Читаем Град на стълби полностью

Малагеш не е здравата и енергична жена, която Шара помни отпреди два дни — изгубила е много килограми оттогава, очите ѝ още са отекли и насинени. Лявата ѝ ръка свършва малко под лакътя със стегната превръзка от бял бинт. Малагеш вижда, че Шара гледа натам.

— Искрено се надявам — казва Малагеш и вдига чуканчето си, — че и без лява ръка ще мога да плувам в Джаврат. Важното е, че ръката, с която държа чашата, оцеля.

— Добре ли си?

— Добре съм. Ами ти, момиче? Изглеждаш… жива. Това е добре. Черните очила са, хм, е, да речем, че са интересни…

— Жива съм — казва Шара. — Тюрин, виж, аз… Иска ми се да не беше…

— Спести си го — прекъсва я Малагеш. — Тая реч, дето се каниш да ми я изнесеш, аз вече съм я изнасяла. И то на момчета и момичета, дето знаех, че няма да се върнат от боя. Жива съм. И толкоз по-добре. Вината не е твоя. Ако не друго, поне се сдобих с отлично основание да ме преместят оттук.

Шара се усмихва едва-едва.

— Ще ме преместят, нали? Джаврат все още е в дневния ми ред… нали?

— Има много голям шанс да се случи, да — казва Шара.

— Това ми звучи като клауза за измъкване. А аз не помня да съм подписвала договор. Помня, че казах: „Ако направя това, ще уредиш да ме прехвърлят в Джаврат“, и помня, че ти рече: „Добре“. Ти нещо друго ли си спомняш?

— Обадих се тук-там в министерството, на служители средно ниво, които ми дължат услуга — казва Шара.

— И сега следва или „а“, или „но“…

— Така е. — Шара побутва очилата на носа си. — А аз се качвам на влак за Аханаштан след два часа. Утре отплавам за Галадеш.

— И? — Малагеш я стрелва с подозрение изпод вежди.

— Ако изчезна… не, нека говоря направо. Ако ме убият по време на пътуването или след като пристигна в Сейпур, то тогава само до няколко месеца ти ще бъдеш прехвърлена в Джаврат.

— Ако те какво?

— Ако оцелея, от друга страна — продължава Шара, — то настоящата ситуация ще се промени драстично.

— Какво толкова ще се промени?

— Ами, министерството на външните работи например.

— И как ще се промени?

— Е, като за начало вероятно ще престане да съществува.

Някъде в болницата някой започва да кашля.

— Сигурна ли си, че не си си ударила нещо главата, докато…

— Мисля, че двете с теб вършехме едно и също, Тюрин — казва Шара. — Ти беше инструктирана да не се намесваш в делата на Баликов, така че нищо тук да не се промени. Аз, от своя страна, се месех постоянно в делата на Континента, но отново с цел нещата да си останат същите — Континентът да си остане все така отчайващо беден и цялата търговия да се насочва към Сейпур. „Да оставим Континента на Континента“ — цитира по памет Шара. — Което ще рече беден, див и изостанал.

— Не е нужно да ми цитираш официалната политика. Пропилях две десетилетия от живота си да я прилагам на практика. Е, казвай какво си намислила.

— Искам да променя това. А за да го променя, ми трябват съюзници на Континента — казва Шара.

— О, мамка му.

— Особено тук, в Баликов.

— О, мамка му.

— А кого другиго бих предпочела за свой съюзник, ако не генерал Тюрин Малагеш — казва Шара.

— Аз съм преди всичко губернатор, но военният ми чин е полковник.

— Ако оцелея и направя каквото съм намислила — казва Шара, — няма да е така.

Малагеш примигва и се изсмива кухо.

— Искаш да го играя първи лейтенант? Да бъда новата Сагреша? Вече ти казах, че не се интересувам от повишения. Искам да изляза от играта.

— А аз смятам да променя играта изцяло — казва Шара.

— О, в морето да се продъни… Ама ти сериозно ли говориш?

Шара си поема дълбоко въздух.

— Всъщност да. Не съм сигурна колко радикални промени мога да наложа, но смятам да се постарая и да наложа колкото се може повече. Миналата седмица министерството предаде Баликов. Предаде теб, Тюрин. Министерството се провали и хиляди загинаха.

— Ти… Ама ти наистина ли си мислиш, че може да успееш? Сериозно ли си вярваш, че не си, знам ли… — Малагеш се изсмива, — че това не е проява на някаква адски тъпа наивност от твоя страна?

Шара свива рамене.

— Миналата седмица убих Божество. В сравнение с това едно министерство едва ли би ме затруднило, не мислиш ли?

— Е, това ми звучи като много добър аргумент.

— Ще ми помогнеш ли, Тюрин? Ние с теб сме обучени за слуги и в продължение на години двете обслужвахме предимно политиката. Сега ти предлагам първата реална възможност наистина да служиш на народа си.

— Ох, мамка му… — Малагеш прокарва дясната си ръка по белезите на лицето си и мълчи замислено. — Е. Редно е да призная, че всичко това ми изглежда доста интересно.

— Надявах се да стигнеш до този извод.

— А и когато проверих за последно, генералската заплата беше два пъти по-висока от полковнишката…

Шара се усмихва.

— Достатъчно по-висока, за да прескачаш често-често до Джаврат.



Шара се промъква по болничния коридор към стаята на Зигруд.

„Така ли се съставят правителства? Като тормозиш болни хора посред нощ?“

Перейти на страницу:

Похожие книги

Вели мне жить
Вели мне жить

Свой единственный, но широко известный во всём мире роман «Вели мне жить», знаменитая американская поэтесса Хильда Дулитл (1886–1961) писала на протяжении всей своей жизни. Однако русский читатель, впервые открыв перевод «мадригала» (таково авторское определение жанра), с удивлением узнает героев, знакомых ему по много раз издававшейся у нас книге Ричарда Олдингтона «Смерть героя». То же время, те же события, судьба молодого поколения, получившего название «потерянного», но только — с иной, женской точки зрения.О романе:Мне посчастливилось видеть прекрасное вместе с X. Д. — это совершенно уникальный опыт. Человек бескомпромиссный и притом совершенно непредвзятый в вопросах искусства, она обладает гениальным даром вживания в предмет. Она всегда настроена на высокую волну и никогда не тратится на соображения низшего порядка, не ищет в шедеврах изъяна. Она ловит с полуслова, откликается так стремительно, сопереживает настроению художника с такой силой, что произведение искусства преображается на твоих глазах… Поэзия X. Д. — это выражение страстного созерцания красоты…Ричард Олдингтон «Жить ради жизни» (1941 г.)Самое поразительное качество поэзии X. Д. — её стихийность… Она воплощает собой гибкий, строптивый, феерический дух природы, для которого человеческое начало — лишь одна из ипостасей. Поэзия её сродни мировосприятию наших исконных предков-индейцев, нежели елизаветинских или викторианских поэтов… Привычка быть в тени уберегла X. Д. от вредной публичности, особенно на первом этапе творчества. Поэтому в её послужном списке нет раздела «Произведения ранних лет»: с самых первых шагов она заявила о себе как сложившийся зрелый поэт.Хэрриет Монро «Поэты и их творчество» (1926 г.)Я счастлив и горд тем, что мои скромные поэтические опусы снова стоят рядом с поэзией X. Д. — нашей благосклонной Музы, нашей путеводной звезды, вершины наших творческих порывов… Когда-то мы безоговорочно нарекли её этими званиями, и сегодня она соответствует им как никогда!Форд Мэдокс Форд «Предисловие к Антологии имажизма» (1930 г.)

Хильда Дулитл

Проза / Классическая проза