Идеалната съпруга

— И какво казва той за тези доста приятни за окото, но определено неприлични дрехи, които си облякла?

— Знаеш ли, това е странно — отвърна тя. — Очаквах от него да ми нареди да се преоблека веднага, но досега той не е казал нищо за дрехите ми, ако се изключат няколко комплимента.

Медисън повдигна въпросително вежди, но не каза нищо.

— Както и да е — тя скочи на крака и започна да обикаля каютата, — чувствам се прекрасно от това, че отново мога да ги нося.

Той се ухили.

— Преди да започнеш да се радваш твърде много на забранената си свобода, не мислиш ли, че ще трябва да си поговорим малко за тази работа със златото? Струва ми се, че Египет е адски голяма страна.

Сабрина застина на мястото си и се хвана за масата, за да запази равновесие. Детинският жест й беше необходим, за да възстанови ентусиазма си за търсене на златото.

— О, съмнявам се, че ще бъде чак толкова трудно. — Тя отиде до куфара си и коленичи до него. След това го отвори и започна да рови из пластовете дрехи. Най-накрая Сабрина измъкна победоносно писмото и го размаха пред Медисън. — Разбираш ли, Мат, ние имаме карта.

Тя отиде до него и сложи хартията върху масата.

— Погледни това. Всичко е написано тук, с всички подробности и указания.

Капитанът хвърли поглед на писмото и се намръщи.

— Но то е на френски.

— Разбира се, че е на френски. Написано е от един от офицерите, които са скрили златото. — Тя присви очи. — Не можеш ли да го прочетеш? Мислех, че майка ти е французойка.

— Разбира се, че мога да го прочета — отговори той. — Просто малко съм позабравил френския и това е всичко. Пък и винаги съм успявал да стигна където съм искал, без да се е налагало да разчитам на нещо написано върху парче хартия. — Той се ухили закачливо. — Особено пък на френски. Винаги ми се е струвало, че и най-невинната забележка на този език звучи толкова… толкова по-интимно.

— Мат! Ще бъдеш ли така любезен да останеш сериозен и да мислиш само за въпроса, който обсъждаме.

— Добре. — Той въздъхна възмутено. — Но мога да се сетя за една камара неща, които можем да вършим заедно и които са много по-интересни от разучаването на някакво старо писмо.

— Може и да са интересни, Мат — измърмори тя, без да обръща внимание на намека, който се криеше зад думите му, и гледаше внимателно страницата, която държеше, — но не са толкова доходни.

Като стоеше, Сабрина се наведе над писмото и главата й се изравни с главата на Медисън. Двамата се вгледаха внимателно в листа, като от време на време единият привличаше вниманието на другия към някой пасаж. Мат се съгласи със заключението на Сабрина, че в писмото се указваше вероятното местоположение на златото. След известно време тя се изправи и се протегна. Мат погледна нагоре към нея.

— И казваш, че не знаеш къде е първата страница?

— Нямам представа. Намерих само това.

— Е — каза бавно той, — както изглежда, остатъкът няма да ни бъде необходим. — Той се ухили. — Мисля, че сме напипали указанията за местоположението на кралски откуп в злато.

Сабрина се разсмя радостно.

— Мат, не съм се вълнувала толкова от години. Само като си помисля — цяло богатство в злато!

Откъм вратата се чу мрачен глас.

— Откривам, че не мога да мисля за нищо друго, скъпа.

ГЛАВА ДЕСЕТА

— Ти никога ли не чукаш? — тросна му се Сабрина. Никълъс се усмихна мрачно от рамката на вратата.

— Мисля, че вече сме обсъждали този въпрос. Не забравяй, че това е моята каюта.

— Да, знам. — Тя му хвърли презрителен поглед. — Твоята каюта, твоята маса, твоите столове, твоето легло…

— Моята жена. — Студеният му глас я накара да потръпне, но той гледаше към Медисън. Мат се облегна небрежно в стола си. Цялото му поведение беше предизвикателно.

— Мисля, че всички много добре осъзнаваме тази връзка — каза остро капитанът.

— Отлично. Страхувах се, че някой може да е забравил. — Той огледа гневно Сабрина. — Би ли ми обяснила какво правиш тук с Медисън? Сама?

Сабрина се втренчи с раздразнение в него. Този човек наистина ли вярваше, че има нещо неприлично в това да бъде сама с Мат? Тя не му беше дала абсолютно никаква причина да не й вярва. А ревността вече не беше приемливо извинение за дразнещите му и обидни подозрения.

— Нямам намерение да ти обяснявам нищо. Не вярвам, че има нужда от обяснение. — Тя кимна към Мат. — Вярвам, че вече ти изясних достатъчно отношението си към Мат.

— О, така ли? — Медисън повдигна вежди. — И какво му каза?

Сабрина се намръщи и го погледна предупредително. След това се обърна към Никълъс.

— Казах ти точно какво изпитвам към него. Следователно не е необходимо да нахълтваш тук като някакъв ангел на отмъщението или като…

— Измамен съпруг? — подхвърли небрежно Медисън. Гневът на Никълъс беше толкова силен, че Сабрина си помисли, че би могла да го докосне. Тя никога не го беше виждала в такова състояние и усещаше, че той прави върховни усилия, за да се овладее. Гласът му беше твърд, зъбите — стиснати и тя усети някакво лошо предчувствие.