Градът на златната сянка

Отново докосна лицето на Стивън. Искаше да вярва, че някъде дълбоко вътре в това безчувствено тяло той я усещаше и чуваше — дори и през двата карантинни слоя.

— Нося ти книга, Стивън. Този път не от любимите ми, а от твоите любими.

Усмихна се тъжно. Постоянно се опитваше да го накара да чете за Африка — приказки, история, легенди от смесеното племенно наследство на семейството им. Искаше да се гордее с това наследство в един свят, където подобни отживелици светкавично изчезваха, унищожавани от неумолимия, леден полъх на културата на първия свят. Но Стивън така и не разви вкус в тази посока.

Прелисти комуникатора си, след което уголеми буквите, за да ги вижда със замрежения си поглед. Изтри илюстрациите. Не искаше да ги вижда, а Стивън не можеше.

— „Детективи в мрежата“ — каза тя и започна да чете:

— Хиперблокът на Малибу е напълно запечатан — извика Маскър, излитайки през вратата, оставил скимборда си изключен в другата стая без обичайния надзор. Зингрей 220 освободи няколко други борда, докато се опитваше да се намести обратно на стойката. Маскър не обърна внимание на тупурдията, обезпокоен от новините. — Ония имат страхотни опознаватели на всеки енергиен поток.

— Това са някакви гадни навици! — каза Скууп. Остави холокомуникатора си да увисне във въздуха и се обърна към възбудения си приятел. — Искам да кажа, че ще имаме големи неприятности — гарантирам!…

— Поне да беше отишъл да го видиш!

Дългия Джоузеф прикри главата си с ръце, сякаш да се предпази от шума.

— Нали ходих?

— Два пъти! Точно два пъти — в деня, след като го вкараха там и когато лекарката те извика за разговор.

— Какво още искаш? Той е болен. Да не мислиш, че ще ходя там всеки ден като теб да го гледам? Той все още е болен. И всеки ден да ходим, това няма да го оправи.

Рени кипна. Как може да е такова чудовище?

— Той е твой син, татко. И е още дете. Съвсем сам в тази болница…

— И не разбира нищо! Отидох и говорих с него, но не разбира нищо. Каква полза от твоето постоянно бръщолевене…? Че и книги да му четеш!

— Защото глас на близък човек може да му помогне да върне. — Тя млъкна и се помоли на Бога на доверчивото й детство да й даде сила — по-ласкав от всеки друг, който би могъл да й вдъхне надежда. — И може би именно твоя глас най-много иска да чуе, татко. Така каза лекарката.

Погледът му стана лукав и очите му зашариха, сякаш търсеха изход да избяга.

— Какви са пък тези глупости?

— Вие се скарахте. Ти му беше ядосан — каза му да не се прибира. Сега с него е станало нещо и може би някъде дълбоко в себе си, като на сън, той се страхува да се прибере. Може би си мисли, че си му сърдит и затова стои надалеч.

Дългия Джоузеф скочи от канапето уплашен, но се опита да го прикрие с ругатни.

— Това е… забранявам ти да разговаряш с мен по този начин, момиче, и никой доктор не говори с мен така за моите си работи. — Тръгна тежко към кухнята и започна да отваря шкафовете.

— Пълна лудост. Да се страхува от мен! Исках просто да му дам урок. Дори не посегнах.

— Няма да намериш.

Блъскането на вратите спря.

— Какво?

— Няма да намериш. Не съм ти купила вино.

— Не ми казвай какво да търся!

— Добре. Прави, каквото искаш!

Болеше я глава и беше толкова изморена, че не искаше да мръдне от креслото поне до утре сутринта. Заедно с ходенето на работа, пътуването с влака и посещенията при Стивън прекарваше най-малко четиринайсет часа навън. И това ми било информационен век — непрекъснато се налагаше да отидеш някъде, да се срещнеш с някого и то обикновено с изтръпнали от болка крака, защото проклетите влакове не се движеха. Кибервекът. Каква гадост.

Дългия Джоузеф пак изникна в дневната.

— Излизам. Един мъж заслужава малко спокойствие.

Рени реши да направи последен опит.

— Виж, татко каквото и да си мислиш, ще бъде добре Стивън да чуе гласа ти. Ела с мен да го видим.

Той вдигна ръка като че ли да замахне към някого, след което затисна очи и дълго остана така. Когато я свали, лицето му изразяваше пълно отчаяние.

— Да отида — каза дрезгаво. — Значи да отида и да гледам как синът ми умира.

Рени го гледаше слисана.

— Той не умира!