Град на стълби

Из дневника на Ефрем: „Слугите джинифрити оправяли леглата на господарите си, сервирали им храна, вино… Не ми се мисли как биха реагирали хората, ако се разкрие, че каджът е бил обгрижван по такъв начин.“

Голяма цепеница се обръща в огъня като кит в океана.

От разговора ѝ с Юков: „Собственото ми потомство, собственото ми Благословено дете се надига срещу нас и ни избива като овце!“

Снежинки се сипят бавно и умират мълчаливо в пламъците.

— Благословените бяха герои, бяха легенди, Шара Комейд — тихо казва Олвос. — Деца с божествен произход, с които целият свят се съобразяваше.

Силен световъртеж затиска Шара.

— Ти… Твърдиш, че…

— Причината никой да не се сети коя е майката на каджа — замислено добавя Олвос — е, че никой никога не би повярвал на подобна догадка.

— Казваше се Лиша — тихо обяснява Олвос. — Като дете на Божество, тя сама по себе си беше доста силна. Ала беше и сладурана — добросърдечна, тиха, не твърде умна, но готова да помогне всекиму… и най-вече на баща си. — Дръпва силно от лулата си. — Жреците на Юков искаха да си осигурят подкрепа в Сейпур, защото именно сейпурската царевица и грозде осигуряваха благосъстоянието на Юкоштан. И така, Юков предложи да даде дъщеря си под наем — изразът явно не ѝ харесва, защото лицето ѝ се изкривява от отвращение, — за известно време на онзи сейпурски големец, който би им бил най-полезен за тази цел. В офертата нямаше нищо сексуално, не, щерката на Юков просто трябваше да служи на онзи тип. Ала скоро се случило нещо, което Юков не бил предвидил — Лиша и избраният сейпурец се влюбили. Пазели го в тайна. Тя останала при него като… прислужница. — Шара долавя студения гняв, който се надига у Олвос. — А когато тя родила, произходът на детето бил толкова опасен и толкова ужасен, че го скрили и от самото дете.

На Шара ѝ прилошава.

— Каджът — прошепва тя.

— Да. Баща му починал, когато детето било още малко. Така и не му казали, че божествената прислужница в къщата им била негова майка. Той, струва ми се, бил закърмен с омраза към Божественото, а майка му — понеже беше мекосърдечна и не твърде умна — не е искала да го разстройва. После се случило онова в Малидеш. — Нещо горещо пада в снега и угасва със съскане. Не е дошло от огъня, осъзнава Шара, а е гореща сълза, стекла се по лицето на Олвос. — И Авшакта си Комейд решил, че трябва да се направи нещо.

Олвос се опитва да продължи, но напразно.

— Значи е изтезавал собствената си майка — казва вместо нея Шара, — за да открие как се убиват Божества.

Олвос кимва мълчаливо.

— И макар сам да не подозирал какъв е произходът му, именно поради него, поради факта, че е Благословен, съумял да създаде нещо, с което да отхвърли господството на Континента.

— След като убил презряната си домашна прислужница, разбира се.

Шара затваря очи. Истината е толкова страшна, че едва не я сломява.

— Толкова отдавна живея с този товар — казва Олвос. — Можех само да намекна за това на господин Пангуи… но не съм го споделяла в прав текст с никого. Сега ми олекна, като го изрекох на глас. Олекна ми да споделя с някого какво се случи с милата ми дъщеря.

— Твоя дъщеря? Значи двамата с Юков?…

— Той беше изключително очарователен мъж — признава Олвос, — и макар да долавях лудостта в него, не устоях на чара му.

— Разбирам — казва Шара.

— Юков беше и умен освен това и бързо се сети как стоят нещата, когато каджът нахлу на Континента. Разбра, че благодарение на собствената си горделивост и арогантност е подписал смъртната присъда на Континента и на останалите Божества. Преди да се скрие при Колкан, последният му акт на отчаяние и горчивина бе да използва фамилиар и да уведоми страховития завоевател за истинския му произход.

— Ясно — казва Шара. — След като убил Юков, каджът изпаднал в дълбока депресия и буквално се пропил до смърт.

— Горчивината ражда горчивина — казва Олвос. — Срамът ражда срам.

— Каквото посееш, това ще пожънеш — казва Шара, — и каквото пожънеш, това ще посееш.

Олвос се усмихва.

— Ласкаеш ме с този цитат. — Усмивката ѝ се стопява. — Толкова отдавна живея с това знание… И през всичките тези години знаех, че равновесието на силите в този свят, в този храбър нов свят на политика и машини, се крепи на лъжи. Сейпур и Континентът се мразят взаимно, слепи за факта, че всеки от тях е продукт на другия. Мислят се за отделни, а са свързани неразривно. Когато се появи Ефрем, реших, че е време тайната да излезе на бял свят. Но ти си даваш сметка какво означава това… за теб, нали?

Шара чува ясно и гръмовно всеки свой дъх, всеки удар на сърцето си. Усеща пулса си в слепоочията и зад ушите.

— Да — казва тя отпаднало. — Означава, че аз и… и… и моето семейство…

Огънят е толкова горещ, че очите ѝ пресъхват.

— … имаме Божествено в себе си — довършва тя.

— Да.

— И сме олицетворение на онова, от което се страхува нашият народ.

— Да.

— Точно затова Колкан и Юков ме взеха за теб.

— Предполагам, да.

Шара плаче, не от скръб, а от ярост.

— Значи… значи всичко, което съм постигнала, е фалшиво?

— Фалшиво?