Град на стълби

ДНЕВНИК НА ЕФРЕМ ПАНГУИ

Месец на скорпиона, 12-ти

Баликов

Това е нелепо.

Преглеждам бележките си в своя кабинет (по-неуютно и тъмно място трудно може да се намери), както и списъка от склада на министър Комейд, и съм поразен от чудесата, които сме запазили, които сме съхранили, както и от непосилния размер на поставената ми задача.

Засега съм отхвърлил едва три четвърти от подбора и съставянето на списък от документи — закони и едикти, издадени от континентални жреци. Божества или Божествени представители, всичко, което влиза в графата на значимите „политически промени“ (задължен съм да използвам този ужасен термин за онова, което търся в действителност). Купчината документи вече стига до коляното ми. Случвало се е да се пошегувам, че ще умра, затрупан от бумаги, но точно сега това не ми звучи като шега, а като предсказание. Материалът е изумителен, да, само преди броени месеци бих убил да се сдобия и с малка част от него… а сега имам чувството, че се давя в съкровища.

Бележки, бележки… дано намеря място, където да ги държа…

Месец на скорпиона, 27-ми

Вече се появява някакъв модел.

Трябва да допусна, че е възможно да съм пристрастен. Търсех най-очевидната връзка — Нощта на събора и основаването на Баликов — и макар да съзирам достатъчно индикации за наличието на връзка, това още не значи, че съм прав.

Но фактите остават.

През 717-та, когато Божествата и техните народи все още се боричкали за територии, един таалваштански жрец написал поредица есета за ползата от съюз с Юкоштан. Тези есета станали изключително популярни в цял Таалваштан, хората се събирали и ги четели на глас.

През 720-та на другия край на Континента група воортяштански поборници помогнали на странстващ олвоштански монах да се прибере у дома и после надълго обсъждали колко общи неща имат със своите съседи, нищо че са във война с тях. Научаваме това от няколко писма, изпратени до върховния воортяштански дякон, който на свой ред е отбелязал, че одобрява това отношение.

През същата година в Аханаштан един окръжен магистрат пише на сестра си за градско събрание, по време на което нееднократно била изразявана симпатия към колкаштаните въпреки проточилата се война на шест фронта.

И прочие, и прочие… Мога да цитирам поне още трийсет примера за нескрита симпатия към „вражеските“ Божества — и още примери изскачат почти ежедневно от моята купчина с документи, — въпреки че по същото онова време Божествената война се водела с пълна пара.

После — „внезапно“ — през 723-та шестте Божества се почувствали длъжни да се съберат в Нощта на събора, на мястото, където по-късно щял да се издигне Баликов, да изгладят противоречията си и да създадат пантеон от повече или по-малко равностойни Божества… В същото време всички религиозни текстове, които съм чел, твърдят, че Божествата са стигнали {m underline}сами{m} до тази идея, без да се консултират със своите смъртни последователи! Пак според тези текстове това решение било взето „еднолично“ от Божествата, което звучи логично, защото няма причина един бог да се допитва до богомолците си, както един политик би се допитал до своите избиратели. Ала изглежда очевидно, че тази промяна е къкрела от години сред техните паства от смъртни!

Двете групи — на смъртните и на Божествата — не са били толкова стриктно разделени, колкото се опитва да ни внуши историята.

Това е едно много смело заключение, разбира се, сродно на това да отгатнеш дестинацията на кораб според посоката, в която вятърът тласка морските птици… ала все пак оформя силуета на онова, което очаквах да видя.

Ще ми се да можех да пиша на Шара за това. Но не съм докрай сигурен, че интересът ѝ към мен е бил искрен — така де, с хората като нея човек никога не знае.

Има едно кафене, където свикнах да ходя, съвсем близо до Престола на света. Баликов е объркан град, Примигването все още вибрира в костите му, но в това кафене аз гледам как децата играят и се карат, как жените клюкарстват, мъжете пушат, пият, играят карти и ухажват жените, в повечето случаи неуспешно.

Хората се влюбват и се дърлят за глупости дори на лудо място като това. Животът продължава и това е добре.

Месец на ленивеца, 15-ти

Красноречив е фактът, че аз, отколешен любител на библиотеките, започвам да се уморявам от задачата си. Нямам търпение да приключа с това и да продължа със {m underline}следващата{m} си задача, а именно проучването на каджа. Нелепо е, че за този човек, чийто профил краси монети, знамена и прочие, знаем почти толкова малко, колкото и за Божествата. Особено оскъдна е информацията за това как всъщност е успял да ги убие. Разбирам защо министърката поиска от мен да проуча най-вече този въпрос, а аз, в глупостта си, я убедих, че континенталите все още се чувстват исторически свързани с Божествата и затова проучването на тяхното естество би донесло по-голяма геополитическа полза.

Чуйте ме само. Говоря като Шара.

Следващата задача винаги ни се струва по-интересна, вярно, но истината е, че аз винаги съм бил запленен от каджа. Той се появява внезапно, син на богато колаборационистко семейство, изплува на повърхността на историята и пори устремно вълните ѝ. Проучил съм множество фамилни дървета, без да открия почти нищо за него. Според част от информацията баща му дори не се е женил! Възможно ли е каджът да е бил роден от незаконна връзка? И бил ли е изобщо син на онзи човек?

Вече не говоря като Шара. Дрънкам като махленска клюкарка.

Понякога ходя в онези квартали на Баликов, които са пострадали най-тежко от Примигването. Там стълбите приличат на ниви с гигантска царевица, издигат се към небето и свършват като отрязани. Децата играят шантава игра — предизвикват се кое ще се качи най-нависоко, после хукват обратно по стълбите.

Тичат нагоре-надолу по стълбите, отново и отново, вечно бързат, но така и не отиват никъде.

Симпатизирам им.

Трябва да се съсредоточа: да проуча нишките на историята, датите и календарите и да видя дали съвпадат.

И ако не съвпадат, както очаквам да стане, какво означава това за Континента? Какво означава за Сейпур?

Месец на ленивеца, 29-ти

Вчера срещнах нещо, което май не е позволено от закона — олвоштанска монахиня.

Поне мисля, че беше монахиня — не съм сигурен. Почивах си, приседнал на слънце край Солда, и скицирах моста (който е много по-тесен от нормалните мостове, но да не забравяме все пак, че е бил предназначен за пешеходци и конници) и стените зад него, когато тя се появи — ниска жена без коса и с оранжева роба.

Попита ме какво правя и аз ѝ казах. Показах ѝ скицата си и тя много я хареса.

— Съвсем точно сте уловили същината — каза тя. — А уж чудеса вече нямало!

Попитах я за името ѝ. Тя отвърна, че нямала име. Попитах я за името на ордена ѝ. Тя отвърна, че нямала орден, а само няколко значки за храброст. (Последното беше шега предполагам.) Попитах я какво мисли за Баликов. Тя сви рамене и отвърна, че бил в процес на „преизмисляне“.

Попитах я какво означава това.

— Забравянето — каза жената — е красиво нещо. Когато забравиш, отваряш широко вратите на промяната. Континентът трябва да забрави. Той се опитва да помни на всяка цена, а това е лошо. За да стане гъсеницата пеперуда, трябва да забрави, че някога е била гъсеница. Направи ли го, ще е все едно никога не е имало гъсеница, а от самото начало е имало само пеперуда.

Думите ѝ ме поразиха толкова дълбоко, че за известно време потънах в мисли. Жената метна две камъчета в реката, поклони ми се и си тръгна.

Месец, на костенурката, 2-ри

{m underline}Изумителни{m} открития, и страшни. Дискусиите, които открих и които са се водили непосредствено преди началото на Великото разширяване, хвърлят ярка светлина върху странните отношения между Божествата и смъртните.

През периода 768-769 година:

В Аханаштан един жрец стоял на брега и всеки ден проповядвал размислите си за чуждите земи; във Воортяштан един майстор фехтовач посочил планинските каньони на изток, под (по онова време) Дрейлингските земи, и коментирал как ли пада дъждът от другата страна на планината, с което вдъхновил многобройни експедиции; по-късно, в Юкоштан, певица-скорец (непременно трябва да проуча този термин) изпяла тридневна поема за океанските течения, които те отнасят към далечни земи и далечни хора, и прочие, и прочие.

Видно е, че континенталите са мислели за земи извън своите. Намерих истинска съкровищница от текстове, които разсъждават за териториите извън географските познания на континенталите по онова време.

Изчетох куп Божествени декрети и други документи от същия период, без да открия и една дума за земите отвъд бреговете на Континента!

Странно е, че Божествата са запазили мълчание по този въпрос, който очевидно е вълнувал тяхното човешко паство.

Забележете обаче как се променя общият тон на континенталите през периода 771-774 година:

В Колкаштан един градски съдия заявил, че щом Континентът е благословен от Божествата, значи всичко му принадлежи — континенталите притежават звездите, облаците, вълните в океана; във Воортяштан една „жрица на бесилото“ попитала защо правят оръжия, които няма да проливат кръв, защото няма войни, в който да се бият, и поставила въпроса дали това не е грях; в Аханаштан една мослинга (нещо като монахиня?) написала поетичен епос за това какво ще стане, когато Аханаштан порасне толкова голям ({m underline}жив{m} ли е бил градът? трябва да проуча допълнително този въпрос), че започне сам да си вреди, пораждайки дисхармония, глад и изтощение. Въпросният епос станал изключително популярен, предизвикал множество дебати и общо усещане за тревожност, имало дори такива, които настоявали мослингата да бъде хвърлена в затвора.

Континенталите, макар и периферно, определено са мислели за експанзия. Очевидно е, че са се страхували от изтощение и глад, и нещо повече — чувствали, че {m underline}заслужават{m} да се разширят и да придобият нови места.

Божествата обаче не мислели за разширение — Колкан полагал основите на философията, която скоро щяла да доведе до периода на личното му правосъдие, а Таалхаврас, най-саможивият от Божествата, строял стените на Баликов (а според мен точно през онзи период Таалхаврас е променил цялото естество на града по много по-дълбоки и невидими с просто око начини). Всички Божества си имали своите грижи и нехаели за екзистенциалните проблеми на своите народи.

И въпреки това през 772-ра всичките шест Божества се срещнали в Баликов и решили — решение, което доскоро се смяташе за един напълно необясним и спонтанен жест — да започнат Великото разширение, инвазия и завладяване на всички съседни народи и страни, включително Сейпур.

Архивите сочат, че самите континентали са били донякъде изненадани от това решение — макар че не виждам {m underline}защо{m}, след като същото нещо е занимавало умовете им от години.

Аргументът, който изтъквам, може да изглежда неубедителен, но той почива на множество писмени доказателства — през годините открих близо {m underline}шестстотин{m} други примера за подобно явление, макар и в много по-малък мащаб: укази, издадени едва {m underline}след{m} като се е създала значима обществена подкрепа; закони, написани {m underline}след{m} като всички така или иначе вече ги спазвали; наказания и предразсъдъци, които се били наложили много {m underline}преди{m} Божествата — или техните институции — да ги припознаят като свои…

Списъкът е дълъг.

Моделът е безспорен — континенталите вземали решения, формирали си мнение… а Божествата ги превръщали пост фактум в закони и укази.

Така че кой е водел и кой е следвал? Възможно ли е гореизложените доказателства да сочат към система на управление, базирана на неофициални допитвания до народа?

Понякога се чудя дали континенталите не са били като рибен пасаж — една рибка сменя едва доловимо посоката си, стотици други следват примера ѝ и така, докато целият трептящ облак не смени курса си.

А Божествата са били сумарното олицетворение на този облак? Олицетворения, да речем, на всенародното подсъзнание? Или са черпели силата си от мислите и молитвите на милиони хора, ала в същото време са били поробени от тези мисли и молитви — гигантски страховити марионетки, принудени да танцуват в ръцете на милиони кукловоди?

Тази теория, това познание, може да бъде изключително опасно, струва ми се. Континенталите черпят толкова гордост и сила от мисълта, че са имали одобрението на Божествата… Но дали е възможно да са чували само ехо на собствените си гласове, усилено хилядократно в прехода им през странни пещери и тунели? Когато са говорели с Божествата, дали не са разговаряли с гигантски отражения на самите себе си?

И ако съм прав, това ще означава, че континенталите изобщо не са получавали {m underline}заповед{m} да нападнат Сейпур, никой не им е {m underline}заповядвал{m} да ни поробят, нито да наложат бруталния си режим над целия познат свят — боговете са осъществили инвазията, защото континенталите са я поискали.

Всичко, което знаем, е лъжа.

Откъде са дошли боговете? Какво са {m underline}представлявали{m}?

Трудно ми е да спя напоследък, измъчват ме какви ли не мисли. Късно вечер се качвам на покрива на посолството да поиграя карти, това ме успокоява сякаш. Белезите в небето се виждат ясно. То е като пътна карта на сблъскващи се реалности…

Толкова много е забравено. Ако този град е какавида, то тази какавида е грозна.

Месец на костенурката, 24-ти

Министърката е доволна от напредъка ми, но помоли за още доказателства, които потвърждават тезата ми. Вече съм натрупал огромно количество противоречия в историята на Континента и по моя преценка те са достатъчно, но щом министърката иска още, ще ѝ ги намеря.

И все пак, случи се нещо абсурдно — сред купищата документи в кабинета си открих писма (в много лошо състояние), писани от войник, който е бил приближен на лейтенант Сагреша — и следователно приближен на самия кадж! Как е възможно да съм пропуснал {m underline}това{m}? Да съм ги подминал? Понякога ми се струва, че някой бърника в документите ми в университета. Но може и да е само глупава параноя, не знам.

Но онова, което е написал войникът, отваря очите ми широко.

От известно време подозираме, че каджът е използвал някакъв вид метателно оръжие — топ, пушка или арбалет, — заредено със специален вид огън или светкавица, срещу които Божествата са били беззащитни.

Ала сега ми се струва, че сме подхождали неправилно към въпроса — питаме се какво е било оръжието, а не какво е изстрелвало. Ала този войник говори за „твърд метал“ или „черно олово“, които каджът произвеждал, съхранявал и пазел! Ето например в откъса, където описва екзекуцията на Божеството Юков:

„Последвахме каджа до едно място в града — храм в бяло и сребърно, стените му приличаха на звездно небе, имаше много лилаво стъкло. Не виждах бога в храма и се разтревожих, че може да е капан, но нашият генерал не беше притеснен, зареди своето черно олово в ръчното си оръдие и влезе. Мина време и ние започнахме сериозно да се тревожим, но после се чу изстрел и нашият генерал излезе бавно от храма, като плачеше.“

Ценно парченце история, без съмнение, но и революционно също така!

Ами ако не оръдието е било важно? А металът, който е използван за изстрела? Знаем, че каджът се е интересувал от алхимия, имаме писмени паметници за неговите експерименти. Ами ако е изобретил материал, срещу който Божествата са били беззащитни, както ние сме беззащитни срещу стрела в сърцето?

Още по-странно, войникът пише, че каджът споменал за „джинифрит“, който живеел в бащиното му имение в Сейпур. Известно ни е, че някои сейпурски колаборационисти са получавали Божествени слуги като награда, но би било скандално да се потвърди, че не друг, а каджът е имал толкова близък контакт с Божествено създание! Слугите джинифрити оправяли леглата на господарите си, сервирали им храна, вино… Не ми се мисли как биха реагирали хората, ако се разкрие, че каджът е бил обгрижван по такъв начин.

Ще се опитам да науча още нещо по въпроса, преди да изпратя тази информация на министърката.

Месец на котката, 20-ти

Не знам как новите ми разкрития биха се отразили на репутацията на каджа… Открих още писма, писани от приближени нему хора, от периода непосредствено след завладяването на Баликов, когато каджът потънал в толкова дълбока депресия, че не говорел с никого.

Потвърдих, че тайнственото оръжие на каджа наистина е използвало муниции от „черно олово“ или „твърд метал“ — метал, чиято реалност не можела да бъде променена чрез Божествена намеса. Както Божествата, така и техните слуги, били беззащитни срещу веществото — каджът просто е трябвало да измисли начин да го изстрелва, така както е било измислено обикновеното огнестрелно оръжие.

Ала как го е открил… {m underline}Това{m} не бях очаквал.

След бруталното Клане в Малидеш, когато сейпурите се разбунтували заради ужасната екзекуция на малоумното момиче, каджът явно толкова се вбесил, че наистина започнал да провежда експерименти, както гласи официалната историческа версия. Новото е, че разбрах кой е бил обектът на експериментите му — семейният слуга джинифрит! От прочетеното излиза, че тези експерименти са приличали на изтезания, на {m underline}чудовищни{m} изтезания дори. Джинифритът бил обвързан да служи на семейство Комейд и да изпълнява волята им безпрекословно и каджът го принудил да му съдейства в експериментите, горял и изтезавал създанието, докато не открил материал, който действа не само срещу джинифрита, а срещу всички Божествени създания, включително самите Божества… и след като успял, екзекутирал слугата, който бил с него още от детството му.

Дали това ще го издигне още повече в очите на радикалните националистически фракции в Сейпур? Или и те, като мен, ще бъдат ужасени от разкритието? Все още не съм открил нищо за произхода на каджа по майчина линия… Дали и той, също като Божествата, не се е появил, без обяснение, на сейпурския бряг, изплют от морето на историята?

Месец на мечката, 19-ти

Боя се, че ме грози опасност.

Следят ме, сигурен съм. Таксиджията на улицата, чистачката в университета, вестникопродавецът, който постоянно виси на моята улица, без да продаде и един вестник… наблюдават ме.

Днес си направих експеримент — изпратих доклада си до министърката чрез нашето устройство за телекомуникация, като държах улицата под око. Вестникарят висеше там, както обикновено, но след минутка дотича някакъв младеж, прошепна му нещо на ухо и се отдалечи на бегом… Вестникопродавецът остана още няколко минути на улицата, после се махна.

Възможно ли е да чете докладите ми? Възможно ли е някой да прихваща комуникацията ни?

И как да съобщя за това на министърката? Дали да не се свържа някак с Шара? Или да говоря с губернаторката?

Какво изобщо бих могъл да направя, без те да ме засекат?

Месец на чучулигата, 6-ти

Вече съм сигурен — част от черновите ми са били откраднати, липсват страници и от списъците с предмети от губернаторския Склад… Но не знам дали мога да се доверя на губернаторката. Подозирам, че сред служителите ѝ има информатор!

Градските старейшини са ми вдигнали мерника. Иска им се тълпата да ме линчува, да ме убие… Организират протести пред университета, а от посолството не мога да очаквам помощ, защото главният ни дипломат е малоумен. Как изобщо можах да дойда тук!

Започнах да изпращам на министърката съобщения, които — надявам се — ще събудят у нея подозрения или дори гняв. Бавя докладите си, после ги изпращам непълни и с глупави извинения. Това {m underline}би трябвало{m} да ѝ подскаже, че нещо не е наред.

Само дето започнах да подозирам и нея. По цял ден мисля за Благословените и какво може да означава това не само за Сейпур, а и за Континента…

Лъжа ли е всичко, в което вярваме?

Месец на ч., 29-ти

Трябва ли изобщо да пиша за това честно

Честно честно

Правописът ми бяга

Благословени

Следете прозорците, следете

Месец на плъха, 4-ти

Историята не ще ни позволи да забравим — тя се маскира, подлъгва ни, че е някой друг, някой нов и чудесен… Но не ни дава да забравим.

Мисля, че ще умра в Баликов.

И може би точно тогава какавидата ще се отвори…