Грей

— Не бива да е така. Прекалено много мислиш за всичко. Не бива да се обвиняваш в някакво морално престъпление едва ли не, не и ако го базираш на мнението на другите хора. Не пилей енергията си. И всичко това е защото имаш възражения по уговорката. Това е съвсем нормално. Не си наясно със себе си с какво се захващаш и това те плаши.

На прелестното ѝ лице се изписва безпокойство.

— Не мисли. В теб няма нищо евтино, Анастейжа. Не искам никога да си го помисляш отново. Аз просто купих едни стари книги, с надеждата, че те биха означавали нещо за теб. Това е.

Тя примигва няколко пъти и остава загледана в пакета, очевидно се колебае.

„Задръж ги, Ана, за теб са“.

— Хайде да пийнем шампанско! — шепна аз и тя ме награждава с полуусмивка.

— Ето, така вече е по-добре.

Отварям шампанското и наливам в изящните чашки, които е поставила пред мен.

— Розово е. — Тя е изненадана, а на мен сърце не ми дава да ѝ кажа защо съм избрал розово.

— „Боланже Ла Гран Ане Розе“ 1999 година. Изключително добра реколта.

— В чаши за чай — усмихва се широко тя. Усмивката ѝ е заразна.

— Да, в чаши за чай. Честито, Анастейжа!

Чукваме се и аз отпивам. Има чудесен вкус, но това го знаем.

— Благодаря. — Тя вдига чашата към устните си и отпива бърза глътка. — Ще прегледаме ли ограниченията?

— Винаги така нетърпелива. — Поемам ръката ѝ и я отвеждам към канапето — едно от малкото останали неща в хола. Сядаме, обградени от кашони.

— Баща ти е много затворен човек.

— Успя обаче да му влезеш под кожата.

Смея се.

— Само защото умея да ловя риба.

— Откъде разбра, че обича да лови риба?

— Ти ми каза. Когато ходихме да пием кафе след снимките.

— Вярно ли? — Тя отпива отново и затваря очи, наслаждава се на вкуса. Отваря ги отново, готова със следващия въпрос. — Опита ли виното на коктейла?

— Кофти беше — мръщя се аз.

— Когато го опитах, се сетих за теб. Откъде знаеш толкова много за вината?

— Не, Анастейжа, не знам много за вината, знам какво харесвам. — „Харесвам теб“. — Искаш ли още? — Кимам към бутилката на масата.

— Да.

Донасям шампанското и доливам в чашата ѝ. Тя ме поглежда подозрително. Знае, че се опитвам да я размекна с алкохол.

— Изглежда доста празно тук. Готова ли си за преместването? — питам аз, за да я разсея.

— Почти.

— На работа ли си утре?

— Да. Последният ми ден в „Клейтън“.

— Бих ти помогнал с местенето, но обещах на сестра ми да я посрещна на летището. Мия каца от Париж в ранния следобед в събота. Утре сутринта тръгвам към Сиатъл. Но доколкото разбрах, Елиът ще ви помогне.

— Да, Кейт е много ентусиазирана.

Изненадан съм, че Елиът все още проявява интерес към приятелката на Ана — това не е обичайният му начин на действие.

— Да, Кейт и Елиът. Кой би предположил! — Връзката им усложнява нещата. Гласът на мама отеква в главата ми: „Доведи Анастейжа“.

— И какво ще работиш в Сиатъл? — питам аз.

— Имам две интервюта за стажантски позиции.

— И кога щеше да ми кажеш за това?

— Ето, казвам ти сега — отвръща тя.

— Къде са позициите? — питам недоволно.

— В две издателски къщи.

— С това ли искаш да се занимаваш? Да работиш в издателския бизнес?

Тя кима, макар че не е склонна да говори по този въпрос.

— Е? — настоявам аз.

— Какво?

— Не се прави на глупава, Анастейжа. Кои са издателските къщи? — Прехвърлям наум издателствата в Сиатъл, които знам. Четири са… поне така мисля.

— Малки издателства — шикалкави тя.

— Защо не искаш да знам кои са?

— За да не упражниш влиянието си — тросва се тя.

Това пък какво означава? Мръщя се.

— Не се прави на глупав — срязва ме тя и очите ѝ блестят весело.

— Глупав? — избухвам в смях. — Аз? И ще ми разправяш, че никога не предизвикваш никого. Пий и да сядаме да обсъждаме тези ограничения.

Клепките ѝ трепкат, тя си поема накъсано дъх и изпива чашата до дъно. Наистина е нервна. Предлагам ѝ още шампанско за кураж.

— Да — отвръща тя.

Задържам бутилката в ръка.

— Яла ли си нещо?

— Да, три ястия с Рей — отвръща раздразнено тя и извърта очи.

„О, Ана. Най-сетне ще мога да направя нещо с този неприятен навик“.

Навеждам се напред, стискам брадичката ѝ и я поглеждам ядосано.

— Следващия път, когато ми направиш тази физиономия, ще те сложа по корем върху коленете си.

— О! — Тя ме поглежда шокирана, но и малко заинтригувана.

— О. Почва се, Анастейжа.

С хищническа усмивка пълня чашата ѝ и тя отпива дълга глътка.

— Така, вече успях ли да прикова вниманието ти?

Тя кима.

— Отговори ми.

— Да… успя да приковеш вниманието ми — отвръща тя с усмивка на разкаяние.

— Добре. — Вадя от сакото имейла ѝ и Приложение 3 от договора. — И така, сексуални дейности. Минахме повечето от това. — Тя се премества по-близо до мен и започва да чете списъка.

ПРИЛОЖЕНИЕ 3

 

ДИСКУСИОННИ ОГРАНИЧЕНИЯ и ЛИМИТИ

Страните следва да обсъдят:

Дали Подчинената желае да участва в следните дейности:

Мастурбация

Кунилингус

Фелацио

Поглъщане на сперма

Вагинална пенетрация

Вагинален фистинг

Анална пенетрация