Играта на лъва

Всички забелязаха, че очите ми са насочени към бюрото и Ник, и не бяха толкова тъпи или безчувствени, колкото изглеждаха. Явно Разбираха какво ми минава през главата. Джордж ме стисна за рамото и ме накара да се извърна.

Да се махаме оттук — каза Кейт.

Никой не възрази. Наш взе досиетата от бюрото — преди те бяха пет, по едно за всеки от нас, но сега бяха четири. Очевидно господин Халил се беше снабдил с личен екземпляр и вече имаше представа какво ни е известно за него. Невероятно.

Върнахме се в рецепцията, която започваше да се пълни с ченгета от НЙПУ и Транспортна полиция. Някой бе открил ключа за дезактивиране на системата и вратата стоеше отворена.

Извадих снимката на Халил от едно от досиетата, отидох при един униформен лейтенант от Транспортна полиция и му я подадох.

— Това е заподозреният — казах аз. — Размножете я и я раздайте на всичките си хора. Наредете им да спират и претърсват всяка кола, която напуска летището. Проверете паркингите, такситата, камионите, дори служебните автомобили.

— Вече го правим. Вдигнах на крак всички участъци в града.

— Проверете и терминалите за заминаващи — прибави Кейт.

— Ясно.

— Навън има мотокар на „Трансконтинентал“ — продължих аз. — Мисля, че престъпникът е дошъл с него. Съобщете ни, ако откриете някъде униформа или гащеризонна „Трансконтинентал“.

Лейтенантът взе радиостанцията си и се свърза със своя команден център.

Колелата започваха да се въртят, но Асад Халил се движеше по-бързо и вече едва ли имаше вероятност да го пипнем на летището.

Фостър се дразнеше от присъствието на всички тези ченгета от НЙПУ и Транспортна полиция.

— Добре — каза той, — моля, напуснете помещението. Това е местопрестъпление и не бива да пипаме нищо. Оставете някой да пази на вратата. Благодаря ви.

Излязоха всички освен един сержант от Транспортна полиция, който ни повика при плота на Нанси и посочи една празна чаша. В около един сантиметър чай плуваха два палеца.

— Какво е това, по дяволите? — попита той.

— Нямам представа — отвърна Джордж Фостър, макар да знаеше откъде са дошли пръстите и защо вече не са на мястото си. Но винаги е за предпочитане бързо да преминеш в секретен режим и да продължиш така чак до момента, в който положиш клетва. И даже тогава не е излишно в паметта ти да остане някое и друго бяло петно. Национална сигурност и прочее.

Ето така рутинната задача се превърна в престъплението на века. Случват се гадости, дори в хубав пролетен ден.

12

Излязохме от „Конквистадор“ и видяхме, че се събират още коли.

— Ще се обадя в щаба и ще уредя да уведомят и увеличат наблюдателните ни постове — каза Джордж Фостър, шефът на малката ни група.

Между другото, АСЧ следи къщите на известни и заподозрени терористи, бомбаджии, техни приятели, роднини и симпатизанти. И основен материал за тази цел са ченгетата от НЙПУ, които работят в спецчастта. Федералните дават на общината повече пари, отколкото е необходимо, и всички остават доволни.

— Ще усилим подслушването на телефони — продължи Фостър, — ще се свържем с някои информатори и ще разпространим снимката на Халил във всички правоохранителни институции в страната.

Не спря да говори, докато ясно не ни даде да разберем, че командва парада, и повдигна духа на всички ни, да не споменавам, че до известна степен се подсигури за момента, в който щеше да му се наложи да оближе нечий началнически задник.

И като стана дума за това, накрая щеше да се появи някой, когото нямаше да можем изцяло да заблудим, затова предложих:

— Навярно не е зле да се върнем на Федерал Плаза и по пътя да уточним фактите.

Всички се съгласиха, че идеята е добра. Разстроените умове разсъждават еднакво.

Трябваше обаче да оставим там изкупителна жертва и Фостър знаеше коя ще е тя.

— Вие тримата тръгвайте — каза Джордж. — Аз ще остана и… ще информирам всеки, който се появи. Освен това ще повикам хората от лабораторията… Не мога да дойда с вас — прибави той, най-вече за да убеди себе си, струва ми се. — Това е секретна служба на ФБР и…

— И не е останал никой, който да я пази — услужливо се обадих аз.

Фостър се ядоса за пръв път, откакто го познавах. Тук има секретна информация и… — Той избърса потта от горната си устна и заби поглед в земята.

Джордж Фостър беше наясно естествено, че господин Асад Халил е знаел за тази светая светих, че е проникнал в сърцето й и се е изсрал на пода. Освен това схващаше връзката с „предалия се“ през февруари либиец. Отгоре му щяха да се изсипят шест тона лайна и той го съзнаваше. За негова чест, Фостър каза:

— Аз нося отговорността и всичко това е по моя… по моя…

После се извърна и се отдалечи.

Господин Тед Наш, разбира се, работеше в организация, специализирана в измъкването от сипещи се лайна, и бях убеден, че ушитият му по поръчка костюм ще остане безукорно чист. Той се обърна и закрачи към патрулната кола на Симпсън.