Читаем Град на стълби полностью

Разбира се, чудото можело да се използва и за други, не толкова приятни цели. Преди две години на Шара ѝ трябваха почти три месеца да разкрие случай с изтичане на документи в Аханаштан. Виновни се оказаха трима търговски аташета и ако единият от тях не бе прекалявал с одеколона — защото Шкафът на Парнези залъгва очите, но не и носа, — Зигруд едва ли щеше да го хване. Но все пак го хвана и ситуацията загрубя… Макар че онзи тип доста бързо разкри имената на съучастниците си.

— Притесних се, че чудото може да е станало популярно след Аханаштан — казва Шара. — Случи ли се нещо такова… би било катастрофа. Но щом не е Парнези… Сигурен ли си, че е изчезнал?

— Мога да намирам хора — казва Зигруд с неумолима, безразлична самоувереност. — Онзи не го намерих.

— Да е вадил парче сребрист плат? Казват, че Скалпът на Юков имал подобен ефект… Но пък никой не е виждал парче от него вече четирийсет години. Според описанията прилича на сребрист плат.

— Догадките ти заобикалят по-големия проблем — казва Зигруд. — Дори да беше невидим, онзи тип пак щеше да падне няколко етажа и да се пребие.

— О. Прав си.

— Нищо не видях. Обиколих улиците наоколо. Няколко пъти. Задавах въпроси. Нищо не открих. Но…

— Но какво?

— Имаше един миг… за миг изпитах усещането, че не се намирам там, където съм.

— Това пък какво означава?

— Не знам — признава Зигруд. — Беше все едно съм на някакво място… на по-старо място. Видях сгради, които всъщност не бяха там.

— Какви сгради?

Зигруд свива рамене.

— Няма думи за онова, което видях.

Шара побутва очилата на носа си. Разказът на Зигруд не вещае нищо добро.

— Някакъв напредък? — пита Зигруд и кимва към няколкото лампи на бюрото и купищата хартия. — Виждам, че си изпила колко… три кани чай. Значи новините или са много добри, или много лоши.

— И двете, точно като при теб. Съобщението е за личен сейф, депозитна кутия в банка. Въпросът е как да се доберем до съдържанието.

— Няма да ме пратиш да обирам банка, нали?

— Морето да не дава, не! — възкликва Шара. — Представям си заглавията… — „И труповете…“ — добавя наум.

— Няма ли конци, които да дръпнеш?

— Конци?

— Нали си дипломат — казва Зигруд. — Градските старейшини са повече или по-малко марионетки, нали? Не можеш ли да използваш тях?

— В много малка степен. Бих могла да ги принудя, може би, освен ако кутията не е под наблюдение. А по всичко личи, че Пангуи е бил наблюдаван много сериозно. Занимавал се е с неща, които… за които не съм и подозирала. Явно не ми е казал цялата истина. — Вдига поглед към Зигруд. — Дори не съм сигурна, че е редно да го споделям с теб. Но ако искаш, ще ти кажа.

Зигруд свива рамене.

— Откровено казано, не ме интересува много.

Шара не си прави труд да крие облекчението си. Едно от най-ценните качества на нейния „секретар“ е липсата му на интерес към светлосенките. Зигруд е чук в свят от пирони, знае го и друго не му трябва.

— Добре — казва Шара. — Предпочитам да не се знае, че проявяваме необичаен интерес към изследванията на Пангуи. Да разберат, че ние не знаем какво е знаел Пангуи, би било… Ами… Лоша идея. Трябва да подходим деликатно към проблема. Само дето още не знам как.

— И какво ще правим сега?

Шара не знае какво да отговори, но после бавно осъзнава, че през цялата нощ е обмисляла стратегия, просто не си е давала сметка, че го прави.

Сърцето ѝ се свива при мисълта за правилното решение, но едновременно с това е сигурна, че ще сработи и че би била пълна глупачка, ако не се възползва.

— Е — казва тя. — Имаме нещо. Кой от нашите в министерството разбира от финанси?

— Финанси?

— Да. И по-конкретно от банки.

Зигруд свива рамене.

— Май чух, че Йонджи още е там.

Шара си записва името.

— Ще свърши работа. Трябва да се свържа с него и да проверя дали… макар да мисля, че съм права. Но предпочитам и той да потвърди как точно стоят нещата от финансова гледна точка.

— Значи все така сме сами? Само ние двамата срещу цял Баликов?

Шара слага точка на кратката бележка.

— Хм. Не. Едва ли ще се справим без чужда помощ. Започни да се оглеждаш. Вероятно ще трябва да наемем неколцина. Не бива да знаят, че това има нещо общо с министерството. Но ти знаеш как да се оправяш с наемници.

— Колко сме склонни да им платим?

Шара му казва.

— Ето затова ти се струва, че умея да се оправям с наемници — казва той.

— Браво. Още нещо. Имаш ли някакво официално облекло, като за прием?

Зигруд махва лениво към опръсканите си с кал ботуши и потъмнялата от смог риза.

— Защо — пита, — тези не стават ли?



Вече се зазорява, а Шара чака съня и си спомня…

Беше към средата на връзката им, макар че тогава нито тя, нито Воханес го знаеха. Заварила го бе да седи под едно дърво и да гледа как гребният отбор тренира в река Камарда край академията. Момичетата от женския отбор тъкмо бяха спуснали лодката си на вода и се качваха в нея. Шара седна в скута на Воханес, както правеше често, и усети нещо твърдо да се притиска в долната част на гърба ѝ.

— Да се тревожа ли? — попита тя.

— За какво?

— А ти как мислиш?

— Когато съм навън, изобщо не мисля, скъпа, или поне се опитвам. Мисленето обикновено скапва нещата.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Вели мне жить
Вели мне жить

Свой единственный, но широко известный во всём мире роман «Вели мне жить», знаменитая американская поэтесса Хильда Дулитл (1886–1961) писала на протяжении всей своей жизни. Однако русский читатель, впервые открыв перевод «мадригала» (таково авторское определение жанра), с удивлением узнает героев, знакомых ему по много раз издававшейся у нас книге Ричарда Олдингтона «Смерть героя». То же время, те же события, судьба молодого поколения, получившего название «потерянного», но только — с иной, женской точки зрения.О романе:Мне посчастливилось видеть прекрасное вместе с X. Д. — это совершенно уникальный опыт. Человек бескомпромиссный и притом совершенно непредвзятый в вопросах искусства, она обладает гениальным даром вживания в предмет. Она всегда настроена на высокую волну и никогда не тратится на соображения низшего порядка, не ищет в шедеврах изъяна. Она ловит с полуслова, откликается так стремительно, сопереживает настроению художника с такой силой, что произведение искусства преображается на твоих глазах… Поэзия X. Д. — это выражение страстного созерцания красоты…Ричард Олдингтон «Жить ради жизни» (1941 г.)Самое поразительное качество поэзии X. Д. — её стихийность… Она воплощает собой гибкий, строптивый, феерический дух природы, для которого человеческое начало — лишь одна из ипостасей. Поэзия её сродни мировосприятию наших исконных предков-индейцев, нежели елизаветинских или викторианских поэтов… Привычка быть в тени уберегла X. Д. от вредной публичности, особенно на первом этапе творчества. Поэтому в её послужном списке нет раздела «Произведения ранних лет»: с самых первых шагов она заявила о себе как сложившийся зрелый поэт.Хэрриет Монро «Поэты и их творчество» (1926 г.)Я счастлив и горд тем, что мои скромные поэтические опусы снова стоят рядом с поэзией X. Д. — нашей благосклонной Музы, нашей путеводной звезды, вершины наших творческих порывов… Когда-то мы безоговорочно нарекли её этими званиями, и сегодня она соответствует им как никогда!Форд Мэдокс Форд «Предисловие к Антологии имажизма» (1930 г.)

Хильда Дулитл

Проза / Классическая проза