Идеалната съпруга

Медисън мина зад гърба й и обви ръце около нея. Сабрина подпря глава върху широките му, мускулести гърди. Беше толкова успокоително и безопасно да стои там, толкова близо до него. Той наистина й беше липсвал.

— Спомняш ли си кога се видяхме за последен път?

— Разбира се. — Мислите й се върнаха назад в годините, към времето, по което животът им бе протичал в приключения. Сабрина все още помнеше вълнението, което беше изпитвала от опасността. — Беше в нощта на последния ни удар. Онзи правителствен агент беше започнал да ни затруднява и се наложи да го отстраним, като го ударим по главата

Странно, тя не беше мислила за него отдавна. В продължение на години мъжът, чието лице Сабрина така и не беше видяла, бе изпълвал фантазиите й. В сънищата си тя бе преживявала отново и отново спомена за импулсивната си целувка. Той беше вторият мъж, когото беше целувала и все още не знаеше какво я беше накарало да го направи. Сабрина не беше казала на Мат за тази целувка и нямаше намерение да му казва сега.

— Спомням си, че когато свършихме работата, се разхождахме по плажа, преди да отплаваш.

— Исках да дойдеш с мен — подсети я той.

— Мат, аз имах дете, което трябваше да отгледам, и живот, който да изградя. Ти не беше подходящ за мен. Щеше постоянно да гониш фустите във всяко пристанище. И на мен щеше да ми се наложи да ти изтръгна сърцето.

— Но аз те обичах, Бри — каза с тъга той. Тя се разсмя отново.

— Ако не ме лъже паметта, този въпрос сме го уредили отдавна.

— Припомни ми — изръмжа той и положи брадичката си върху главата й.

— Казах ти, че сме твърде добри приятели, за да бъдем любовници. Казах ти, че за мен си онзи брат, когото никога не съм имала. И след това ти ме целуна. И…

Той въздъхна.

— Беше все едно, че целувах сестра си.

Сабрина се усмихна при мисълта за разговора си с Никълъс за приличните и неприличните начини, по които един брат целува сестра си. Целувката на Мат беше наистина приятна, но не караше коленете й да омекват, не спираше дъха й и не подпалваше сърцето й. Не беше като целувките на онзи проклетник, за когото се беше омъжила.

Мат се отдръпна и я обърна с лице към себе си.

— Той прави ли те щастлива? Обичаш ли го?

— Любов? — Сабрина се намръщи и се отдръпна. Тя взе чашата си и отпи една глътка. — Любовта няма нищо общо с това. Това е просто един брак по сметка и нищо повече.

— Брак по сметка? — изсумтя Мат. — Какво е това, по дяволите?

— Нещо адски трудно, повярвай ми.

— А не би трябвало да бъде. — Той вдигна своята чаша и отпи от брендито. — Видях как те гледа той — както акула гледа лещанка. — Мат й кимна. — Познавам този поглед. Той те желае. Дори ме заплаши, че ще ме убие, ако те докосна още веднъж.

— Наистина ли? — Сабрина не можа да потисне самодоволната си усмивка. — Колко грубо от негова страна.

Мак й хвърли скептичен поглед.

— Струва ми се, че ако умра от ръката на съпруга ти, това няма да те натъжи толкова, колкото се надявах. — Внезапно на лицето му се изписа изненада. — Ти го харесваш, нали?

— Точно сега не знам какво изпитвам към Никълъс — тросна се тя. — И наистина не искам да говоря за него.

Мат сви рамене.

— С удоволствие бих се съгласил с теб в това отношение. Сещам се за доста неща, които бих предпочел да обсъждам с теб. — Той отиде до един стол и седна, след което протегна крака върху съседния стол. Медиен се облегна назад, сложи ръце под тила си и погледна Сабрина. — Нека да поговорим за злато.

Сабрина отмести краката му от стола и те тупнаха тежко на пода. Тя се настани в освободеното място.

— Какво ти каза Саймън?

— Не много. Нещо за някакво злато, скрито в Египет от французите.

Тя се наведе напред.

— Истинско съкровище, Мат. Поне половин милион. Оставено там преди двадесет години. И чака… нас.

— Не мога да кажа, че историята не е интересна, но защо ти е това злато? Когато те видях за последен път, ти беше натрупала значително богатство. — Той присви очи и се вгледа в лицето й. — Да не си разорена, Бри?

— Не точно — отвърна предпазливо тя. — Просто имам леки финансови затруднения. Проблем с управлението на инвестициите ми. А сега, когато Белинда ще се жени, трябва да й осигуря подходяща зестра и… — Тя го погледна предизвикателно. — Е, парите ми трябват и толкова. А ти? Не мога да повярвам, че малко допълнителни средства няма да ти дойдат добре.

— Не знам. — Той сви рамене. — Парите вече не ми изглеждат толкова важни колкото преди. „Лейди Б“ е само един от половин дузината ми кораби. Както виждаш, аз се справям доста добре. Разбира се — той се ухили широко, — да трупам богатството си по законни и почтени начини не е толкова забавно, колкото когато го правех с малко измама.

Сърцето на Сабрина се сви. Търсенето на златото беше спекулативно и вероятно опасно предприятие. Ако Мат наистина нямаше нужда от парите, значи нямаше причина да й помогне. А без Мат тя не беше сигурна, че ще успее да се справи с Никълъс.

— Много добре — каза бавно тя. — Разбирам защо не искаш да участваш в това. Но оценявам твоята…