Играта на лъва

Ставрос насочи бинокъла си към боинга. Нямаше никаква промяна. Гигантският самолет стоически не помръдваше от пистата. Двигателите му излъчваха топлинни вълни и бълваха дим. Колите на отдел „Произшествия“ и полицията продължаваха да са на позициите си. В далечината бе разположен друг подобно организиран екип, който правеше същото като останалите — нищо. Човекът, който се бе опитал да привлече вниманието на пилота — навярно Макгил, очевидно се беше отказал и стоеше с ръце на хълбоците. Изглеждаше много тъпо — като че ли бе бесен на боинга.

Не можеше да разбере бездействието на пилота. Какъвто и да беше проблемът, капитанът при първа възможност трябваше да напусне пистата. Ала самолетът продължаваше да стои там.

Ернандес остави микрофона и попита:

— Не трябва ли да се обадиш на някого?

— На кого, Роберто? Хората, които трябва да разкарат скапания самолет оттам, просто се мотаят и си човъркат носовете. На кого да се обадя? На майка си ли? Тя искаше да стана юрист… — Ед осъзна, че губи самообладание, и се насили да се овладее. — Свържи се с ония шутове. — Главният диспечер посочи към края на четвъртата дясна писта. — „Патлаци и маркучи“. Макгил.

— Слушам.

Ернандес взе радиофона и повика първия екип. Отговори му Сорентино.

Докладвайте за положението — каза Роберто и натисна бутона за високоговорителя.

Не знам какво става — отвърна Тони.

Ставрос грабна радиофона и като се мъчеше да овладее тревогата и раздразнението си, попита:

— Щом вие не знаете, откъде да зная аз? Вие сте там. Аз съм тук. Какво става? Обяснете ми.

Последваха няколко секунди мълчание, накрая Сорентино отговори:

— Няма признаци за механичен проблем… освен…

— Освен?

— Пилотът кацна, без да обърне реактивната струя. Разбирате ли?

— Естествено, че разбирам.

— Макгил се опитва да привлече вниманието на екипажа…

— Екипажът е приковал вниманието на всички. Защо ние не можем да привлечем неговото?

— Нямам представа. Да се качим ли на борда?

Ставрос се зачуди дали той е човекът, който може да вземе такова решение. Обикновено отдел „Произшествия“ действаше по своя преценка, но сега нямаше никакъв видим проблем. Ед знаеше, че качването на борда на самолет, който е на пистата с работещи двигатели, представлява потенциална опасност за всички, особено ако никой няма представа за намеренията на пилота. Ами ако боингът внезапно потеглеше? От друга страна, на борда наистина можеше да става нещо.

— Вие решавате — отвърна накрая главният диспечер.

— Добре, благодаря за съвета — саркастично рече Сорентино.

— Вижте, не е моя работа да… Почакайте. — Ставрос видя, че Ернандес му подава телефонната слушалка. — Кой е?

— Някакъв мъж иска да разговаря с теб. Казва, че бил от министерството на правосъдието. На борда на сто седемдесет и пети водели задържан. Интересува се какво става.

— Мамка му… — Ед взе слушалката. — Ставрос слуша. — След няколко секунди очите му се разшириха. — Разбирам. Да, господине. Самолетът кацна без радиовръзка и все още е в края на четвърта дясна писта. Екипите на Транспортна полиция и отдел „Произшествия“ са на мястото. Ситуацията остава без промяна. — Отново замълча, после каза: — Не, няма видими признаци за опасност. Боингът не прати транспондерен код за отвличане, но за малко не се блъсна в… — Ставрос се заслуша, като се чудеше дали изобщо трябва да спомене за реактивната струя. Можеше да се касае за дребен механичен проблем или за небрежност от страна на пилота. Не бе сигурен точно какъв е този човек, но му се струваше, че е важна клечка. — Добре, разбирам. Ще направя каквото мога… — Той погледна замлъкналата слушалка, после я подаде на Ернандес. Друг беше взел решението вместо него. Чувстваше се по-добре. Ед вдигна радиофона към устата си.

— Добре, Сорентино, влезте в самолета. На борда има задържан.

В бизнес-класата. С белезници е и го придружават, така че недейте да вадите пистолети и да плашите пътниците. Изведете задържания и двамата му придружители, качете ги на някоя от патрулните коли и ги откарайте до портал двайсет и три, където ще ги посрещнат. Ясно ли е?

— Да. Но трябва да съобщя на началник-отдела…

— Не ми пука на кого ще съобщиш — просто направете каквото ви казах. И когато се качите на борда, вижте какъв е проблемът. Ако няма проблем, кажете на пилота да се разкара от скапаната писта и да се насочи към портал двайсет и три.

— Ясно.

— Обадете ми се, когато се качите.

— Ясно.

Ставрос се обърна към Ернандес.

— Не стига че си имаме достатъчно неприятности, ами тоя тип от министерството на правосъдието ми каза да не давам двайсет и трети портал на друг самолет, докато той не ми разреши. Аз не определям порталите. Това е в ресора на Транспортна полиция. Роберто, обади им се и им предай да не дават двайсет и трети портал.

— След като четвърта дясна и лява са затворени, нямаме нужда от много портали — отбеляза диспечерът.

Ед изруга и ядосано се запъти към кабинета си за аспирин.

Тед Наш прибра клетъчния телефон в джоба си и ни каза: