i ea1403da12425be3

Умът ми вече съставяше поредната враждебна шега, именно заради което беше

изключително странно, когато казах:

- Това е проблемът. Другото наистина имаше смисъл. Страхувам се... страхувам се от

другото, което картите ще покажат.

- Картите не правят бъдещето, - каза тя нежно. – Ако нещо е писано да се случи, значи

ще се случи, независимо дали го видиш тук. И дори и тогава... е, бъдещето винаги се

променя. Ако нямахме възможност да избираме, нямаше да има смисъл да живеем.

- Ето сега, - казах насмешливо – това е точно типът неясен цигански отговор, на който

се надявах.

- Ромски, - поправи тя. – Не цигански, - въпреки грубото ми изказване, тя все още

изглеждаше в добро настроение. Отпуснатото поведение вероятно беше наследствено в

семейството им. – Искаш ли да ти гледам на карти или не?

Исках ли? Тя беше права за едно нещо – бъдещето щеше да се случи независимо дали

го видя или не в картите. И дори картите да го покажат, вероятно няма да разбера, докато не се случи.

- Добре, - казах. – Просто за забавление. Имам предвид, последният път вероятно е

било случайно налучкване.

Ронда завъртя очи, но не каза нищо, а започна да разбърква колодата. Правеше го с

такава прецизност, че картите сякаш се движеха сами. Когато най-накрая спря, тя ми

подаде тестето, за да цепя. Направих го и тя отново ги събра.

- Преди използвахме три карти, - каза. – Имаме време и за повече, ако пожелаеш. Може

би пет?

- Колкото повече, толкова по-вероятно е нещо да се изясни.

- Ако не вярваш в тях, тогава не би трябвало да е проблем.

- Добре тогава. Пет.

Тя стана по-сериозна, докато обръщаше картите, очите й ги изучаваха внимателно. Две

от картите бяха наобратно. Не го приех като добър знак. Последния път бях научила, че

това правеше изглеждащите добри карти... ами, не толкова добри.

Първата беше Двете чаши, която изобразяваше мъж и жена заедно в тревисто и пълно с

цветя поле, огряно от слънцето над тях. Естествено, беше наобратно.

- Чашите означават чувства, - обясни Ронда. – Двете чаши показва съюз, идеална любов

и процъфтяващи радостни емоции. Но тъй като е обърната...

- Знаете ли какво? – прекъснах я аз. – Мисля, че схващам тази. Може да я прескочите.

Имам много добро предположение какво означава, - съвсем спокойно на картата

можехме да сме аз и Дмитрий, чашата празна и пълна с болка... наистина не исках да

чувам как Ронда ще анализира това, което вече разкъсваше сърцето ми.

Така че тя мина на следващата: Кралицата с мечовете, също наопаки.

- Карти като тази се отнасят до определени хора, - рече ми Ронда. Кралицата с мечове

изглеждаше доста внушителна, с кестенява коса и сребристи одежди. – Кралицата с

мечове е умна. Тя развива знания, може да надхитри враговете си и е амбициозна.

Въздъхнах.

- Но обърната наопаки...

- Наопаки – каза Ронда, - всички тези неща се обръщат. Тя все пак си остава умна, все

пак опитва да успее по пътя си... но го прави по много нечестни начини. Тук има много

враждебност и лъжи. Бих казала, че имаш враг.

- Да, - рекох, като хвърлих поглед на короната. – Мисля, че се досещам кой. Преди

малко я нарекох лицемерна кучка.

Ронда не каза нищо и мина към следващата карта. Тази беше наред, но някак ми се

искаше да не беше. На нея бяха изобразени няколко меча, забити в земята и жена,

вързана към единия и с превръзка на очите. Осем меча.

- О, хайде стига – възкликнах. – Какво е това с мен и мечовете? Предишния път пак

имах една, - на нея имаше плачеща жена пред стена от мечове.

- Онова беше Девет меча, - съгласи се тя. – Винаги може да е по-зле.

- Трудно ще повярвам на това.

Тя взе останалата част от тестето и го прегледа набързо, като най-накрая изтегли една

карта. Десет меча.

- Можеше да изтеглиш тази, - показваше мъртъв мъж, проснат на земята, прободен с

няколко меча.

- Ще се съглася, - казах. Амброуз се подсмихна до мен. – Какво означават деветте?

- Деветте означават капан. Неспособност да се измъкнеш от дадена ситуация. Може и

да означава клевета или обвинение. Събиране на кураж да избегнеш нещо, - погледнах

отново към кралицата, като си мислех за нещата, които бях казала в залата на Съвета.

Това определено можеше да се брои за обвинение. А попадането в капан? Е, винаги

имаше шанс да работя канцеларска длъжност до края на живота си...

Въздъхнах.

- Добре, каква е следващата? – беше най-добре изглеждащата от всички останали, Шест

меча. На нея имаше няколко човека в лодка, гребящи по огряна от Луната вода.

- Пътуване, - каза тя.

- Тъкмо се върнах от едно. От няколко, - погледнах я подозрително. – Боже, това не е

някакъв вид духовно пътуване, нали?

Амброуз отново се изкикоти.

- Роуз, иска ми се да ти гледат на карти всеки ден.

Ронда не му обърна внимание.

- Ако бяха чаши, може би. Но мечовете изразяват материалното. Действия. Истинско, дотам и обратно, както се казва, пътуване.

Къде, за Бога, щях да ида? Дали това означаваше, че щях да ида до Академията, както

Татяна бе предложила? Или беше ли възможно, въпреки всичките нарушени от мен

правила и обидите към нейно величество, да успеех наистина да получа назначение?

Някъде далеч от Двореца?