i ea1403da12425be3

- Духовете на природата. Красиви жени, които се сливат с дърветата.

- Не съм сигурна дали това е комплимент или не, - казах. – Но се радвам, че те виждам

отново.

Амброуз беше изключително странен за нашата култура: мъжки дампир, който не беше

станал нито пазител, нито беше избягал сред хората. Жените дампири обикновено

избираха да не стават пазители, за да се отдадат на семействата си. Именно затова сме

толкова редки. Но мъжете? Те нямаха извинение, доколкото знаеха повечето. Вместо

обаче да се измъкне от позора, Амброуз бе избрал да остане и просто да работи за

мороите по друг начин. Той беше най-вече прислуга – елитен, който сервираше напитки

на важни партита и правеше масажи на кралските дами. Той също така, ако слуховете

бяха истина, обслужваше Татяна във физически аспект. Това беше обаче толкова

зловещо, че веднага реших да го оставя настрана.

- Аз също, - отвърна той. – Но щом не се сливаш с природата, какво правиш?

- Дълга история. Може да се каже, че ме изхвърлиха от събрание на Съвета.

Той изглеждаше впечатлен.

- Буквално ли те изхвърлиха?

- По-скоро извлякоха. Учудена съм, че не съм те виждала наоколо, - замислих се аз. –

Разбира се, аз бях един вид, хмм, разсеяна през последната седмица.

- Така чух, - каза той, като ме погледна съчувствено. – Въпреки че всъщност наистина

ме нямаше. Тази вечер се прибрах.

- Точно навреме за купона – промърморих.

Откровеното изражение на лицето му ми казваше, че още не беше чул за закона за

възрастта.

- Какво правиш сега? – попита. – Това не изглежда като наказание. Свърши ли ти

присъдата?

- Нещо такова. Може да се каже, че сега чакам някого. Тъкмо отивах да се помоткам в

стаята ми.

- Е, ако имаш свободно време, защо на дойдеш да видиш леля Ронда?

- Ронда? – намръщих се. – Не се обиждай, но леля ти никак не ме впечатли със

способностите си последния път.

- Не се обиждам, - рече той весело. – Но тя поразпитваше за теб. И за Василиса. Така че, ако просто ще се мотаеш наоколо без цел...

Поколебах се. Беше прав, че в момента нямаше какво да правя. Бях приклещена без

възможности за решения и с Дмитрий, и със Съвета. И все пак Ронда – моройската му

леля гадателка – не беше някой, когото наистина исках да видя отново. Въпреки бързо

казаните думи, истината беше, че като се върна назад, някои от предсказанията на Ронда

наистина се бяха сбъднали. Просто не ми харесваше кои точно бяха те.

- Добре, - казах, като се опитах да изглеждам отегчена. – Но бързо.

Той отново се усмихна, сякаш можеше да види преструването ми и ме поведе към една

сграда, в която бях ходила само веднъж преди. В нея имаше луксозен салон и спа-

център, който често се посещаваше от кралските особи. Лиса и аз си бяхме направили

маникюр там и докато с Амброуз се отправяхме към мястото на Ронда, почувствах

странно усещане. Маникюр и педикюр... изглеждаха ми като най-тривиалните неща на

света. Но в онзи ден бяха нещо страхотно. С Лиса се бяхме смяли и се бяхме

сближили... точно преди атаката над Академията и разпадането на всичко...

Ронда правеше предсказанията си в една задна стаичка, която беше далеч от

препълнения спа-център. Въпреки занемареното й състояние, тя успяваше да върви

добре с бизнеса и дори си имаше собствена рецепционистка. Е, или поне имаше. Този

път бюрото беше празно и Амброуз ме поведе направо към стаята на Ронда.

Изглеждаше съвсем като преди, сякаш бях в сърце. Всичко беше червено: тапетите,

декорацията и възглавничките, покриващи пода.

Самата Ронда седеше на пода и ядеше купичка йогурт, което изглеждаше ужасно

обикновено за някой, който според слуховете имаше мистични сили. Къдрава черна

коса се спускаше по раменете й, което придаваше още по-голям блясък на златните

обици на ушите й.

- Роуз Хатауей, - каза тя весело, като остави йогурта настрана. – Каква приятна

изненада.

- Не трябваше ли да предвидите, че ще дойда? – попитах сухо.

Устните й се извиха от развеселение.

- Силата ми не е в това.

- Извинявай, че прекъснахме вечерята ти, - каза Амброуз, като величествено сгъна

мускулите си като седна долу. – Но не е лесно да хванеш Роуз.

- Представям си, - рече тя. – Впечатлена съм, че изобщо си успял да я накараш да дойде.

Какво мога да направя за теб днес, Роуз?

Свих рамене и приседнах долу до Амброуз.

- Не знам. Тук съм само защото Амброуз успя да ме убеди да дойда.

- Тя не мисли, че последното ти предсказание е било много добро, - рече той.

- Ей! – погледнах го невинно. – Не казах точно това.

Последния път Лиса и Дмитрий бяха с мен. Картите Таро на Ронда бяха показали Лиса

коронована със сила и светлина – никаква изненада. Ронда бе казала, че Дмитрий ще

изгуби най-ценното си нещо и така и стана: той загуби душата си. А аз? Ронда просто

ми беше казала, че ще убивам немътрвите. Бях недоволна от това, след като знаех, че ме

очакваше живот, отдаден на убиването на стригои. Сега се чудех дали “немъртви” не

беше означавало стригойската част от Дмитрий. Дори и да не бях забила кола, със

сигурност бях изиграла доста важна роля.

- Може би още едно гледане ще придаде повече смисъл на предишното? – предложи тя.