i ea1403da12425be3

Усещането за Лиса ме извести чрез връзката ни, затова появяването й няколко секунди

след това не беше изненада. Новините се разпространяваха бързо, въпреки че все още

не знаеше детайлите. С Ейдриън й помахахме. Тя беше толкова втрещена, колкото

бяхме и ние.

- Как са могли да го направяг? – попита тя.

- Прекалено са изплашени, че някой може да ги накара да се учат как да се защитават

сами. Последователите на Таша ставаха все по-гласовити.

Лиса поклати глава.

- Не, не е само това. Имам предвид. . . защо изобщо са на събрание? Би трябвало да сме

в траур заради случилото се онзи ден. Целият Дворец, не само части от него. Един от

членовете на Съвета дори умря! Не можаха ли да изчакат погребенията? – в ума й

можех да видя спомени от тази вечер, когато Присила беше умряла пред очите на й.

- Но е лесно заменима – каза нов глас. Кристиан се беше присъединил, а Лиса пристъпи

няколко крачки назад, все още раздразнена заради Мия. – И сега всъщност е

перфектното време. Хората, които са искали това, е трябвало да грабнат шанса си.

Всеки път, когато има голяма битка със стригоите, всички се панират. Страхът ще

накара много хора да се присъединят към това решение. И ако някой от членовете на

Съвета са били нерешителни преди това, битката може би ги е насочила.

Това беше доста мъдро от страна на Кристиан, а Лиса беше впечатлена, въпреки не

особено приятните си чувства към него в момента. Говорителят на Съвета най-накрая

успя да надвика крясъците на останалите. Чудех се дали щяха да спрат да викат, ако

Татяна сама започнеше да им вика и казва да млъкнат. Но не. Това вероятно беше под

достойнството й. Тя все още стоеше там спокойна, сякаш нищо необикновено не се

случваше.

Въпреки всичко, отне няколко момента на всички, за да се успокоят и да седнат по

местата си. Приятелите ми и аз бързо заехме първите, които намерихме. При най-

накрая постигнати спокойствие и тишина, измореният говорител даде думата на

кралицата.

Като се усмихваше широко на събралите се, тя се обърна към тях с много властен тон.

- Искаме да благодарим на всички, че дойдоха днес и изразиха своите. . . мнения. Знам, че някои са все още несигурни относно това решение, но законът на мороите беше

спазен – закони, които съществуват от векове. Ще свикаме ново събрание скоро, за да

разберем какво имате да кажете по цивилизован начин, – нещо ми подсказваше, че това

беше напразно. Хората можеха да си говорят каквото искат; тя просто нямаше да слуша.

- Това решение... тази присъда – ще е в полза на мороите. Пазителите ни вече са толкова

добри, – тя кимна решително към пазителите, стоящи мирно до стените в залата. Бяха с

типичните си неутрални изражения, но предполагах, че като мен вероятно искат да

пребият половината членове на Съвета. – Те са толкова идеални, че всъщност ще обучат

учениците си да защитават от ранна възраст. Всички ще сме защитени от такива

трагедии като тази, която се случи наскоро.

Тя наведе главата си за момент, което вероятно е било знак на траур. Спомних си

вечерта, когато тя самата се беше задавила при споменаването на Присила. Дали това

беше роля? Дали смъртта на най-добрата й приятелка беше удобен начин за Татяна да

наложи собствения си ред? Със сигурност... със сигурност не беше чак толкова

хладнокръвна.

Кралицата отново повдигна главата си и продължи.

- И отново, ние се радваме да чуем мненията ви, въпреки че според собствените ни

закони този въпрос е уреден. Бъдещите ни събрания ще трябва да почакат, докато

премине достатъчно време за раздяла със загиналите.

Тонът и езикът на тялото й показаха, че това наистина беше краят на дискусията. Тогава

нагъл глас наруши тишината в стаята.

Моят глас.

- Е, бих желала да споделя мнението си сега, – в главата ми гласът на Лиса крещеше: Седни, седни! Но вече бях станала, тръгнала към масата на Съвета. Спрях на прилично

разстояние, такова, от което щяха да ме виждат, но не и пазителите да ме хванат. И о, да, виждаха ме. Говорителят почервеня при наглото ми излизане напред.

- Присъствието ви е неуместно и в нарушение на всички протоколи на Съвета! Седнете

веднага, преди да ви изгоним, – той погледна към пазителите сякаш очакваше да

последват думите му веднага. Никой от тях не помръдна. Или не ме смятаха за заплаха, или се чудеха какво щях да направя. И аз също се чудех.

Бавно и деликатно, Татяна отметна косата си назад.

- Смятам, че има толкова много нарушения по протокола, че още едно няма да е от

голямо значение, – тя леко ми се усмихна, което уж трябваше да ни направи приятелки.

- Освен това, пазител Хатауей е едно от най-стойностните ни попълнения. Винаги ми е

интересно да разбера какво има да каже.

Ама тя сериозна ли беше? Беше време да разбера. Отправих думите си към Съвета.

- Това, което сте решили, е напълно крайно и абсолютно безумно, – съобщих, без да

използвам обидни думи. Запазих си ги за по-късно. – Как може някой от вас да стои там

и да мисли, че е добре 16-годишни да рискуват животите си?

- Това са само две години разлика. – каза принца на Тарус. – Все пак не изпращаме 10-

годишни.