Играта на лъва

— Съгласен — рече Наш и се обърна към мен. — Ти нямаш опит с тези неща, Кори. Терористите не са като твоите глупави престъпници. Те нанасят удар и бягат. Не се връщат на местопрестъплението и не се крият в къщата на гаджетата си с още топъл патлак и чувал с плячка, нито пък се хвалят с подвизите си из баровете. Казвам ти качил се е на някой самолет.

— Благодаря ви, господин Наш. — Чудех се дали да го удуша, или да му разбия черепа с дръжката на пистолета си.

— Теорията ти е интересна, Тед — намеси се Кейт. — Но докато не се убедим, трябва да вдигнем на крак целия отдел „Среден изток“ и да поставим под наблюдение домовете на известните и заподозрени терористи.

— Не възразявам срещу обичайната оперативна процедура — от върна той. — Но ако този тип все още е в страната, ще го откриеш на последното място, на което смяташ, че ще се появи. Онзи през февруари изчезна като дим и никога няма да го видим. Ако между тях има връзка, значи представляват нещо ново и неизвестно. Някаква група, за която изобщо не сме чували.

Вече бях стигнал до подобно заключение. Освен това отчасти се надявах да е прав, че Халил е заминал. Нямах нищо против да дам десетачка даже на тоя гадняр, и колкото и да ми се щеше да пипна Асад Халил и да го млатя така, че и майка му да не може да го познае, всъщност исках да е някъде другаде и повече да не може да вреди на милите на сърцето ми Съединени щати. Искам да кажа, че човек, готов да убие цял самолет с хора, несъмнено крие атомна бомба в ръкава си, антракс в шапката си или отровен газ в гъза си.

— За арабски терорист ли става дума? — попита Симпсън.

— Става дума за майката на всички терористи — откровено отвърнах аз.

— Забрави това, което току-що чу — каза му Наш.

— Нищо не съм чул — отговори ченгето.

Когато наближихме Бруклинския мост, Кейт се обърна към мен.

— Струва ми се, че ще закъснееш за срещата си на Лонг Айланд.

— С колко?

— С около месец.

Не отговорих.

— Утре сутрин навярно ще се наложи да отлетим за Вашингтон — прибави тя.

Предполагам, че при федералните това е все едно да идеш при началството на Полис Плаза 1. Зачудих се дали в трудовия ми договор има клауза, която да ми позволи да се чупя. Пазех копие в бюрото си на Федерал Плаза и щях да му хвърля едно око.

Минахме по моста и се озовахме в каньоните на южен Манхатън.

Почти не разговаряхме. Явно всички напрягахме мозъчните си клетки.

В полицейските коли няма обикновено радио, но Симпсън носеше портативен апарат и го настрои на новините по „1010 УИНС“. Някакъв репортер предаваше от мястото на събитието.

— Самолетът все още е в заградената зона край една от пистите и не виждаме какво става, макар че постоянно пристигат и заминават автомобили. Преди няколко минути оттам потегли голям хладилен камион и се предполага, че превозва трупове.

Той замълча, за да постигне по-силно въздействие, после продължи:

— Властите не са направили официално изявление, но говорителят на Националното бюро по транспорта съобщи пред журналисти, че в резултат на токсични изпарения на борда наистина имало жертви. Самолетът обаче е кацнал нормално и всички можем да се надяваме, че жертвите не са много.

— Лари — попита водещият, — носят се слухове, че радиовръзката със самолета прекъснала няколко часа преди приземяването му. Чул ли си нещо за това?

— Федералното управление на авиацията не го е потвърдило официално, но неговият говорител посочи, че пилотът съобщил за дим на борда. Смятал, че е нещо химическо или вероятно пожар, предизвикан от късо съединение.

Това беше нещо ново за мен, но не и за Тед Наш, който загадъчно отбеляза:

— Радвам се, че излагат фактите точно.

Факти ли? Според мен някой просто се опитваше да измами хората.

Репортерът и водещият продължиха с ретроспекция за трагедията със самолета на „Суисеър“ и някой си спомни за саудитската история. Наш изключи радиото. Усетих, че Кейт ме гледа.

— Не знаем какво се е случило, Джон — тихо рече тя, — затова няма да правим предположения. Никакви интервюта за медиите.

— Ясно. Точно както си мислех. — Осъзнах, че трябва да внимавам какво говоря.

Помислих си също, че федералните правоохранителни и разузнавателни инстанции са нещо като кръстоска между Гестапо и боис-каутите — железният юмрук в кадифена ръкавица и прочее… „Не прави предположения“ означаваше „Затвори си устата“. Тъй като нямах желание да ме хвърлят в пандиза за година или повече, искрена убеденост казах:

— Ще направя всичко възможно, за да изправя този тип пред съда. Само не ме отстранявайте от случая.

Нито един от колегите ми не отговори, а можеха да ми напомнят, че до неотдавна съм искал да се преместя.

Тед Наш, супершпионинът, даде на Симпсън адрес на една пряка от Федерал Плаза. Искам да кажа, божичко, та хлапето беше ченге и макар да не блестеше с особена интелигентност, можеше да се досети, че отиваме или на Федерал Плаза 26, или на Бродуей 290, новата федерална сграда срещу Федерал Плаза.

— На Федерал Плаза ли искате да отидете? — попита Симпсън.

Изхилих се.

— Просто спри където ти казах — отвърна Наш.