Читаем Град на стълби полностью

— … познато като Аханас — завършва Джиндаш. — Според континенталите този конкретен знак се свързва с изключителна плодовитост и жизнена енергия. Използван от шапкар, той намеква, макар и непряко, че шапките, които продава шапкарят, ще надарят носещите ги с гореспоменатите качества. Господин Ярослав несъмнено ще възрази срещу това, но от счетоводителите му научихме, че след като табелата с този знак се е появила пред шапкарницата му, неговият бизнес е отбелязал забележим възход! И по-точно, приходите му за тримесечието са нараснали с двайсет и три процента. — Джиндаш оставя изображението и вдига ръце, като показва два пръста с едната и три с другата. — Двайсет. И три. Процента.

— Леле! — казва Труни.

Малагеш покрива с ръце очите си от срам.

— Ами вие как?… — заеква Ярослав.

— Моля да ме извините, господин Ярослав — прекъсва го Джиндаш, — но сега аз имам думата, нали? Благодаря ви. Нека продължа. Световните регулации бяха приети от Сейпурския парламент през 1650-та, обявявайки извън закона всяко публично позоваване на Божествата на територията на Континента, без значение колко бегло или завоалирано е то. Законът третира еднакво всички нарушения, от това да паднеш на колене насред площада и да крещиш молитви до това да промълвиш под нос името на някое Божество. Всяко позоваване на Божествата — всяко — попада под ударите на Световните регулации и води до наказание. Значителната финансова изгода говори, че господин Ярослав е поставил табелата, като напълно е съзнавал…

— Това е лъжа! — прекъсва го с вик Ярослав.

— … божественото естество на емблемата. Няма значение, че Божеството, с което е свързан символът, е мъртво и че символът не би могъл да дари каквито и да било качества на когото и да било. Позоваването е налице. В резултат действията на господин Ярослав подлежат на глоба от — Джиндаш поглежда записките си — петнайсет хиляди дрекела.

Тълпата се раздвижва, мърморенето нараства до сподавен рев.

— Не е възможно да… — пръска слюнки Ярослав. — Не можете да…

Джиндаш се връща на мястото си, като пътьом стрелва Малагеш с горда усмивка. Малагеш сериозно се замисля дали да не изтрие усмивката му с юмрук в лицето.

Иска ѝ се да заобиколи някак цялото това нелепо зрелище. Дела по закона за Световните регулации рядко стигат до съдебната зала — веднъж на пет-шест месеца, защото повечето биват уреждани чрез извънсъдебни споразумения между канцеларията на Малагеш и обвиняемите. Много рядко някой се чувства толкова уверен в невинността или правотата си, че да настоява за съдебен процес, и когато това се случи, делото неизменно се превръща в нелепо и драматично представление.

Малагеш обхожда с поглед препълнената зала. Има и правостоящи отзад, сякаш това скучно дело е хитова театрална постановка. „Но те не са тук за делото — мисли си тя и поглежда към празния стол в края на съдийската банка. — Не, дошли са да видят човека, който ми причини толкова проблеми.“

Така или иначе, почти всички дела, свързани със Световните регулации, завършват с осъдителна присъда. За двайсетте си години като губернатор Малагеш е оправдала само трима души. „А осъдителните присъди са толкова много — мисли си тя, — защото законът изисква да санкционираме местните, задето живеят според собствените си традиции.“

Изкашля се да си прочисти гърлото.

— Прокуратурата приключи с пледоарията си. Можете да пристъпите към възражението си, господин Ярослав.

— Но… Но това не е честно! — казва Ярослав. — Защо вие имате правото да говорите за нашите знаци, за нашите свещени символи, а ние не можем?

— Щабът на губернатора — Джиндаш махва с ръка да обхване с жест залата — по закон е на сейпурска територия. Не попадаме под ударите на Световните регулации, които се отнасят само за Континента.

— Това е… Това е нелепо! Не, не просто нелепо, това е… еретично! — Ярослав скача на крака.

Съдебната зала тъне в тишина. Всички гледат Ярослав.

„Е, супер — мисли Малагеш. — Сдобихме се с поредния протест.“

— Нямате право да ни причинявате тези неща — казва Ярослав. — Сваляте произведения на изкуството от фасадите на нашите обществени сгради, разграбвате библиотеките ни, арестувате хора, задето са споменали едно име…

— Не сме се събрали тук — казва Джиндаш, — за да дебатираме закона или историята.

— Напротив! Световните регулации ни лишават от собствената ни история! Аз… аз никога преди не бях виждал този символ, който ни показахте, знака на… на…

— На едно от вашите Божества — казва Джиндаш. — Аханас.

Малагеш поглежда към двама от градските старейшини, местната версия на градски съветници на изборна длъжност. И двамата гледат Джиндаш със студена ярост.

— Да! — казва Ярослав. — И никога не ми е било позволено да видя знака ѝ! А тя е била наша богиня! Наша!

Тълпата обръща поглед към приставите, сякаш очаква всеки момент да се втурнат и да посекат Ярослав на място.

— Мислех, че ще правите възражение — казва Труни.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Вели мне жить
Вели мне жить

Свой единственный, но широко известный во всём мире роман «Вели мне жить», знаменитая американская поэтесса Хильда Дулитл (1886–1961) писала на протяжении всей своей жизни. Однако русский читатель, впервые открыв перевод «мадригала» (таково авторское определение жанра), с удивлением узнает героев, знакомых ему по много раз издававшейся у нас книге Ричарда Олдингтона «Смерть героя». То же время, те же события, судьба молодого поколения, получившего название «потерянного», но только — с иной, женской точки зрения.О романе:Мне посчастливилось видеть прекрасное вместе с X. Д. — это совершенно уникальный опыт. Человек бескомпромиссный и притом совершенно непредвзятый в вопросах искусства, она обладает гениальным даром вживания в предмет. Она всегда настроена на высокую волну и никогда не тратится на соображения низшего порядка, не ищет в шедеврах изъяна. Она ловит с полуслова, откликается так стремительно, сопереживает настроению художника с такой силой, что произведение искусства преображается на твоих глазах… Поэзия X. Д. — это выражение страстного созерцания красоты…Ричард Олдингтон «Жить ради жизни» (1941 г.)Самое поразительное качество поэзии X. Д. — её стихийность… Она воплощает собой гибкий, строптивый, феерический дух природы, для которого человеческое начало — лишь одна из ипостасей. Поэзия её сродни мировосприятию наших исконных предков-индейцев, нежели елизаветинских или викторианских поэтов… Привычка быть в тени уберегла X. Д. от вредной публичности, особенно на первом этапе творчества. Поэтому в её послужном списке нет раздела «Произведения ранних лет»: с самых первых шагов она заявила о себе как сложившийся зрелый поэт.Хэрриет Монро «Поэты и их творчество» (1926 г.)Я счастлив и горд тем, что мои скромные поэтические опусы снова стоят рядом с поэзией X. Д. — нашей благосклонной Музы, нашей путеводной звезды, вершины наших творческих порывов… Когда-то мы безоговорочно нарекли её этими званиями, и сегодня она соответствует им как никогда!Форд Мэдокс Форд «Предисловие к Антологии имажизма» (1930 г.)

Хильда Дулитл

Проза / Классическая проза