i ea1403da12425be3

Глава 22

Не послушах съвета на момчетата да се махна оттам, макар че въпреки това и не

останах точно на предното стъпало. Спрях се до няколко черешови дръвчета, като

осъзнах, че щеше да е само въпрос на време преди събранието да приключи и хората да

се пръснат през вратите. След като изминаха няколко минути и нищо не се случи, аз се

вмъкнах в съзнанието на Лиса и открих, че нещата все още бяха в разгара си. Въпреки

че Татяна два пъти обяви, че събранието е свършило, хората все още стояха там и

спореха в групички.

Таша стоеше в една такава група заедно с Лиса и Ейдриън, като произнасяше една от

страстните си речи, в които я биваше. Таша може и да не беше студена и точна като

Татяна що се отнасяше до политически решения, но наистина имаше някакво силно

чувство за промените в системата и разпознаваше възможностите, когато се появяваха.

Тя беше срещу закона за по-малката възраст. Обучаваше морои да се бият. Нито едно от

двете не стигаше особено далеч, затова тя се вкопчи в следващото най-добро нещо:

Лиса.

- Защо спорим помежду си как е най-добре да убиваме стригоите след като можем да ги

спасяваме? – Таша прегърна Лиса с една ръка, а с другата – Ейдриън, като ги побутна

напред. Лиса все още беше с онова спокойно и уверено изражение, но Ейдриън

изглеждаше готов да изчезне, стига да имаше шанс. – Василиса – на която, между

другото, въобще не е позволено да има право на глас тук, благодарение на този

старомоден закон – ни показа, че стригоите могат да бъдат връщани.

- Това не е доказано, - възкликна един мъж в тълпата.

- Шегувате ли се? – попита една жена до него. – Сестра ми е била с групата, която го

доведе тук. Казва, че той определено е дампир. Та той дори е бил на слънчева светлина!

Таша кимна одобрително към жената.

- И аз бях там. И сега имаме двама, които владеят Духа и са способни да сторят това и с

други стригои.

Колкото и да уважавах Таша, не бях изцяло съгласна с нея в това отношение.

Количеството сила – да не споменаваме пък и усилието при пробождането, - която бе

нужна на Лиса за Дмитрий, беше потресаваща. Дори временно повреди връзката ни.

Това не означаваше, че не можеше да го направи отново. Но и не означаваше, че няма да

поиска да го стори пак. Тя беше достатъчно наивна и състрадателна, че да се хвърли

пред огъня, за да помогне на другите. Но знаех, че колкото повече сила използваше един

владетел на Духа, толкова по-бързо лудостта го застигаше.

А Ейдриън... е, той беше почти безсилен тук. Дори и да искаше да прободе стригой, той

нямаше този тип лечебна сила, която бе нужна за връщането на стригой – поне не и

сега. Не беше ново това, че мороите използваха елементите си по различен начин.

Някои, които владеят огъня като Кристиан, са овладяли самия пламък. Други могат да

използват магията, да речем, само за затопляне на стая. Аналогично Лиса и Ейдриън

имаха различни сили на Духа. Най-големият му лечебен триумх беше поправянето на

фрактура, а тя все още не можеше да се научи да навлиза в сънищата, независимо колко

пъти се упражняваше.

Така че реално погледнато Таша разполагаше само с един владеещ Духа, който е

способен да спаси стригой и този един човек трудно можеше да се справи с толкова

много от тези чудовища. Таша успяваше да осъзнае това малко.

- Съветът не би трябвало да си губи времето със законите за възрастта, - продължи тя. –

Трябва да вложим ресурсите си за откриването на още владетели на Духа и

привличането им към спасяването на стригои. – тя фокусира погледа си върху някого в

тълпата. – Мартин, не превърнаха ли брат ти против волята му? С достатъчно работа

бихме могли да ти го върнем. Жив. Точно какъвто го помниш. Иначе той просто ще

бъде прободен, когато пазителите го открият – и разбира се, през времето преди това ще

убива невинни.

Да, Таша си я биваше. Успяваше добре да опише нещата и почти разплака този тип

Мартин. Тя обаче не спомена хората, които бяха станали стригои по собствено желание.

Лиса, все още застанала до нея, не беше сигурна как възприемаше идеята за армия

спасители на стригои, но осъзнаваше, че това беше част от други планове, които имаше

Таша – включително и този, с който да спечели на Лиса право да гласува.

Таша придаваше важност на способностите и характера на Лиса, като акцентираше на

това, което очевидно беше остарял закон от ера, която никога не бе предвиждала

подобни ситуации. По-натам Таша изтъкна, че пълният Съвет от дванадесетте фамилии

трябва да изпрати съобщение на стригоите навсякъде за единството на мороите.

Не исках да слушам повече. Щях да оставя Таша да овладее политическите си магии и

да говоря с Лиса повече по-късно. Все още бях толкова афектирана от случилото се, когато се разкрещях на Съвета, че не можех да понасям да гледам повече тази стая.

Напуснах ума й и се върнах в своя собствен, като ахнах, когато видях едно лице точно

пред моето.

- Амброуз!

Един от най-добре изглеждащите дампири на света – след Дмитрий, разбира се – ми се

усмихна с бляскава усмивка на кинозвезда.

- Беше застанала така мирно, че реших, че вероятно се опитваш да се правиш на нимфа.

Примигах.

- На какво?

Той посочи черешовите дръвчета.