуираме посолството, но тя настоя да дойде и да помогне — каза Виктор Поврой, сержант в полицейското управление на Баликов. — Заеха се без бавене със задачата, тя и колегите ѝ. Никога не съм виждал един толкова смел план да се съставя толкова бързо.“
На посланика и на градския губернатор Тюрин Малагеш трябва да благодарим и за спасението на капитан Несрев. „Без тях — свидетелства Поврой — той щеше да се удави или да измръзне до смърт.“
Все пак остават доста въпроси без отговор — защо госпожа посланикът е скрила истинската си самоличност? Как се е сдобила със специфичните познания, помогнали ѝ да надвие такова същество? И какво да очаква Баликов сега, когато на властова позиция в града си отново имаме член на рода Комейд?
Към този момент посолството все още не е излязло с официално изявление.