i f0e5b820dbf48648

- Ривендж? О... У дома, предполагам.

- Отиваме при него. Веднага. - Зейдист я хвана за ръката и я задърпа

навън, във фоайето.

292

- Зейдист...

- Ще получим одобрението му и ще се оженим още тази нощ. Ще

отидем с колата на Ви. Не искам да се дематериализираш отново.

Дърпаше я към вратата толкова бързо, че й се налагаше да подтичва.

- Чакай. Хавърс каза, че мога до...

- Не искам да поемам никакви рискове.

- Зейдист, това не е необходимо.

Той спря рязко.

- Сигурна ли си, че искаш детето ми?

- О, да. Боже, да. Дори сега още повече... - Вдигна поглед към него

усмихната. Хвана го за ръката. И я постави върху корема си. - От теб ще

стане прекрасен баща.

В този момент той припадна.

Зейдист отвори очи и видя, че Бела е свела поглед към него. Лицето

й грееше от любов. Периферното му зрение отчете, че наоколо са се

струпали и други обитатели на къщата, но той виждаше единствено нея.

- Здравей - каза тя тихо.

Той протегна ръка и докосна лицето й. Нямаше да плаче. Нямаше

да...

О, по дяволите.

Усмихна се и сълзите потекоха по бузите му.

- Надявам се... да е момиченце и да прилича на...

Гласът му изневери. И после се пречупи и заплака като идиот. Пред

всички братя, Бъч, Бет и Мери. Без съмнение, слабостта му извикваше

ужас у Бела, но не можеше да се сдържи. За първи път през целия си

живот се чувстваше... благословен. Дете на съдбата. Късметлия. Точно в

този съвършен, върховен миг, когато лежеше по гръб на пода във фоайето

и около него бяха Бела, детето в нея и цялото Братство... Това бе най-

щастливият ден в живота му.

Когато трогателните му ридания заглъхнаха, Рейдж коленичи до

него. Усмихваше се толкова широко, че съвършените му бузи щяха да се

сцепят.

- Дотичахме, щом те чухме да се стоварваш на пода. Хвани се за мен,

татенце. Ще ми позволиш ли да науча малкия разбойник да се бие?

Холивуд му подаде ръка, Зи я пое и тъкмо се канеше да я разтърси,

когато Рот също коленичи до него.

- Поздравления, братко. Нека Скрайб Върджин ви благослови - теб,

твоята шелан и наследника ви.

Докато Вишъс и Бъч също му поднасяха благопожеланията си, Зи

успя да се надигне и седна. Но продължаваше да плаче. По дяволите. За

щастие май никой не обръщаше внимание на сълзите му.

Пое си дълбоко дъх и потърси с поглед Фюри... И го видя.

За двата месеца, изминали от нощта, в която близнакът му беше

излязъл да се срещне с онзи лесър, косата му беше пораснала до линията

на брадичката, а белегът, който си бе направил сам, отдавна се бе

293

заличил. Но очите му бяха празни и печални. И тъгата в тях сега бе още

по-дълбока.

Фюри се приближи до него и всички замълчаха.

- Ще се радвам да стана чичо - каза той тихо. - Толкова съм щастлив

заради теб, Зейдист. И заради теб също... Бела.

Зейдист така силно стисна ръката му, че костите му изпукаха.

- Ти ще бъдеш добър чичо.

- И може би попечител? - предложи Бела.

Фюри наведе глава.

- За мен ще бъде чест.

Появи се Фриц със сребърен поднос, върху който имаше тънки

високи чаши. Догенът сияеше от щастие.

- Да вдигнем тост за случая.

Гласовете и смехът се смесиха, чашите преминаваха от ръка в ръка.

Зейдист гледаше Бела, когато някой пъхна чаша и в неговата.

„Обичам те”, каза той беззвучно. Тя му се усмихна в отговор и

постави нещо в дланта му. Нейната огърлица.

- Носи я винаги със себе си - прошепна. - За късмет.

Той целуна ръката й.

- Обещавам.

Рот се изправи рязко в целия си огромен ръст, вдигна чашата си с

шампанско и наклони глава назад. И нададе толкова оглушителен вик, че

стените на къщата се разтресоха:

- За детето!

Всички станаха на крака, вдигнаха чаши и извикаха с цяло гърло:

- За детето!

Гръмогласният им хор със сигурност щеше да стигне до свещените

уши на Скрайб Върджин, както изискваше традицията.

„Тостът е точно такъв, какъвто подобава”, помисли си Зи и дръпна

Бела долу, за да я целуне по устните.

- За детето! - извика още веднъж пялото домакинство.

- За теб - прошепна той, притиснал устни до нейните.- Нала.

50

- А, всичко можеше да мине и без да припадам - Измърмори Зи,

когато спря на алеята пред обезопасената къща, в която сега живееше

семейството на Бела. - И без сълзите също. Определено щях да се

чувствам по-добре без тези две изпълнения.

- Мисля, че беше трогателен.

Той нададе стон и изгаси двигателя, взе своя „ЗИГ Зауер" и заобиколи