Грей

Анален фистинг

— Каза без фистинг. Имаш ли други възражения? — питам.

Тя преглъща.

— Аналният секс… май няма да ми хареса. Не го проумявам.

— Ще се съглася за фистинга, но наистина искам дупето ти, Анастейжа.

Тя си поема рязко дъх и ме поглежда.

— Е, можем да изчакаме. Освен това не е нещо, с което можем да се захванем веднага. — Не мога да сдържа усмивката си. — Това твое дупе има нужда от подготовка.

— Подготовка? — кокори се тя.

— Внимателна подготовка, да. Аналният секс може да е много приятен, повярвай ми. Но ако опитаме и не ти хареса, няма да повторим. — Забавлявам се с шокираното ѝ изражение.

— Правил ли си го?

— Да.

— С мъж?

— Не, никога не съм правил секс с мъж. Не влиза в интересите ми.

— Госпожа Робинсън?

— Да. — И широките ѝ гумени колани.

Ана се мръщи и аз минавам бързо нататък, преди да ми зададе друг подобен въпрос.

— И… поглъщането на сперма. Тук имаш шестица. — Очаквам да ми се усмихне, но тя ме наблюдава напрегнато, сякаш ме вижда в нова светлина. Струва ми се, че всяко споменаване на госпожа Робинсън я вади от релсите, а този път допринесе и споменаването на аналния секс. О, миличка, аз бях напълно подчинен на Елена. Тя правеше с мен каквото пожелае. А пък на мен ми доставяше удоволствие.

— Е? По тази точка всичко наред ли е? — питам в опит да я върна към настоящето. Тя кима и допива шампанското.

— Още? — питам.

„Спокойно, Грей, искаш да ѝ се замае главата, не да я напиеш“.

— Още — прошепва тя.

Допълвам чашата ѝ и се връщам към списъка.

— Секс играчки?

Дали Подчинената желае да използва:

Вибратори

Анални вибратори или разширители

Дилдо пениси

Други вагинални/анални играчки

— Тези анални вибратори или каквото е там… Това какво е? Каквото пише на опаковката ли? — мръщи се тя.

— Да. И пак ще се върна към аналния секс. Подготовка.

— Аха… а какво има в „други вагинални и анални играчки“?

— Топчета, яйца. Всякакви такива.

— Яйца? — Тя покрива устата си с ръка, без да крие колко е шокирана.

— Не, не са истински яйца — смея се аз.

— Така се радвам, че успявам да те разсмея и ме намираш за забавна. — Обидата в гласа ѝ ме отрезвява.

— Извинявам се. Госпожице Стийл, моля, приемете извиненията ми.

„Мама му стара, Грей. Дръж се по-внимателно с нея“.

— Проблем с играчките?

— Не — сопва се тя.

Мамка му. Сега пък се цупи.

— Съжалявам, Анастейжа. Наистина съжалявам. Повярвай ми. Не исках да прозвучи така. Просто никога не съм водил подобен разговор с толкова подробности. Ти си толкова неопитна. Наистина съжалявам.

Тя е нацупена и отпива нова глътка шампанско.

— Така. Връзване — казвам и се връщаме към списъка.

Дали Подчинената желае:

Да бъде връзвана с въже

Да бъде връзвана с лента

Да бъде връзвана с кожени белезници/метални белезници/окови

Други накрайници

— Е?

— Добре — прошепва тя и продължава да чете.

Дали Подчинената желае да бъде връзвана:

С ръцете отпред

С китки, вързани около глезените

През глезените

През лактите към неподвижни предмети и други

С ръце зад гърба

Към разтегателна летва

През коленете

Окачване към метална решетка

 

Дали Подчинената е съгласна да ѝ бъдат връзвани очите?

 

Дали Подчинената е съгласна да бъде връзвана през устата?

— Говорихме за окачването и ако искаш, можем да го сложим към категоричните ограничения. За това се изисква много време, а аз ще те имам само за малко. Има ли друго?

— Не ми се смей, моля те, но какъв е този лост за разтягане?

— Обещах да не се смея, извиних се два пъти. Не ме карай да го правя пак.

„Не обръщай внимание на реакцията ѝ, Грей. Продължавай“.

— Това е летва, на която има окачени белезници за ръцете и/ или краката. Забавни са.

— Добре… Това, дето трябва да ми връзваш устата. Притеснявам се, че няма да мога да дишам.

— Повярвай ми, аз ще се притеснявам повече дали дишаш добре. Не искам да те душа. — Не си падам по душенето.

— И как ще използвам ключовите думи, ако не мога да говоря? — пита тя.

— Първо, надявам се никога да не се наложи да ги ползваш. Но ако устата ти е вързана, ще използваме сигнали с ръце.

— Притеснявам се от това с устата.

— Добре, ще го отбележа.

Тя ме поглежда сякаш е разкрила загадката на сфинкса.

— Ти обичаш да връзваш подчинените си, за да не те докосват, нали?

— Да. Това е една от причините.

— Затова ли ми върза ръцете?

— Да.

— И не искаш да говориш за това?

— Не искам.

„Няма да говоря по този въпрос с теб, Ана. Просто се откажи“.