Играта на лъва

— Има доклад от различни полицейски управления относно наети коли в района на Ню Йорк — каза тя. — Накратко, ежедневно се наемат хиляди автомобили, но те се опитват да изолират клиентите от Средния изток. Струва ми се отчаяна работа.

— Наистина. Доколкото знаем, Халил е с кола, взета от негов сънародник. Даже да е под наем, съучастниците му може да са използвали името Смит.

— Но хората, които са я наели, едва ли са приличали на господин Смит.

— Вярно е… само че може да са използвали някой бял и после да са го очистили. Забрави за това.

— Извадихме късмет с буса в случая със Световния търговски център.

— Забрави за скапания Световен търговски център.

— Защо?

— Защото, подобно на генерал, който се опитва да повтори миналите си успехи в нова битка, ще откриеш, че врагът не се опитва да повтори миналите си поражения.

— Така ли учиш студентите си в „Джон Джей“?

— Естествено. Това определено се отнася за детективската работа. Виждал съм адски много ченгета да се опитват да решат случай B по същия начин, по който са решили случай А. Всяко разследване е уникално. Особено това.

— Благодаря, професоре.

— Прави каквото щеш. — Нацупих се и се върнах към докладитеси. Мразя бумащината.

Стигнах до запечатан плик с надпис ЛИЧНО. Отворих го и видях, че е от Гейб. „Вчера задържах Фади при нас, после отидох в дома на Джамал Джабар и разговарях с жена му Кала. Тя твърди, че не знаела за намеренията на съпруга си, нито какво е щял да прави в събота. Но каза, че в петък вечерта Джабар имал посетител. Когато останали сами, той сложил под леглото им черен брезентов сак и й казал да не го пипа. Жена му не познавала посетителя и не чула нито дума от разговора им. На другата сутрин съпругът й си останал вкъщи, което било необичайно, тъй като в събота обикновено работел. Напуснал бруклинския им апартамент в 14:00, като взел с себе си сака. Тя описа поведението му като нервно, мрачно и разсеяно — доколкото мога да преведа думите й от арабски. Госпожа Джабар, изглежда, се е примирила с възможността съпругът й мъртъв. Обадих се в «Убийства» и им казах да й съобщят всичко. После пуснах Фади.“

Сгънах листа и го прибрах в джоба си.

— Какво е това? — попита Кейт.

— По-късно ще ти го покажа.

— Защо не сега?

— Преди да разговаряме с Джак по-добре да не знаеш някои неща.

— Джак ни е шеф. Вярвам му.

— И аз. Но в момента е прекалено близо до Теди.

— Какво искаш да кажеш?

— На един и същ терен се играят две различни игри — онази на лъва и нечия друга.

— Чия?

— Не знам. Просто имам чувството, че нещо не е наред.

— Ами… ако искаш да кажеш, че ЦРУ играе само за себе си, това не е новина.

— Да. Дръж Тед под око.

— Добре. Може би ще го прелъстя и той ще ми се изповяда.

— Чудесна идея. Но веднъж го видях гол и оная му работа за нищо не става.

Тя ме погледна и разбра, че не се майтапя.

— Кога си го виждал гол?

— На ергенско парти. Увлече се по стриптийзьорките и преди някой да успее да го спре…

— Престани. Кога си го виждал гол?

— На Плъм Айланд. След като излязохме от лабораторията, всички трябваше да вземем душ.

— Наистина ли?

— Да. Предполагам, че не се е изкъпал както трябва, защото по-късно същия ден хуят му окапа.

Кейт се засмя, после се замисли.

— Забравих, че сте работили заедно. И Джордж е бил с вас, нали.

— Да. Хуят на Джордж е нормален. За протокола.

— Благодаря, че го споделяш с мен. — И прибави: — Значи още тогава си започнал да не му вярваш.

— Това не беше постепенен процес. Разбрах, че не мога да му има доверие, три секунди след като го видях.

— Ясно… значи случайната ви повторна среща малко те смущава.

— Съвсем мъничко. Между другото, навремето той наистина предтавляваше заплаха за мен.

— В какъв смисъл?

— В единствения, който има значение.

— Не ти вярвам.

Свих рамене и споделих:

— Проявяваше интерес към Бет Пенроуз, за твоя информация.

— О! Cherchez la femme. Сега вече е ясно. Случаят е приключен.

Навярно от моя страна не бе много разумно дай разкривам това.

Не отговорих на нелогичната й дедукция.

— Е, ето го решението на проблемите ни — каза тя. — Тед и Бет. Да ги съберем.

Кой знае как, се бях превърнал от антитерорист в герой от сапунена опера.

— Добър план — за да сложа край на разговора, отвърнах аз.

— Хубаво. А сега ми дай онова нещо в джоба ти.

— На плика пише, че е лично.

— Добре, тогава ми го прочети.

Извадих факса от Гейб и й го подадох. Тя го прочете.

— Тук няма почти нищо ново, което не бива да виждам. Опитваш се да установиш контрол върху информацията, Джон. Информацията е власт. Тук не работим така. Двамата с Гейб и още неколцина от управлението се мъчите да криете всичко от федералните. Това е опасна игра. — И така нататък. Изнесе ми триминутна лекция, която завърши с думите: — В нашата спецчаст нямаме нужда от тайни организации.

— Извинявам се, че скрих факса от теб — отвърнах аз. — В бъдеще ще споделям всичко. Можеш да правиш с него каквото пожелаеш. — Помълчах и прибавих: — Убеден съм, че ФБР и ЦРУ споделят всичко с мен и с другите детективи в Антитерористичната спецчаст.

Както казва Едгар Хувър…

— Добре. Стига. Разбрах те. Но недей да криеш поне от мен.