Читаем Град на стълби полностью

— Какво?… Мога, и още как! Ако се прибереш, ще те хвърля в затвора! Мога да те пратя в заточение! Действаш срещу изричните заповеди на външното министерство, а това на практика е държавна измяна! Хич не ми… изобщо не ми пука колко популярна си сега, представа си нямаш с каква власт разполагам и че не се отчитам пред никого!

— И каква точно власт е тази, лелче?

— Властта да елиминирам всяка заплаха за външното министерство, без да давам обяснения, без да уведомявам и искам разрешение от тъпите надзорни комисии!

— Дали пък точно това — бавно пита Шара — не се е случило с доктор Пангуи?

Праведната ярост на Виня изчезва. Раменете ѝ се смъкват сякаш внезапно е останала без гръбнак.

— Ка-какво?

— Добре ще е да седнеш — казва Шара.

Но Виня е толкова шокирана, че не може да помръдне.

— Както искаш — казва Шара. — Ще бъда кратка. Да речем, че според мен нейде сред купищата телеграми, излъчвания и заповеди, които идват от министерството — нейде сред закодираните, неразгадаеми, класифицирани и на практика несъществуващи комуникации, — има съобщение до някой изпълнителен агент, тип мутра, каквито министерството има немалко на Континента, съобщение, което информира въпросния агент, че е налице заплаха за националната сигурност в лицето на доктор Ефрем Пангуи от университета в Баликов, и че въпросният агент е натоварен да елиминира тази заплаха по най-дискретния начин, както и да унищожи всички деликатни материали, които открие в кабинета му. — Шара побутва очилата на носа си. — Правдоподобно ли ти звучи?

Виня е бледа като платно.

— Искаш да прекратиш този разговор веднъж и завинаги, нали, лелче? — казва Шара. — Но в същото време искаш да знаеш какво знам и как съм го научила. Да разбереш например дали знам, че причината доктор Ефрем Пангуи да бъде обявен за национална заплаха те засяга лично.

Шара изчаква, но леля ѝ мълчи и не помръдва. Само едно мускулче на бузата ѝ потрепва конвулсивно.

— Знам — казва Шара. — Знам, лелче. Знам, че си Благословена, Виня. Знам, че си потомка на най-големия кошмар, който преследва Сейпур до ден-днешен.

Виня примигва. Сълзи се стичат по страните ѝ.

— Ефрем Пангуи се е досетил за произхода на каджа, докато е бил в Баликов — продължава Шара. — И понеже е бил почтен човек и историк със силно чувство на отговорност, е изпратил доклад, без да си дава сметка, че така подписва собствената си смъртна присъда. За него истината е била истина и дори за миг не му е хрумнало да я прикрие.

Виня, която близо петнайсет години е отстоявала атаките на зрялата възраст, сега сяда на стола си с бавните движения на старица.

— Новината никак не ти е харесала, разбира се — казва Шара. — Точно както не е харесала на каджа, когато са му я съобщили. Било е очевидно, че Ефрем няма намерение да я премълчи, той беше историк, а не шпионин. Затова ти си реагирала, както се реагира при заплаха за националната сигурност, тоест — елиминирала си го.

Виня преглъща шумно.

— Така е станало, нали, лельо Виня?

Виня се бори със себе си близо половин минута. После казва тихо:

— Аз… просто исках онова да изчезне. Исках да повярвам, че… да повярвам, че никой никога не ми го е казвал.

Морски пръски обливат корпуса отвън. Някой на палубата казва виц, последван от гръмогласен смях.

— Защо? — пита Шара. — Защо изобщо ми позволи да остана в Баликов? Знаела си, че има вероятност да разбера какво е станало. Защо не използва властта си да ме отзовеш, да ме пратиш другаде?

— Защото… ме беше страх.

— От какво?

— От теб — признава Виня.

— От мен?

— Да — казва Виня. — Винаги съм се страхувала от теб, Шара. Още когато беше дете. Сейпур винаги е бил склонен да те харесва повече от мен, заради родителите ти. А аз имам много врагове. За тях не би било трудно да ме отстранят просто като подкрепят теб.

— И затова си ми позволила да остана в Баликов?

— Знаех, че ако те принудя да си тръгнеш, това ще породи подозрения у теб — казва Виня. — Винаги си била такава, привързваш се към някого и не знаеш мярка. Ако те отклонях от целта ти, само щях да налея масло в решимостта ти. А и вярвах, че сме унищожили всички записки на Ефрем. Надявах се, че… ще поскърбиш една седмица за приятелчето си, после ще си тръгнеш от Баликов, за да се заемеш с поредната дребна задача, и всичко ще приключи.

— Но после хората на Волка нападнаха имението на Вотров — казва Шара — и всичко се промени.

Виня клати глава, после казва:

— Представа си нямаш какво ми беше да прочета онзи доклад. Да разбера не само че съм потомка на… на чудовища, а и че всичко, което съм постигнала, е било… било е даром! Не е било резултат на усилията ми, а просто… просто съм го получила наготово! Беше ужасно, вбесяващо, обидно… Не разбираш ли какво значи това? Че аз, че ние, имаме частица от Божественото в себе си?

Шара свива рамене и отвръща:

— Отгледана бях да мисля за каджа като за бог, повече или по-малко. Спасител, когото да почитам и по когото да се равнявам. Откровено казано, новата информация не променя драстично нещата за мен, в лично качество.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Вели мне жить
Вели мне жить

Свой единственный, но широко известный во всём мире роман «Вели мне жить», знаменитая американская поэтесса Хильда Дулитл (1886–1961) писала на протяжении всей своей жизни. Однако русский читатель, впервые открыв перевод «мадригала» (таково авторское определение жанра), с удивлением узнает героев, знакомых ему по много раз издававшейся у нас книге Ричарда Олдингтона «Смерть героя». То же время, те же события, судьба молодого поколения, получившего название «потерянного», но только — с иной, женской точки зрения.О романе:Мне посчастливилось видеть прекрасное вместе с X. Д. — это совершенно уникальный опыт. Человек бескомпромиссный и притом совершенно непредвзятый в вопросах искусства, она обладает гениальным даром вживания в предмет. Она всегда настроена на высокую волну и никогда не тратится на соображения низшего порядка, не ищет в шедеврах изъяна. Она ловит с полуслова, откликается так стремительно, сопереживает настроению художника с такой силой, что произведение искусства преображается на твоих глазах… Поэзия X. Д. — это выражение страстного созерцания красоты…Ричард Олдингтон «Жить ради жизни» (1941 г.)Самое поразительное качество поэзии X. Д. — её стихийность… Она воплощает собой гибкий, строптивый, феерический дух природы, для которого человеческое начало — лишь одна из ипостасей. Поэзия её сродни мировосприятию наших исконных предков-индейцев, нежели елизаветинских или викторианских поэтов… Привычка быть в тени уберегла X. Д. от вредной публичности, особенно на первом этапе творчества. Поэтому в её послужном списке нет раздела «Произведения ранних лет»: с самых первых шагов она заявила о себе как сложившийся зрелый поэт.Хэрриет Монро «Поэты и их творчество» (1926 г.)Я счастлив и горд тем, что мои скромные поэтические опусы снова стоят рядом с поэзией X. Д. — нашей благосклонной Музы, нашей путеводной звезды, вершины наших творческих порывов… Когда-то мы безоговорочно нарекли её этими званиями, и сегодня она соответствует им как никогда!Форд Мэдокс Форд «Предисловие к Антологии имажизма» (1930 г.)

Хильда Дулитл

Проза / Классическая проза