Играта на лъва

Събудих се и след няколко секунди се сетих къде съм, кой съм и с кого съм спал. Човек често съжалява за невъздържания завършек на алкохолна вечер. На човек често му се ще да се е събудил сам на друго място. Надалеч. Но тази сутрин не изпитвах такова чувство. Всъщност бях в отлична форма, макар че устоях на изкушението да изтичам до прозореца и да извикам: „Събуди се, Ню Йорк! Джон Кори спа с жена!“.

Така или иначе, часовникът на нощното шкафче показваше седем и четиринайсет.

Тихо се измъкнах от леглото, влязох в банята и използвах тоалетната по предназначение. Открих несесера от „Ер Франс“ и си измих зъбите, после скочих под душа.

През запотената стъклена врата на кабинката видях, че Кейт влиза в банята, после я чух да си мие зъбите и да си жабури устата.

Да правиш секс с жена, която почти не познаваш, е едно — да прекараш нощта с нея е съвсем друго. Винаги пазя правото си пръв да използвам банята.

Както и да е, вратата на кабинката се отваря и вътре влиза госпожа Мейфилд. Без дори да ми каже едно „добрутро“, тя ме избутва настрани и застава под душа.

— Измий ми гърба — каза Кейт.

Насапунисах я със своята гъба.

— Оох, страхотно е.

Тя се обърна. Прегърнахме се и започнахме да се целуваме под обливащата ни вода.

След сапунения секс в банята се изсушихме, върнахме се в спалнята и се увихме в хавлиите си. Стаята гледаше на изток и през прозореца се виждаше изгревът. Времето, изглежда, щеше да е хубаво, но денят не си личи по заранта.

— Снощи наистина беше върховно — каза Кейт.

— Да.

— Ще се видим ли пак?

— Нали работим заедно.

— Да. Ти си човекът, който седи на съседното бюро.

Сутрин никога не знаеш какво да очакваш или какво да кажеш, но е най-добре да не го даваш много настъпателно, както правеше Кейт. Пет точки.

Така или иначе, дрехите ми бяха пръснати навсякъде — в дневната, ако не ме лъжеше паметта, затова казах:

— Ще ида да се облека.

— Всичко е изгладено и е прибрано в гардероба. Изпрах ти бельото и чорапите.

— Благодаря. — Десет точки. Взех си кобура с пистолета и отидох в дневната, където открих дрехите си, разхвърляни по пода. Сигурно беше сънувала, че е прала и гладила. Минус десет точки.

Облякох се, нещастен от вчерашното си бельо. Аз съм маниакален чистофайник за средностатистически мъж, обаче, разбира се, мога да го преживея.

Отидох в кухненския бокс, открих чиста чаша и си налях портокалов сок. Съдържанието на хладилника, забелязах, бе минимално, но имаше кисело мляко. Винаги имат кисело мляко. Какво им е на жените, че толкова си падат по него?

Вдигнах слушалката на стенния телефон и набрах домашния си номер. Чух собствения си глас да казва: „Домът на Джон Кори — госпожата напусна жилището, така че ней оставяйте съобщения“. Може би след година и половина щях да променя това съобщение. Както и да е, набрах кода си и роботският глас ми съобщи: „Имате осем съобщения“. Първото беше от снощи. От бившата ми: „Изтрий това тъпо приветствие. Обади ми се. Притеснена съм.“

Ще бъде ами! И щях да й се обадя, когато ми останеше време.

Второто съобщение бе оставено от мама и татко, които живеят във Флорида и вече приличат на изсушени на слънце домати.

Имаше съобщение от брат ми, който чете само „Уолстрийт Джърнъл“ — сигурно мама и татко му бяха поръчали да се обади на черната овца. Това е семейният ми прякор.

Двама стари приятели от службата също се интересуваха от вероятното ми участие в случая с полет 175. Беше ме търсил и бившият ми партньор Дом Фанели: „Хей, пич! Дали наистина постъпих правилно, като те насочих към тая работа? Мамка му! А ти се оплакваше, че ония двама педровци те били опушкали! Това копеле е очистило всички пътници в самолета, плюс цял куп федерални. И сега сигурно те търси. Забавляваш ли се? По-миналата вечер са те видели да пиеш сам в «При Джулио». Купи си руса перука. Обади ми. Дължиш ми едно пиене. Arrivedeci!“

Усмихнах се въпреки волята си и отвърнах:

— Va fungole, Дом.

Следваше съобщение от господин Тед Наш. „Тук е Наш — мисля че трябва да дойдеш във Франкфурт, Кори. Надявам се, че вече си на път. Ако не, къде си? Трябва да поддържаш връзка. Обади ми се.“

— Гадно лайно, да те… — Осъзнах, че този човек ме изкарва от равновесие и както бе отбелязала на летището Кейт, не биваше да му доставям това удоволствие.

Последното съобщение беше от Джак Кьоних, получено в полунощ, мое време. „Наш се опита да те открие. Не си в службата, не си оставил друг номер, не отговаряш на пейджъра и предполагам че не си си вкъщи. Обади ми се. Незабавно.“

Мисля, че хер Кьоних вече бе прекарал прекалено много време в Отечеството.

Роботският глас съобщи: „Край на съобщенията“.

— Слава Богу.

Радвах се, че не чух гласа на Бет, което щеше да увеличи частното на угризенията ми.

Влязох в дневната и седнах на дивана, снощното местопрестъпление. Е, едно от местопрестъпленията.