Играта на лъва

Садъруейт държеше руля с дясната си ръка и дросела с лявата, за да поддържа необходимата позиция. Уигинс знаеше, че в този случай трябва да пази мълчание.

Скоро зелената лампичка на танкера изгасна и до нея светна кехлибареножълта, която показа автоматичното прекъсване на връзката.

Садъруейт се върна на определеното си място във формированието. За да потвърди, че това е последното презареждане преди атаката, пилотът на КС — 10 предаде:

— Късмет, момчета. Сритайте им задниците. Бог да ви благослови. До скоро.

— Прието — отвърна Бил и каза на Уигинс: — Късметът и Бог нямат нищо общо с всичко това.

Чип малко се раздразни.

— Не вярваш ли в Господ?

— Естествено. Ти се моли. Аз ще пилотирам.

Садъруейт знаеше, че го е ядосал.

— Хей, приятел, каня те на вечеря в Лондон.

Уигинс се усмихна.

— Аз избирам ресторанта.

— Не, аз. Няма да харчим повече от десет лири.

— Става.

Бил помълча няколко минути, после каза:

— Всичко ще бъде наред. Ако пуснеш бомбите точно над целта, ще прелетя над Арката на Август, за да я видиш.

— Аврелий.

— Добре де, Аврелий.

Уигинс се отпусна назад и затвори очи. Знаеше, че Садъруейт е надхвърлил квотата си от словоизлияния, и реши, че е постигнал малък триумф.

Въпреки свития си стомах, с нетърпение очакваше първата си бойна мисия. Изпитваше известни съмнения в основателността й, затова си напомни, че всичките им цели са чисто военни. Всъщност щабният офицер в Лейкънхийт бе нарекъл Ал Азизия „университет по джихад“, което означаваше лагер за подготовка на терористи. Ала после беше прибавил: „Все пак има вероятност на територията на военната база да се намират и цивилни“.

Уигинс се замисли за това, после го изхвърли от главата си.

14

Асад Халил се бореше с два първични инстинкта — секс и самосъхранение.

Халил нетърпеливо крачеше по плоския покрив.

Баща му го беше нарекъл Асад, „лъв“, и той съзнателно или несъзнателно бе възприел особеностите на могъщия звяр, включително навика му да обикаля в кръг. Асад рязко спря и се вгледа в нощта.

Горещият силен южен вятър габли от огромната Сахара брулеше северна Либия и средиземноморския бряг. Нощното небе изглеждаше мъгливо, но това всъщност се дължеше на носещите се във въздуха песъчинки.

Халил погледна светещия циферблат на часовника си. 01:46. Бахира, дъщерята на капитан Хабиб Надир, трябваше да е тук точно в два. Чудеше се дали ще дойде. Можеше да са я хванали. Ако я заловяха, дали щеше да признае къде е отивала и с кого е щяла да се срещне? Последната възможност го хвърляше в ужас. На шестнайсетгодишна възраст той бе само на трийсетина минути от първото си сексуално преживяване — или на няколко часа от обезглавяването си. Представи си как го карат да коленичи и да наведе глава, докато огромният палач Сюлейман замахва с гигантския ятаган към тила му. Халил се напрегна. По челото му се застичаха капки пот.

Той отиде при малкия ламаринен навес на покрива и надникна надолу към стълбището в очакване да види или Бахира, или баща й, придружен от въоръжени войници. „Това е лудост — помисли си момчето, — истинска лудост.“ Халил застана в северния край на бетонния покрив, ограден с висок до раменете тухлен парапет. Самата сграда бе двуетажна, построена от италианци. Както навремето, така и сега, тя представляваше склад за боеприпаси, поради което се намираше надалеч от центъра на Ал Азизия. Някогашният италиански лагер се използваше за военен щаб и понякога за резиденция на великия вожд полковник Муамар Кадафи, който беше пристигнал и тази вечер. Вождът имаше навика често да се мести като предпазна мярка срещу атентати и американски атаки.

Във всеки случай, заради неочакваната поява на Кадафи неговата елитна охрана бе изключително бдителна и Халил се тревожеше, защото му се струваше, че самият аллах прави срещата му трудна и опасна.

Момчето не се съмняваше, че именно дяволът го е изпълнил с тази греховна похот към Бахира, че именно той я е пратил гола в сънищата му. Асад Халил никога не беше зървал гола жена, но бе разглеждал едно немско списание и знаеше как би изглеждала Бахира без фередже и дрехи. Представяше си всяка заобленост на тялото й, дългите й коси, спускащи се върху голите й рамене, спомняше си носа и устните й. Бе я виждал като дете преди да започне да ходи забулена. Знаеше, че се е променила, но детското лице все още го гледаше от въображаемото женско тяло. Мислено видя хълбоците й, венериния й хълм, бедрата й… Сърцето му се разтуптя и устата му пресъхна.

Халил отправи очи на север. Заради пустинния вятър светлините на отдалечения на двайсет километра Триполи едва се различаваха. Зад столицата се простираше чернотата на Средиземно море. Ал Азизия беше заобиколена от безводни земи, само тук-там имаше редки маслинови горички.

Надникна над парапета към лагера. Долу цареше тишина. Не се мяркаха нито стражи, нито коли. Трябваше да е оживено само около резиденцията на полковник Кадафи и около щабните сгради. Тази нощ не бе обявено извънредно положение, но момчето имаше предчувствие, че нещо не е наред.