i f0e5b820dbf48648

кадилака, за да й помогне да слезе. По дяволите. Тя вече беше отворила

вратата и беше стъпила в снега.

- Чакай! - извика той и я хвана за ръката.

Бела го изгледа спокойно.

- Зейдист, ако продължаваш да се отнасяш с мен като със стъклена

294

чаша през следващите шестнайсет месеца, ще полудея.

- Слушай, не искам да се подхлъзнеш на леда с тези високи токчета.

- О, за Бога...

Той затвори вратата на колата, целуна я бързо, после я прегърна през

кръста и я поведе нагоре по стъпалата на огромната къща в готически

стил. Огледа покрития със сняг двор с пръст на спусъка.

- Искам да скриеш оръжието, преди да се срещнем с брат ми.

- Няма проблем. Ще го прибера, преди да влезем в къщата.

- Няма да ни нападнат тук. Мястото е отдалечено и пусто.

- Ако мислиш, че ще поема дори незначителен риск с теб и детето,

значи си изгубила ума си.

Знаеше, че се държи твърде покровителствено, но не можеше да

направи нищо срещу това. Беше вампир, обвързан с любимата си жена, а

тя беше бременна. На планетата имаше много малко по-агресивни и

опасни неща. Наричаха се урагани и торнадо.

Бела се отказа да спори с него. Усмихна се и покри дланта му със

своята.

- Всеки трябва да внимава какво си пожелава.

- Какво искаш да кажеш? - Когато стигнаха до вратата, той я бутна

пред себе си и я защити с тялото си. Не му харесваше светлината, която

обливаше верандата. Забелязваха се твърде лесно.

Изключи осветлението с ума си и тя се засмя.

- Винаги съм те искала за партньор.

Той я целуна отстрани по шията.

- Е, желанието ти се сбъдна. Дълбоко съм обвързан с теб. Много

дълбоко.

Наведе се, за да удари по вратата с медното чукче, и тялото му се

притисна в нейното. Тя издаде тих мъркащ звук и се потърка в него. Той

замръзна.

О, Боже. О... не, веднага се възбуди. Беше достатъчно тя само леко

да полюшне бедра.

Вратата се отвори. Зи очакваше да види доген на прага, но там стоеше

висока и стройна жена с бяла коса, дълга черна рокля и много диаманти.

Майката на Бела. Зи скри пистолета в кобура на кръста си и се увери,

че двуредното му сако е закопчано до долу. След това постави сключените

си длани пред ципа на панталона.

Бе се облякъл възможно най-консервативно. За първи път в живота си

носеше костюм. И дори беше обул елегантни обувки. Искаше да облече

поло, за да скрие татуировките на кръвен роб около врата си, но Бела не

се беше съгласила. Предполагаше, че е права. Не можеше, а и не трябваше

да крие какъв е бил. Независимо как бе облечен и въпреки че бе член на

братството, аристокрацията нямаше да го приеме. И то не само защото е

бил кръвен роб, но и заради външния му вид. Бела обаче не се

интересуваше от това. Нито той. Въпреки че щеше да се опита да бъде

учтив заради семейството й.

Тя пристъпи вътре.

- Мамен.

295

Двете се прегърнаха официално. Зи влезе, затвори вратата и се

огледа. Обстановката беше богата и изискана, както подхождаше на едно

аристократично семейство, но той не даваше и пукната пара за завесите и

тапетите. Онова, което го заинтригува, бяха електродите по прозорците,

захранвани с литиеви батерии. И лазерните датчици на вратите. И

сензорите за движение по таваните. Отлично, наистина отлично.

Бела отстъпи назад. Беше скована в присъствието на майка си.

Роклята и бижутата й даваха ясно да се разбере, че е аристократка до

мозъка на костите. А у представителите на тази класа имаше толкова

топлина, колкото и в снежна пряспа.

- Мамен, това е Зейдист. Моят партньор.

Зи извика на помощ всичките си сили, за да издържи на погледа й.

Очите й го обходиха от главата до петите. Веднъж. Два пъти... И, да,

трети път.

Вечерта щеше да е наистина дълга.

Запита се дали майката знае, че дъщеря й е бременна с детето му.

Тя пристъпи към него и той зачака да му подаде ръка. Но това не се

случи. Очите й се напълниха със сълзи.

Страхотно. Какво трябваше да направи сега?

Майка й падна в краката му и елегантната й черна рокля се надипли

около скъпите му обувки.

- Благодаря ти, боецо. Благодаря ти, че доведе Бела у дома. Зейдист я

гледа втренчено около секунда. После се наведе и нежно я вдигна. Докато

я държеше непохватно, гледаше Бела... на чието лице беше изписано

неверие и изумление, сякаш наблюдаваше чудо.

Майка й направи няколко крачки назад и внимателно попи сълзите

си, а Бела прочисти гърлото си и попита: