Яростта

Елена, с натежало от мъка сърце, се извърна безпомощно към Деймън и видя, че той дори не забелязваше, че тя е там. Развеселеният поглед бе изчезнал, а очите му бяха приковани в Стефан.

— Катрин, моля те, изслушай ме — продължи Стефан с треперещ глас. — Достатъчно се наранихме взаимно. Моля те, остави ни да си отидем. Или задръж мен, ако искаш, но тях ги пусни. Аз съм виновен за всичко. Задръж мен, а аз ще направя всичко, което поискаш…

Искрящите очи на Катрин, бистри и невероятно сини, се изпълниха с безкрайна печал. Елена не се осмеляваше да диша, боейки се да не развали магията, когато слабото, стройно момиче се приближи към Стефан. Лицето му бе озарено от нежност и копнеж.

Но тогава ледът, сковал Катрин отвътре, отново се надигна и замрази сълзите по лицето й.

— Трябваше да помислиш за това много отдавна — процеди тя. — Тогава може би щях да те послушам. Отначало страдах, задето двамата се убихте взаимно. Избягах, изоставих дори Гудрен, върнах се в родния си дом. В същото време вече нямах нищо, дори нито една нова рокля, бях гладна и премръзнала. Навярно щях да умра от глад, ако Клаус не ме бе намерил.

Клаус. Въпреки обзелите я страх и смут, Елена си спомни нещо, което Стефан й бе разказал. Клаус беше мъжът, който бе направил Катрин вампир, мъжът, когото селяните смятали за въплъщение на злото.

— Клаус ме научи на истината — поде Катрин. — Той ми показа какъв е истинският свят. Трябва да мислиш само за себе си. И затова сега съм толкова силна. По-силна от всички. И знаете ли как го постигнах? — Отговори си сама, без да дочака някого да продума. — С чужд живот. Толкова много живот. Човешки и вампирски, сега всички са вътре в мен. Убих Клаус преди век или два. Той беше много изненадан. Не подозираше колко много бях научила. Бях толкова щастлива да отнемам живот, да се изпълвам с енергия. Но после един ден си спомних за вас, за вас двамата и за това, което бяхте направили. Как се бяхте отнесли към моя подарък. Знаех, че трябва да ви накажа и най-накрая разбрах как да го сторя. Доведох ви тук, и двамата. Внуших ти мисълта, Стефан, по начина, по който ти внушаваш мисли на хората. Доведох те на това място. След това накарах Деймън да те последва. Елена беше тук. Мисля, че навярно някъде през вековете сме имали общи предци, защото прилича на мен. Знаех, че като я видиш, ще се почувстваш виновен. Но не бе предвидено да се влюбваш в нея! — Обидата в гласа на Катрин отстъпи място на яростта. — Не биваше да ме забравяш! Не биваше да й даваш моя пръстен!

— Катрин…

Катрин се завъртя.

— О, ти ме вбеси отново. И сега ще те накарам да съжаляваш, наистина да съжаляваш. Сега вече зная кого от двама ви мразя повече и това си ти, Стефан. Защото теб обичах повече. — Явно възвръщаше контрола си. Изтри и последните следи от сълзи по лицето си и се изправи с достойнство.

— Не мразя толкова много Деймън. Дори може да го оставя жив. — Очите й се присвиха, а после се разшириха, осенени от някаква идея. — Чуй ме, Деймън — рече тайнствено. — Ти не си толкова глупав като Стефан. Знаеш как стоят нещата. — Наведе се напред. — Бях толкова самотна след смъртта на Клаус. Ти можеш да ми правиш компания. Трябва само да кажеш, че ме обичаш повече от всичко. После ще ги убием и ще се махнем заедно оттук. Дори ако искаш, може да убиеш момичето. Ще я оставя на теб. Какво мислиш?

О, Господи, помисли си Елена и отново й прималя от страх. Погледът на Деймън бе впит в големите сини очи на Катрин, сякаш я изучаваше. Надменното подигравателно изражение отново се върна на лицето му. О, Господи, не! Моля те, не…

Деймън бавно се усмихна.

15

Елена гледаше Деймън с безмълвен ужас. Познаваше твърде добре тази смущаваща усмивка. Ала дори и със свито сърце, умът й продължаваше да задава иронични въпроси. Какво значение имаше? Така или иначе двамата със Стефан щяха да умрат. Имаше смисъл единствено за Деймън, който се опитваше да се спаси. А и беше глупаво да очаква от него да тръгне против природата си.

Наблюдаваше тази красива насмешлива усмивка с тъга, съжаляваше за това, което навярно той някога е бил.

Катрин му се усмихна чаровно.

— Ще бъдем толкова щастливи заедно. След като те умрат, аз ще те освободя. Всъщност не исках да ти причиня болка, наистина. Просто се ядосах. — Вдигна слабата си ръка и погали бузата му. — Съжалявам.

— Катрин — промълви с усмивка той.

— Да. — Тя се наведе по-близо.

— Катрин…

— Да, Деймън?

— Върви по дяволите!

Елена потръпна, предугаждайки реакцията на Катрин. Почувства присъствие на дива Сила, зла, неконтролируема Сила. Изкрещя, като видя промяната в Катрин. Красивото лице се изкриви, превръщайки се в нещо, което не беше нито човешко, нито животинско. В очите на Катрин избухнаха червени пламъци, когато острите й издадени зъби се впиха в гърлото на Деймън.