Яростта

— Както и да е, да започваме. Изгаси лампата, Мередит. Дай ми минута да се настроя и тогава задавайте въпросите си.

В настъпилата тишина на полутъмната стая Елена наблюдаваше как светлината на свещта трепка върху сведените клепачи на Бони, както и сериозното лице на Мередит. Сведе поглед към ръцете си, които лежаха отпуснати в скута й, бледи на фона на черния пуловер и клина, които Мередит й бе заела. После погледна към танцуващия пламък.

— Добре — каза Бони тихо и взе свещта.

Елена сплете пръсти, стисна ги силно и заговори с нисък глас, за да не нарушава атмосферата.

— Коя е другата Сила във Фелс Чърч?

Бони наклони свещта, така че пламъкът лизна едната й страна. Горещият восък потече като вода в купата и оформи сфери.

— От това се опасявах — въздъхна Бони. — Няма отговор, нищо. Опитай с различен въпрос.

Разочарована, Елена се облегна назад и заби нокти в дланите си. Мередит беше тази, която заговори.

— Може ли да открием тази друга Сила, ако я потърсим? И може ли да я победим?

— Това са два въпроса — измърмори под нос Бони и наклони свещта. Този път восъкът оформи кръг — неравен бял кръг.

— Това е обединение! Символ на съединените ръце на хората. Означава, че ще можем, ако се съюзим.

Елена вдигна рязко глава. Това бяха почти същите думи, които бе казана на Стефан и Деймън. Очите на Бони искряха от въодушевление и трите се усмихнаха една на друга.

— Внимавай! Продължава да се излива! — възкликна Мередит.

Бони побърза да изправи свещта и отново погледна в купата. Последният излят восък бе оформил тънка права линия.

— Това е сабя — каза тя бавно. — Означава жертва. Можем да победим, ако сме заедно, но ще има жертви.

— Какви жертви? — попита Елена.

— Не зная. — Лицето на Бони придоби обезпокоено изражение. — Този път мога да ви кажа само това. — Постави обратно свещта в свещника.

— Леле! — бе всичко, което каза Мередит и стана, за да запали лампите. Елена също се изправи.

— Е, поне знаем, че можем да я победим — отбеляза тя и подръпна нагоре клина, който бе твърде дълъг за нея. Зърна отражението си в огледалото на Мередит. Определено не приличаше на Елена Гилбърт — законодателката на модата в гимназията. Облечена цялата в черно, тя изглеждаше бледа и опасна, като сабя в ножница. Косата й падаше небрежно по раменете.

— В училище не биха ме познали — измърмори тя с болка в гласа.

Беше странно, че още я бе грижа за училището, но беше факт. Сигурно защото не мога да отида там предположи тя. Защото толкова дълго беше кралица толкова отдавна бе начело на всички събития, че не можеше да повярва, че никога повече кракът й няма да стъпи там.

— Можеш да отидеш някъде другаде — предложи Бони. — Искам да кажа, след като всичко това свърши, можеш да завършиш учебната година някъде, където никой не те познава. Като Стефан.

— Не, не мисля. — Тази вечер Елена бе в странно настроение, след като бе прекарала деня сама, наблюдавайки сипещия се сняг. — Бони — каза рязко, — ще погледнеш ли отново ръката ми? Искам да ми предскажеш моето бъдеще, моето лично бъдеще.

— Дори не съм сигурна дали си спомням всички неща, на които баба ми ме е учила… но добре, ще се опитам — склони Бони. — Макар че е по-добре да няма повече тъмнокоси непознати. Вече и без това имаш достатъчно. — Изкиска се и пое протегнатата ръка на приятелката си. — Спомняш ли си, когато Каролайн те попита какво ще правиш с двама обожатели? Предполагам, че вече си разбрала, а?

— Просто ми гледай на ръка, става ли?

— Добре, това е линията на живота ти… — Писъкът на Бони проехтя още преди да беше започнала. Втренчи се в дланта на Елена, а по лицето й се изписаха страх и тревога. — Би трябвало да стига дотук — продължи неуверено, — но прекъсва внезапно и е много къса.

Двете с Елена се спогледаха мълчаливо за миг. Елена също изпитваше неясна тревога, надигнала се в гърдите й.

— Е, нормално е да е къса — намеси се Мередит. — Това показва вече случилото се, когато Елена се удави.

— Да, разбира се, това трябва да е — промърмори Бони. Пусна ръката й и Елена бавно се отдръпна назад — Това трябва да е — повтори тя по-уверено.

Елена отново отмести поглед към огледалото. Момичето, което я гледаше отсреща, беше красиво, но очите му бяха забулени от някаква тъжна мъдрост, каквато Елена Гилбърт никога не бе притежавала. Осъзна, че Бони и Мередит я гледат.

— Това трябва да е — заяви весело, но усмивката не достигна очите й.

9

— Е, поне не бях завладяна — рече Бони. — Но вече ми писна от всички тези ясновидски истории, уморена съм от цялата работа. Това е последният път, абсолютно последният.

— Добре — съгласи се Елена и се извърна от огледалото, — да поговорим за нещо друго. Откри ли нещо днес?

— Говорих с Аларик. Следващата седмица устройва друг купон — отвърна Бони. — Попита Каролайн, Вики и мен дали искаме да ни хипнотизира, защото това можело да ни помогне да се справим с преживяното. Но аз съм сигурна, че той не е другата Сила, Елена. Твърде е мил.