Ана иска „повече“. Въздишам тежко и прокарвам пръсти през косата си. Всички искат повече. Всички до една. Какво да направя по този въпрос? Онези, които влязоха в кафенето — двамата с Ана правихме същото. Ядохме заедно в два ресторанта и беше… забавно. Може пък да опитам. Все пак тя ми дава толкова много. Разхлабвам си вратовръзката.
Щом се връщам в стаята, се събличам, слагам си анцуга и се отправям за бърза тренировка във фитнеса. Задължителното любезно държане почти е изчерпало търпението ми и имам нужда да изхабя част от излишната енергия.
Освен това трябва да помисля още малко.
Къпя се, обличам се и сядам пред лаптопа. Рос звъни през Уебекс и говорим цели четирийсет минути. Обсъждаме всички въпроси, които е набелязала, включително предложението от Тайван и Дарфур. Цената за спускане от самолет е зашеметяваща, но пък е по-безопасно за всички. Давам ѝ картбланш да действа. Сега остава да чакаме пратката да пристигне в Ротердам.
— Запозната съм с „Кавана Мидиа“. Според мен и Барни трябва да присъства на срещата — предлага Рос.
— Щом така си преценила. Кажи на Андреа.
— Добре. Как мина церемонията по връчването на дипломите?
— Добре. Неочаквано.
„Ана се съгласи да бъде моя“.
— Неочаквано добре ли?
— Да.
Рос ме наблюдава от екрана, заинтригувана, но аз не ѝ казвам нищо повече.
— Андреа ми каза, че утре се връщаш в Сиатъл.
— Да, вечерта съм на благотворително събитие.
— Дано „сливането“ е протекло успешно.
— На този етап е добре, Рос.
Тя се подсмихва.
— Радвам се. Чака ме друга среща, така че, ако няма друго, ти казвам довиждане.
— Довиждане. — Изключвам Уебекс и се прехвърлям на имейлите, насочвам вниманието си към вечерта.
И като си помисля, че тази сутрин бях убеден, че всичко между нас е приключило.
„Господи, Грей. Трябва да се стегнеш!“ Флин страшно ще се изкефи.
Част от причината беше, че тя не си бе взела телефона. Може би има нужда от средство за комуникация, на което може да се разчита.
След като го изпращам, вземам най-новия „Форбс“ и започвам да чета.
В шест и трийсет все още няма отговор от Ана, затова решавам, че все още забавлява кроткия ненатрапчив Рей Стийл. При положение, че нямат роднинска връзка, двамата си приличат удивително много.
Поръчвам ризото с морски дарове от румсървиса и докато чакам, прочитам още малко от книгата.
Грейс ми звъни, докато чета.
— Крисчън, миличък.
— Здравей, мамо.
— Мия свърза ли се с теб?
— Да, имам номера на полета ѝ. Ще я взема.
— Супер. Нали ще дойдеш на вечеря в събота?
— Разбира се.
— В неделя Елиът ще доведе приятелката си Кейт на вечеря. Ти искаш ли да дойдеш? Можеш да вземеш и Анастейжа.
Значи за това е говорила Кавана днес.
Опитвам се да спечеля време.
— Ще проверя дали е свободна.
— Да ми кажеш. Много ще ми бъде приятно, ако се съберем цялото семейство.
Извивам очи.
— Както кажеш, мамо.
— Точно така, миличък. До събота.
Тя затваря.
Докато обмислям, пристига имейл.
О, не, миличка! Не и с тази кола! Плановете ми си идват на мястото.