Градът на златната сянка

!Ксабу се приближи към най-близкото кротко проблясващо устройство.

— А това вероятно са репрезентации на продуктите, които продава тази компания?

— На някои от тях. Можем да променим програмата и да видим само нещата, от които се интересуваме, да плуват пред нас. Можем също да елиминираме и залата и да ги видим само като текст, с описания и цени. Боя се, че точно това имам намерение да направя.

!Ксабу се изкиска.

— Човек, който живее до вира, не сънува, че е жаден.

— Поредната поговорка на твоите хора?

— На баща ми — той протегна ръка към един от комуникаторите — тънък правоъгълник, достатъчно малък, за да се побере в симулираната му длан. — Може ли да го взема?

— Да, но ще го усетиш толкова реално, колкото ти позволи собственото ти оборудване. Страхувам се, че нашите симове са доста елементарни.

!Ксабу го повъртя в ръцете си.

— Усещам тежестта му. Доста впечатляващо. Вижте отражението върху екрана. Предполагам, че и той не е по-реален от водата, която създадохте през първия ми ден в симулация.

— Все пак някой е изгубил повече време да го изработи, отколкото аз отделих за онзи гьол.

— Добър ден, граждани — привлекателна чернокожа жена, няколко години по-млада от Рени, се появи до тях. !Ксабу се смути и тя се усмихна. — Интересувате ли се от персонални устройства за достъп?

— Днес само разглеждаме, благодаря — Рени огледа идеалните току-що изгладени ръбове на панталона й и безупречните й бели зъби. — Моят приятел…

— Вие гражданин ли сте или кукла? — попита !Ксабу.

Жената се обърна към него.

— Аз съм конструкт тип Е — отвърна тя все така сърдечно и учтиво, както при поздрава, — отговарящ на всички изисквания на ООН за търговска дейност. Ако искате да работите с гражданин, с удоволствие веднага ще извикам такъв. Ако имате оплаквания от моето изпълнение, моля да дадете знак и ще бъдете свързани с…

— Не, не — обади се Рени. — Излишно е. Приятелят ми е за първи път на алеята „Ламбда“ и просто беше любопитен.

На Рени й се стори, че усмивката й стана малко по-скована. „Що за глупост — помисли си тя — да се програмира кукла с нараними чувства.“

— Радвам се, че имах възможност да отговоря на въпросите ви. Има ли още нещо, което да ви интересува за това или за някое друго от отличните изделия на „Критапонг електроникс“?

Заради някакво неясно чувство за вина помоли продавачката — продавачката кукла, напомни си тя, просто част от код — да им демонстрира комуникатора.

— „Фрийханд“ е последното поколение портативни единици за достъп до данни — започна куклата — с най-прецизното гласово разпознаване измежду всички комуникатори на тази цена. Той позволява препрограмирането на стотици различни задачи за деня, фино телефонно филтриране и много други екстри, благодарение на които „Критапонг“ е азиатският лидер в потребителските обработващи данни изделия…

Докато куклата описваше на !Ксабу особеностите на гласово разпознаване, Рени се чудеше дали е съвпадение, че конкретният търговец се появи като чернокожа жена, или пък я бяха изпратили специално, за да отговаря на нейния мрежов индекс и адрес.

След няколко минути двамата отново излязоха на симулираната улица.

— Просто за твоя информация — каза тя, — не е твърде учтиво да питаш хората дали са граждани или не. И в случай, че специално не поръчаш живо човешко същество, повечето от продавачите ще са кукли.

— Но вие нали казахте, че по закон…

— По закон е така. Но общуването е деликатна работа. Ако разговаряш с гражданин и му зададеш този въпрос, това е намек, че той е… достатъчно досаден или достатъчно неинтересен, за да бъде изкуствен.

— Аха. Значи човек би трябвало да попита само ако е достатъчно сигурен, че въпросното лице е кукла.

— Или ако наистина, ама наистина е необходимо да знаеш.

— А какво може да породи такава необходимост?

Рени се усмихна.

— Ами ако се влюбиш в някого, когото си срещнал тук, например. Хайде да намерим къде да поседнем.

!Ксабу въздъхна и се изправи. Сивият му сим се беше отпуснал в стола.

— Все още толкова неща не разбирам. Все още сме… на… алеята, нали?

— Да. Това е един от главните й площади.

— И какво бихме могли да направим тук? Не можем да ядем, не можем да пием.

— Като начало — да си починем. ВР понякога е като шофиране на дълго разстояние — не вършиш кой знае какво, но все пак се уморяваш.

Както кръвта тече еднакво червена и мокра по всички артерии, така и тълпите по претъпканите улици на алея „Ламбда“ си приличаха в неизчерпаемото си многообразие. Тези, които се носеха, крачеха или се влачеха покрай кафене „Буйе“, не се различаваха от онези, които Рени и !Ксабу бяха видели при появата си в търговския сектор или по улиците на зоната с електроника. Повечето обикновени симове, най-вече представители на по-редките посетители, често спираха да полюбопитстват. Други, по-детайлни симове, целите в ярки цветове и придвижващи се на групи сякаш се бяха приготвили за купон. Трети бяха навлекли изискани тоалети, все едно че се намираха в най-елегантните квартали на Вътрешния периметър — симове като красиви млади богове — и навсякъде, откъдето минеха, подире им се извръщаха виртуални глави.